Нашият свят е полудял! По-точно – световната икономика, световната политика и световната психика даже, са толкова разнебитени от постоянните вече катаклизми… и времето дори стана от английско – по-английско с дъждове, бури, земетръси и пожари, та и едничък само спокоен и ведър ден и час да ти се отворят – със сигурност си вече от щастливите човеци…
Та, ето ме и мене отново с настроение от пре-интересната среща с колегата от Нашия Отбор – Редакционният ни екип на “България СЕГА”, Чикаго – Тодор Паунов – Джуниър, наречен “Тоши” от японците в така далечната от нас “Страна на изгряващото слънце“, при които прекара четири години в учение на древните им бойни спортове и култура. После се нахвърли и в медицината и сега е нашият редакционен колумнист на специализираната ни медицинска рубрика в огромният бранш от американската транспортна индустрия. Впрочем, неговите статии се четат от всички, които имат пулс и размисъл… Даже и от спортен писач като мене. Но при мен това си има и конкретна причина.
Работата е там, че още през 2011 година с него започнахме една дискусия за “животът по сингапурски”. Стартът в тази специална тема беше даден от незабравимите факти, които той бе започнал да ми разказва след участието си на 26-та Световна Лятна Универсиада в Шънджън, на 20 минути с кола от Сингапур, където той участва в състезанията по джудо от американския студентски отбор и спомогна за доброто му представяне. Също така и в самия Сингапур бяха организирани и Първите Младежки Олимпийски игри, които отвориха прозореца към удивителния “живот по сингапурски”…
________________________________________
Защо по тия места, където видяхме и Олимпийските игри “Пекин 2008” всичко се получава подредено и точно? Как така тия страни, които така настървено стават домакини на най-големите спортни събития по света, израснаха за 1–2 десетилетия от гладното си минало до днешното си богатство?
Като че преди всичко с две неща: разум и трудолюбие! Колко по-продуктивно е мисленето, организацията и отговорността на граждани и ръководители при тях, на работодатели и работници, на управници и управлявани! По-различно от същите категории хора из други страни, където тамошното население се тресе от взаимно недоверие и корупция…
Примерът на Сингапур, земя по-малка и от “човешка длан”, но по-голяма с ум и морал от много други държави и народи…
Тук не ругаят, усмихват се.
Сингапурските родители смятат, че уроците не са достатъчни, за да превърнат децата им в съвършени зрели хора. Трябва повече да се възпитават децата, преди да са придобили лоши навици.
– Това ще им е от полза през целия живот, казва една тяхна преподавателка за добри маниери.“Моля” е първата дума, на която тя учи най-напред…
Въпреки шеметния икономически растеж и толерантността на гражданите, превърнали града-държава в една от най-богатите страни в света, при това само за едно поколение, властите на Сингапур смятат, че жителите трябва да проявяват още по-голяма вежливост и напълно да забравят грубите обноски, наследени от миналото.
Подета е правителствена кампания, насърчаваща жителите да засвидетелстват едни към други повече приятелски жестове във всекидневния живот.
Уроците по етикет обикновено се преподават през училищната ваканция – през юни и декември и струват от 30 до 48 сингапурски долара – 16-26 евро. Родителите тук имат възможности да ги плащат. Със заплати за годишен среден доход от над 36 000 американски долара, Сингапур се нарежда на едно от челните места в света.
Курсовете по добри обноски обхващат децата още от 3-годишна възраст. В първо ниво се учат поздравите, във второ – как да се отговаря учтиво по телефона и “начините за овладяване на стреса”. Целта на третото ниво е да вкоренят ценности като честност и отговорност!
След тези уроци децата се стараят да покажат у дома добро държание на масата, добро отношение към братята и сестрите си или към домашните любимци.
Всички признават ролята на учителите и училището. Цивилизовано поведение? На това децата могат да бъдат научени най-добре от трето лице. Не винаги родителите знаят как да го направят.
Държавата се намесва във всичко. За добро.
Бюрата за запознанства отдавна не са нещо необичайно. Но намесата на държавата и превръщането на романтиката, женитбата и децата в гражданско задължение, което за нас звучи наистина прекалено, за Сингапур е държавна политика.
Там, където правителството така и така се бърка във всичко, сега се предприемат опити за разпореждане и в най-интимната човешка сфера. С правителствено решение в Сингапур са открити шест агенции за запознанства, чиято цел е да намерят партньор на самотните юристи, банкери или предприемачи, които от сметките из разни банки и кантори нямат време сами да търсят…
Плюс това Сингапур е в особено положение от наличието на различните етноси. Не всички раждат с еднакъв ентусиазъм. Правителството решава да стегне юздите и започва да инвестира активно в икономиката и образованието, особено в изоставащите в културно отношение етноси. За идеал се обявява малкото семейство. И страницата се обръща само за няколко десетилетия – Сингапур става най-богатата индустриална държава в региона. Но тутакси се проявява и обратната страна на успеха – днешните млади сингапурци са твърде концентрирани в кариерата си и оставят женитбата и раждането на деца на заден план. А и работата по 60 часа на седмица въобще не е необичайно явление за жителите на Сингапур.
В крайна сметка правителството осъзнава, че поданиците са станали жертва на перфекционизма си и създава специално ведомство, чиято единствена задача е да търси партньори на самотниците – с пиар-акции, панаири от типа на “Романтичен Сингапур”, разполага и със специална интернет-платформа.
Там се дават съвети от виртуални консултанти, има възможности за чат и за получаване на информация от официално сертифицираните агенции за запознанства. Тази дейност се спонсорира годишно с милиони. Освен това в гимназиите е въведен нов предмет – “Love Relations for Life”, в рамките на който дипломирани психотерапевти повишават компетентността на младите хора по отношение на любовните връзки и партньорството.
Сингапур е република. 70 процента от жителите са китайци, останалите – малайци и индуси, белите са около 4 процента. Не е прието да се коментира нечии етически произход Всички се смятат само за сингапурци.
В превод името на този град-държава – “Синга-пур” е “Лъвов град”. Той получава своята независимост от Великобритания през 1963 година. Забележително е съзнанието у жителите му – макар и сред първите в света по богатство жителите на града се возят с градския транспорт, за да не замърсяват въздуха със своите автомобили.
Няма престъпност. Има закони
Сингапурската икономика е пример за свободна пазарна икономика, която се развива с изключително бързи темпове. Доходът на глава от населението в страната е много висок, благодарение на некорумпираното общество, образованата и мотивирана работна ръка и утвърдената правна и финансова политика. Сингапурската икономика е силно зависима от експорта. Основните стоки, изнасяни от страната са високо-технологични продукти, като полупроводници и потребителска електроника. Туризъм, петрол и транспорт на стоки по вода – това са основните източници на доходи за държавата. Там се намират най-големите резервоари за петрол в света.
Сингапур е с космополитно общество, където хората живеят хармонично. Има китайци, индуси, малайци, малко европейци. Четирите официални езика в Сингапур са: мандарин, малайски, тамилски и английски език. Английският е най-често използваният език и език, който обединява различните етнически групи. На децата са преподава на английски език в училище, но също така учат родния си език, за да не губят контакт с техните традиции. В Сингапур английският обикновено е смесен с други езици, особено малайски и Hokkien. Хората обикновено говорят “Singlish”. Това е смесица от китайски, малайски и английски. Хората са мили, любезни и усмихнати, масово искат да помогнат, ведри са, дружелюбни и отговорни.
В това космополитно общество религиозната толерантност е много важна и я има. Има даоисти, шинтуисти, хиндуисти, будисти, мюсюлмани, християни и съответните храмове – католически катедрали, православни храмове, джамии, синагоги. Заедно с будизъм, ислям и хиндуизъм, днес християнството се счита за една от четирите основни религии. Средната месечна заплата е около 1600 американски долара. Стандартът е много висок и самите сингапурци казват, че това е скъпо място за живеене. Скъпо и невероятно красиво.
Земята в Сингапур е солена, по тази причина се внасят както дървета, така и почва за тях. Територията е малко – непрекъснато насипват и отвоюват части от морето. Земята не се продава – дава се под наем за 99 години. Строителството на всяка сграда трябва да завърши за 900 дни, иначе ти отнемат правото на строеж.
Никой не протестира. Никой не се опитва да постигне нещо с измама. Защото законите са точни, ясни и сурови. За всички. Няма престъпност. Има закони.
И така, в нашата колегиална и неангажирана среща още веднъж се убедихме, че дори корупцията в днешно време е укротима, стига у хората и техните управници да има ум, душа и духовна култура…
Климент ВЕЛИЧКОВ
в. “България СЕГА”, Чикаго
