ВРЕМЕТО ДОЙДЕ И ГОЛЕМИЯТ ШЛЕМ Е ПРЕД ПРАГА МУ

Става дума за Григор Димитров.
Вчера, както и онзи ден, миналата седмица и година, той отново каза, че трябва да забрави конфузната загуба и да гледа напред. Ще бъде по-добре, ако запомни поражението и престане да пуска и гледа своите снимки и писания в необятния Фейсбук.

Трудно ще му е, но трябва да се измъкне от мъртвата хватка на мътните “социални медии”. Трудно ще е и да се надвие апетита на професионалната преса и електронни медии, които гонят тираж и “лайкове”, с въдици като Шерцингер, която искала непременно да има дете от българска порода… Но трябва!

Като че е крайното време, в което най-добрият ни тенисист и световна звезда в един от най-звездните спортове на днешната ни цивилизация, да усети, макар и с адска болка, че може би пропилява огромния дар, който притежава, със своя нарцисизъм и в детински вирусни епидемии по светските пристрастия на хората, които нямат ни талант, ни мисия и пълнят живота си с гонитбата на куха популярност.

Време е и за малко милост и човещина от страна на светската публицистика и шоу-продукциите да тушират инвазиите в живота на популярни хора и се откажат от престъпните и греховни измислици на техен гръб, които се раждат под перото или в микрофоните им…
Но, разбира се, това е само пожелание, което няма да се случи. А в спорта и кариерата успяват да постигнат нещо сериозно само онези, които сами се спасяват и избягват капаните на днешния “светски живот”, който не е добра почва за високи достижения и победи. Сигурен съм, че Гриша може и ще го направи. Да се съсредоточи на сто процента в своя талант и мисия. Защото времето дойде и Големият шлем е пред прага му…

Волейбол

ВАСИЛ СИМОВ БЕШЕ ЕДИН ОТ НАС, НО НИКОГА НЕ Е БИЛ КАТО НАС


Васил Симов и Цветана Божурина
Сигурна съм, че сега Васил Симов щеше да е сред нас със своята нефрапираща интелигентност, мъжко достойнство и особен чар, въпреки 83-тия юбилей, който трябваше да отпразнува през 2017-та година. Но него го няма вече 22 (!!) години! Тъга!
Единствената утеха е, че не сме го забравили ние – неговите състезатели!
А нека и други хора да разберат какво щастие сме имали, спортистите, публиката, обществеността…  с неговото присъствие сред нас…
Много са волейболистите, минали през националните отбори в края на 70-те и началото на 80-те години на миналия век, които казват:  “Дължим всичко на Васо”, но не са прави.. Защото и аз и Мила Кьосева, и Ани Узунова, и Галя Станчева, Роси Михайлова, Силвия Петрунова, Таня Гогова и Таня Димитрова, и Руми Каишева, а и най-вече Мая Стоева и Верка Стоянова, та и Любо Ганев и Борето Кьосев, Стоян Гунчев и Йордан Ангелов и Митко Тодоров  и още, и още много други сме намерени и направили първи крачки в този спорт благодарение на хора, не по-малко заслужили нашата благодарност. За нас, с нас са работили, учили са ни, посвещавали са ни много от времето си хора като Кольо и Нели Таскови, Ваня Лазарова, Иван Батев, Цеца Паунова, Владимир Прохоров, Васил Господинов, Петър Милев и двамата неразделни Фани и Райо Шаханови, а и много, много други. Знам, много са тези измежду Вас, които се питат – кои ли са тези хора? Мога само да кажа, че всички те са заслужили нашата безкрайна признателност…
Но този, който превърна толкова много добри спортисти първо в хора, после в личности, а някои и в звезди от световна величина е той особнякът, странният, единственият… Васил Симов.
Васил Симов беше един от нас, но никога не е бил като нас – българските волейболисти от близкото и дaлечно минало. Ако беше жив и сега щеше да стои отстрани, да се радва на успехите на мъжкия ни отбор, без да дава никакъв знак, че и той е част от този свят и че пряко или косвено и той има принос за тези успехи…
Той беше странен, различен, понякога страшен, особено за тези, които го познаваха по-малко. Мъж с големи изисквания към тези, с които работеше и най-вече взискателен към себе си. Към себе си беше и жесток. Всичко, което правеше трябваше да бъде максимално най-доброто. За него всеки неуспех имаше фатални последици.
В най-хубавите му години, тези на състезател, до него е имало една жена, естествено прекрасна – Пенка Цицелкова. След края на тази връзка се отваря първата рана в тази чувствителна душа, която никога след това не зараства. Само това знаехме за неговия интимен свят, който и така си остана скрит зад неговата пословична дискретност…
Другата рана, пак така идиотски болезнена, му я нанесе ранната смърт на Иван Николов.
За професионалния живот на Симов, за опита му и знанията му като треньор можеше да ни разкаже най-добре само този, който се учеше и готвеше да поеме мястото му в ЦСКА и в националния женски отбор: Иван Николов. Но и него го няма… И той, отивайки си от този свят така ужасно не навреме, отнесе със себе си и своите, и тези на Васо знания, амбиции и мечти за бъдещи успехи на женския ни волейбол. Ето, и сега 22 години след кончината на В. Симов и 23 след тази на Иван Николов, нека излезе някой и да каже, че това е реалното ни място в световните ранглисти…
Цветана Божурина
Специално за “България СЕГА”, Чикаго
Бронзова медалистка от Олимпийските игри “Москва 1980”
Европейска шампионка от “София 1981”
с Националните отбори на България под ръководството на Васил Симов.

 

БЪЛГАРИЯ ПОБЕДИ РУСИЯ, НО ЗАГУБИ ОТ АРЖЕНТИНА И ФРАНЦИЯ


Българският мъжки национален отбор по волейбол започна участието си в Двадесетия шампионат на Световната лига. Играни бяха мачовете в първия турнир, който се състоя в Казан, Русия. Получи се интересна ситуация между четирите отбора. Французите се оказаха най-добре подготвени и спечелиха с 3-0 от нас и с 3-1 от Русия. Домакините победиха Аржентина и загубиха от Българя с 2:3, но ние пък сбъркахме с Аржентина също с 2-3 и Русия стана втора в групата, ние трети. Волейболистите ни приеха с голям ентусиазъм  победата над подмладения руски отбор, но са съгласни, че им предстои още много работа за да създадат конкурентен тим в световен мащаб.
Те ще играят още два турнира. Във Варна, където съставът е България, Бразилия, Полша, Канада и в Бразилия, където България ще конкурира още  Бразилия, Аржентина и Сърбия.
На финалите в Курутиба – Бразилия  през юли ще играят петте първи отбора в общото класиране от всичките групи и домакините. В квалификациите те само обиграват състава си. Българският отбор засега е на девето място.


ТРУДЕН ПЪТ ДО ФИНАЛИТЕ НА СВЕТОВНОТО ПЪРВЕНСТВО В ЯПОНИЯ

Българският женски национален отбор започна квалификационните си срещи за Световното първенство в Япония през 2018 г.  Ние пропуснахме шанса си да се класираме на първо място при домакинството ни в София, което даваше директна виза за финалите. Взе я турският отбор, който ни победи в пряката среща с 3-2 гейма /23-25, 25-23, 25-23, 13-25, 15-13/
Предстоят нови допълнителни квалификации в мачове между класиралите се на второ място в своите групи  други отбори – Гърция, Словения, Холандия, Белгия Чехия и България  които ще спорят за 2 места на финалите в Страната на изгряващото слънце.

Рубриката се води от
Климент Величков,
“България СЕГА”, Чикаго