Фанка Шаханова: Волейболът е хубава игра, но за нея трябва и глава

Заслужилият треньор Фанка Шаханова е сред най-популярните волейболни личности в България и почти целият и живот е преплетен с историята на любимия й спорт. Тя е състезателка още на Първото държавно първенство по този спорт през 1942 година, открила е и развила таланта на плеяда наши волейболистки от европейско и световно ниво.
Вестник “България СЕГА” – Чикаго се обърна с молба към Елена Шаханова – “Дъщерята от Волейболния дом на Фани и Райчо Шаханови”, Европейска шампионка и Олимпийска медалистка с Националния отбор, състезател и треньор по-късно в италианския волейбол и спортен кореспондент на БНР сега, с молба да предостави на нашите читатели едно знаменито нейно интервю преди време с “Кака Фани” както и тя, заедно с всички момичета  от отбора, наричат тогава …своята майка и треньор!

Климент Величков
в. „България СЕГА“

Ето как рисува Кака Фани детството на Българския волейбол…
– През 1942 г. първо, се игра градско първенство на София между отборите от различните квартали. Ние от “Раковски” станахме градски първенци след като победихме “Левски”. Отборът ни бе от квартал “Лозенец” и тренирахме на игрище на улица “Димитър Коцев”. Аз бях 12-годишна и бях разпределителка. Нямаше гуменки и играехме с търлъци, на които шиехме отдолу гума от галоши.
След това се проведе и първото държавно първенство. Не си спомням дали имаше отбори от провинцията при жените, но от София бяха тези на “Левски”, “Спортист”, “Славия”, “Спортклуб”, “АС 23” и ние от “Раковски”.

– И къде се състоя тази първа всеобща проява?
– Играхме на “АС 23” – днешните кортове на стадион “Българска армия”. На финала се срещнахме точно с “АС 23”. Мачът беше много оспорван. В един важен момент, другата наша разпределителка Катя Сариева не можа да отиграе успешно топката до мрежата, за да ги затрудним. Те имаха и късмет, че Елена Балакчиева – най-добрата им нападателка беше отпред. Подадоха на нея и тя направи точка. Ние загубихме мача с 3:1 гейма и шампион стана “АС 23”. При мъжете обаче, бъдещият ми съпруг Райчо Шаханов стана шампион на България с отбора на “Раковски”, побеждавайки “АС 23” с 3:2 гейма. Така, нашият мъжки отбор взе реванш и като шампион Райчо ме заведе на сладкарница да ме черпи с пасти и боза!
– Какви бяха тогава треньорите?
– По принцип треньори тогава нямаше. Нас, в “Раковски” ни тренираше най-възрастната състезателка – Тотка Съриева.

– Известна си като “Първата дама на плонжовете в България”. Как ти хрумна да правиш тази волейболна акробатика – най-атрактивната техника в защита, която сега, много усъвършенствана, се ползва по цял свят?
– Дадох си сметка, че само с придвижване не става, а с плонж се реагира много по-бързо. Идваше ми инстинктивно да се хвърля напред, или встрани, достигайки топката с ръка, преди да е паднала на земята. Освен това, никой не ме е учил на пасивна блокада. Понеже съм ниска, ми хрумна да си държа китките обърнати назад и топката от противниковата атака да се укроти малко в тях, за да подготвим наша атака. Аз съм от първите националки на България. Дебютирахме на Балканиадата в Букурещ 1946 г., където се класирахме трети след Румъния и Югославия.

– Ти си и сред първите специализирани волейболни треньори у нас. С подрастващите на “Спартак”, “Септември” София и ЦСКА имаш най-много титли за страната – общо 22. Освен това, състезателките на Шаханови, винаги са били отличавани с приза “Първенец в учението и спорта” и за това се радваш, че у нас отново се заговори за изграждане на образовани личности в спорта и волейбола специално… Твоето пожелание към всички онези, които представляват българското волейболно семейство?
– Много елитни волейболистки са израснали при мен като треньор и донесли слава на България. Мисля, че се дължи на магията на спорта и в умението да го предадеш на другите – нещо което съградихме заедно с Райчо, който е и първият създател на статистическия волейболен компютърен анализатор у нас. Доказахме, че спортът не е само “топкаджийство”. Както се казваше в една ваша песничка “Волейболът е хубава игра, но за нея трябва и глава”.
Желая на всички, на целия български спорт – вдъхновявайте се от мъдростта на миналото, с надежда в бъдещето, за да продължите с победи и успехи в настоящето…

ЕЛЕНА ШАХАНОВА
Европейски шампион и Олимпийски медалист с Нац. отбор на  България, кореспондент на БНР в Италия
за в. „България СЕГА“