Тайните за успеха на „Великия Шампион“ Мохамед Али

… Понякога звучи недостоверно, смятат се като измислица или реклама ярките щрихи за някоя велика личност, но ако чуете, че става дума за “Великия Шампион” както бе наречен още приживе Мохамед Али, може да сте спокойни – истина е!
Истина, истина е, че той впрягаше и своя авторитет и популярност винаги само в добро дело. Не е познато дали друг спортсмен се е срещал с толкова болни деца и страдащите им родители по цял свят. Той пътува до Афганистан за да помага на тамошните училища, помогна за освобождаването на заложниците  в Ирак и отказа да се запише, макар и само с пропагандна цел, в американската армия, като доброволец за войни, които сега са в параграфа на грешките. С това показа по-здравия си разум и хуманизъм от немалко  политици… Знаеше, че това ще му коства много, но го направи. Отнеха му всичко, както пишат биографите му  – Световната боксова корона,  парите които вървят с нея, близостта и подкрепата на много видни личности в САЩ, и дори за кратко свободата…

Какъв беше Касиус Клей, боксьорът, когото промени името си на Мохамед Али, когото най-авторитетното американско списание “Спорт Илюстрейтед” провъзгласи в края на 1999 година за “Спортист на Столетието”? Какъв беше  неговият таен код в подготовката и стилът му на ринга? “Носи се като пеперуда, жили като пчела”. Така пише в книгата си „Историята на Касиус Клей” Съливан – писател и журналист, оставил ни най-добре написаните слова за големия спортист. Съливан има предвид уникалния боксов стил на три пъти световния шампион в най-популярната боксова категория Мохамед Али. Макар и в най-тежката категория Големият майстор като че наистина пърхаше с леки крилца на ринга, придвижваше се с почти танцова стъпка, обезоръжаваше противника си със своя артистичен гард, или по-точно липсата му, защото избягваше ударите най-вече с еластичните движения на глава и тяло, виртуозно отклоняващи се от атаките на противника.. Има само 5 загуби и 56 победи на професионалния ринг, 37 от тях с нокаут.
Мнозина по света станаха по-добри, благодарение на този необикновен, нестандартен, човек. Той си създаде свои морални и “работни” правила и  закони. Изпълняваше ги и споделяше съвсем съзнателно и целенасочено към хората, които следяха живота му

Мохамед Али подкрепяше много деца и възрастни в неравностойно положение, както и благотворителни организацииНевъзможното е възможно!
От Съливан и други публикации знаем и в Европа и по света някои основни правила, по които беше надградил своя спортен талант този дарен и с изключителна воля човек.
– Невъзможно?Това е само извинителната дума на хората със слаби душевни сили, на които им е по-удобно да живеят в  дрямката на познатия свят, отколкото да се опитат да го променят. “Невъзможното” не е категоричен факт. Това е само мнение. То е много повече предизвикателство. Шанс да проявиш себе си. Невъзможното не е завинаги. Невъзможното е възможно!
– Бог не е стоварил върху плещите на човека такова бреме, което той не би могъл да понесе…
– Понякога ненавиждах всяка минута от моята тренировка, но си казвах:”Не спирай! Направи го сега и живей целия си останал живот като шампион!
– Да живеете постоянно със своите грешки – това е най-фаталната грешка.
– Слънцето винаги свети някъде. Утре пак ще изгрее и над Вас.
– Мъдростта се състои и в това да знаеш кога ти не можеш да бъдеш мъдър…
– Моят най-тежък бой беше с болестта на Паркинсон. Не, това не е болест. Трудно е да се обясни. Като че ме изпитваха – ще съхраня ли в себе си вярата? Бог подлага на изпитания всички велики хора.

Мохамед Али и българите в Чикаго и по света
Приживе Мохамед Али често излиташе и се приземяваше по време на своите пътешествия из САЩ и света на прочуто чикагско летище O”Harе. Беше станал голям приятел на десетките наши сънародници, които работят на тази легендарна “Врата”, през която са направили своята първа крачка като гости или заселници на Америка няколко милиона българи  Нашият сънародник Антон Петков имаше даже щастливият случай да лети на борда на “Бойнг 747” заедно с Мохамед Али от Чикаго до Мюнхен….

 "Недосегаемият" за противника танц с краката на Мохамед Али– Познах го още щом стъпи в самолета – ми каза Антон, – това е Той! Не може да се припознаеш. Няма втори подобен нему. Като движеща се скала по пътеката в салона – 191 см и огромен торс на боксьор от тежка категория, съпроводен от нескрития интерес на всичките четиристотин или петстотин пътника. Като стигна до мен – изправих се и го спрях. Целунах му ръка. Това малко като че го смути. Казах му че съм гледал предаванията на всичките му мачове, че имам цяла видеотека от тях. Казах му и че съм българин. Това изведнъж, неочаквано за мен, искрено го зарадва! Движението по пътеката спря. Които можаха се приближиха към нас, дойдоха и стюардеси. Задръстването беше пълно. Но никой не искаше да ходи на по-друго място от това дето бяхме с Мохамед Али. Каза ми, че познава неколцина българи и ги смята за свои приятели.

Изговори съвсем точно на български името на нашия боксьор Петър Лесов. Спомни си за олимпийския ни шампион Ивайло Маринов. Каза ми, че българите, които работят на чикагското летище „О’Хеър” са негови много добри приятели. Веднъж, при някакъв полет, го посрещнали вкупом – със знамена и плакати, поднесли му сувенири, снимали се с него и дори му изпратили от снимките! После се усети, че сме блокирали коридора и ми каза, че като излетим във въздуха – пак ще се видим в по-спокойно време.
Аз бях втрещен. Имал проблем от боксьорското време с паметта, с главата, с мисленето, с говора? Може и да е така, но проблемът вероятно се появява когато не е с българи…
Какви бяха тайните в успеха на Мохамед Али?За България той знаеше главно от онова време, когато спортът ни беше много силен и боксьорите ни се връщаха и с олимпийско злато. От Римската олимпиада през 1960, когато Мохамед Али спечели златен медал в тежката категория, и по-нататък, когато стана професионалист, явно беше следил и аматьорския бокс. Познаваше името и великолепната игра на нашите Георги Костадинов – олимпийски шампион на “Мюнхен 72”, Петър Лесов – златен олимпиец от “Москва 80”. Беше му направил впечатление с елегантния си стил шампионът от “Сеул 88” Ивайло Маринов /чиято “игра с краката” наподобяваше гъвкавостта и лекотата на неговия стил/ и олимпийския шампион Даниел Петров на Игрите в Атланта, където Мохамед Али получи най-великата чест за един спортист – да запали Олимпийския огън на стадиона! Нямате представа каква гордост изпитвах да чуя толкова добри дума за България от толкова велик човек!
Както повечето гениални хора, независимо дали в ядрената физика или от  ринга, Мохамед Али стои над някои “норми” на обществото. Затова и не е трудно да възприемем дружелюбно онази смес от истина и сарказъм към самия себе си, когато Великия Шампион казва:
„Не винаги знам какво говоря, но знам, че съм прав”.           
„Аз съм най-великият”!                                                           

Климент ВЕЛИЧКОВ
в. „България СЕГА“