Внимавайте какво казвате!

Гуантанамера… Знаете ли какво значи тази дума? Или само сте слушали тази популярна кубинска песен? Аз даже се познавах с една… гуантанамера. Темпераментно момиче с цвят и вкус на черен, най-здравословния, шоколад! И живееше в Хавана, но беше “гуантанамера”, защото бе родена в Гуантанамо. И беше много суеверна. Веднага запушваше устата ти с каквото може, дори с белите си като планински сняг зъби зад устните й, ако кажеш, например,  “Сърцето ми се къса от нашата раздяла”. И ти крещеше най-сериозно, че такива думи наистина, ама истински… увреждат сърцето ти! И като че беше права.
Разбрах го по-късно, когато беше вече  наистина късно, а гуантанамерата – на един океан разстояние. На нейно място се появи друг суеверен човек, по-точно неговите писаници и раздумки, в които той твърдеше, че се грижи за хората… Поне да не приказват разрушителни за здравето си думи. Но не беше същото. Все пак за Вас може да е полезно да ги знаете. А ако е дори безполезно – поне е интересно.
Става дума за прочутия немски психотерапевт от арменски произход Носрат Пезешкян, който се специализира в тази област – думите, които програмират лоши болести по нашата психика и тяло. И няма значение на себе си ли ги казваш или на другите, с усмивка или в ярост – самото произнасяне на лошотията създава пътища към тялото на будителя на разните болести и недъзи. Каквото повикали – това и получили…
Според него разрушителни, и гибелни дори, за говорещия ги човек са изрази като: “До гуша ми дойде”, “Ти ми заби нож в сърцето”, “Треска ме тресе”, “Нещо ме гризе отвътре”, “Отрязаха ми главата”, “Иде ми да повърна”, “Изпиха ми кръвчицата”, “Качиха ми се на шията”, “Душата ме боли”, “Получих разстройство от тебе”, “Преследват ме до смърт”, “Умирам от завист”, “Не мога да дишам от тебе” и пр. и пр.
С такива нелицеприятни речи ние се мъчим да обясним по-артистично положението, в което ни се струва, че бихме могли да се намираме, но не ни стига ум да проумеем, че с това даваме на нашата душа и тяло доста реалистични команди, които те започват да изпълняват… Така, според д-р Пезешкян, ние сами си създаваме и отглеждаме специфични болести и проклетии…
Ако кажем, че “Нещо ме яде отвътре”, или  “Иде ми да умра” – това  си е живо присаждане на рак в собственото тяло. “Нося си тежкия кръст” или “Качихте се на главата ми” – това значи “Здравей остеохондроза!”. “Не мога да дишам” или “Свърши ми кислорода” – води до бронхиална астма. “Ръцете ме сърбят” ти носят алергия.”Главата ме заболя от тебе” – това е магнит за бъдещата ти мигрена. “Скъсах си нервите, “Тресе ме” – водят към депресия. “Не искам да чувам” – към глухота. И така нататък…
С една дума: Внимавайте какво казвате!

Климент Величков
“България СЕГА”,
Чикаго