Сбогом „Арбитър №1“ – Артеник Арабаджян

Един от най-бележитите български спортни корифеи, единственият ни съдия, Арбитър на Арбитрите, който е реферирал Олимпийски финал, не е вече между нас…
Той беше съдия на терена в уникалния финал между мъжките баскетболни отбори на Съветския Съюз и Съединените американски щати, който завърши с победа на Съветския състав в невъобразимите и катастрофални три последни секунди… Уморени до смърт олимпийци два пъти последователно се просваха на пода, обладани от лудата радост, че са победили. А бяха победени. За първи път американците бяха в грешка… След тях руснаците полудяха вече от една истинска, непозната до тогавашния ден, омагьосана победа. Нечакано американците за пръв път загубиха в безконечната си верига от олимпийски шампионски титли, която после окончателно подновиха…
Световната преса в някои страни реши, че арбитърът от България е автор на американската катастрофа, но после всички познаха и признаха истината, а най-очебийното признание бе поканата към Артеник Арабаджиян от американците да стане Комисар на Олимпийския турнир по баскетбол през 1984 година в Лос Анджелис, независимо даже от това, че България бойкотира тези Игри!
Арто е бил арбитър на още два олимпийски турнира – в “Монреал 76” и “Москва 80”, както и на Световните първенства в Порто Рико – 1974 и Филипините – 1978 година.
Артеник Арабаджиян, заедно с легендарната баскетболистка Ваня Войнова са българите – “вечни жители” в Залата на Славата на Световната баскетболна федерация.
Имах щастието да се познавам и срещам и в България, и в САЩ с този неординарен човек със здрава психика и невероятно развито чувство за чест, достойнство и уважение, отговорност и трудолюбие… Беше високо ерудирана личност, говорещ няколко езика – от арменски, български, до английски, френски, испански… Артеник Арабаджиян е възпитаник на Френския колеж и на Висшия Институт за Физкултура /сега Национална Спортна Академия/, Почти 20 години в САЩ той беше сред най-популярните специалисти по лечебна физкултура и рехабилитация в Болницата към Колумбийския университет в Ню Йорк.

Артеник Арабаджиян /в средата/, първият в ляво е Георги Глушков, председател на Българската федерация по баскетбол, единственият български баскетболист, играл в NBA,  и Иван Цеков, дясно от Арто е ген. секретар на БФБ Елеонора Рангелова, Коста Илиев, ген. секретар на Европейската федерация по баскетбол  и още един представител на FIBA.

*** 
С Артеник бяхме приятели от времето, когато той бе /и си остана/ най-великият български рефер на спортно състезание от такъв калибър в света. Аз бях още “заек” в спортната публицистика, но съдбата, все пак, ни събра на едно място, в една олимпийска баскетболна зала, на един исторически финал, който няма да се повтори никога.
Беше най-лудата битка за златния медал на Олимпийските игри в Мюнхен през 1972 година между отборите на СССР и САЩ, която американците спечелиха в редовното време, но загубиха в отсъдените нови 3 финални секунди. Беше първо подобно поражение на космическия американски баскетбол и то отекна като природна катастрофа.
Бях журналист от няколко месеца в наскоро създадения български Илюстрован спортен седмичник „Старт”, по-точно носех кафета и цигари на лъвовете в тогавашната спортна журналистика и сортирах читателските писма до редакцията, а Артеник беше сияйна звезда в баскетбола и за пръв, и последен път досега, на българин /и доста арменец/ беше поверено съдийството на олимпийски финал. И то какъв финал!
Броя „Мюнхен 72” за първата от моите незабравими седем репортерски Летни Олимпийски Игри, макар и да бях се промъкнал до тях чрез някаква „екскурзия за специалисти и спортни деятели” и бях акредитиран само за някои спортове, но баскетболът, слава Богу, влизаше в моята квота!
Навън бушуваше „Студената война”, а вътре, в залата, се водеше „горещата спортна война”, в която двата тогавашни идеологически лагера се бореха за надмощие и авторитет.
Макар и по това време американските професионалисти да нямаха право на олимпийски стартове, олимпийците им излязоха с ореола на своите седем златни олимпийски медала. 63 последователни победи в своите 7 олимпийски участия. Както и с огромните си успехи на турнира до финалния мач в Мюнхен.
Мачът беше „кървав” отначало до край. Артеник Арабаджиян беше и перфектен кормчия в дебрите на мача, и чудотворец –  укротител на зверовете по терена и ревящото гърлобуйство от трибуните.
40 секунди до финалния гонг резултатът бе 49:48 за тогавашния „сборен отбор на СССР”. С желязна дисциплина руснаците задържаха в ръцете си топката, всичките разрешени „30 секунди в нападение”. Когато вече нямаше накъде, 10 секунди преди края, Александър Белов стреля.
И не улучи.
Дъг Колинс грабна топката и се хвърли като ураган към коша. Естествено, беше блокиран жестоко. И после изпълни безупречно двата фаула.
50:49 за САЩ!
Моментално след фаулите  съветските играчи вкараха топката в игра, но гонгът от съдийската маса даде края на срещата! Съдията на терена Артеник Арабаджиян също оповести края на срещата.
Американците се хвърлиха да се прегръщат!
И в този момент от съдийската маса съобщиха, че ще се доиграват 3 секунди. Руският треньор е поискал прекъсване преди последните три секунди да се изиграят… Американците от възпитание, от нищожното време за доиграване или от високо самочувствие не протестираха.
Продължиха… Руснаците опитаха с дълъг пас да стигнат коша, но американците им откраднаха топката. Финалът отново свърши с гонг от съдийската маса и американците пак се натъркаляха по терена от радост!
Но в това време най-големият шеф Уйлям Джоунс слезе от ложата си и започна оживено да ръкомаха към подлудените вече от суматохата съдии на масата. Беше видял нещо грешно при отиграването в това време колкото две светкавици или един гръм. И той нареди трите секунди да се изиграят още веднъж. И американците, Бог знае защо, пак без да реагират, отново се върнаха на терена.
И сега вече Иван Едешко запокити топката като граната, през цялото игрище, чак на другия полюс под коша! Право в ръцете на Белов…
Вдървени от страх да не го фаулират американците ужасени гледаха трагедията: Александър отскочи, спокойно се извиси и скъса мрежата с този толкова чудовищно непонятен кош!


Честване 80-годишнината на Артеник Арабаджиян /в средата/ в “Магическия ресторант” на Астор. В ляво проф. д-р Пюзант Касабян, председател на Българската и Балканската федерации по бадминтон и член на Световната федерация, започнал спортната си кариера като баскетболист  и влязъл в “Гинес” като участник в най-много състезания  по баскетбол, бадминтон, тенис, тенис на маса.  Популярният у нас и по света маг  Антреник  Арабаджиян – “Астор”, с “Оскар” за магическите си умения, и Нораир Нурикян – двукратен олимпийски и световен шампион по вдигане на тежести… И четирмата с “Орден Стара  планина”.

51:50 за СССР!
И от съдийската маса и главният съдия Артеник Арабаджиян за пореден път дадоха край на мача.
След него, обаче, вместо да се примирят с логиката на събитието, или поне да признаят думата на сънародника си Джоунс, мнозина американци – играчи, зрители и медии, се изредиха да търсят „правдата” от Арто! Въпреки, че игровото време в баскетбола не е грижа за съдията на терена!
Много пъти след тези събития съм бил с Арто Арабаджиян в Ню Йорк, където той живя дълго време.. Къщата му бе в Куинс, недалече от тенис-кортовете, където се играе US Open, едно от най-прекрасните места, на което спортният журналист може да поработи по време на добрите си, творчески години. И винаги си говорихме за събитието в Мюнхен. Оплакваше ми се, че макар и на шега, един от баскетболистите в тогавашния американския отбор, сега вече важна политическа фигура, приятелски го сочи с пръст и почва срещата си с него като на шега с думите, преведени на български жаргон: „Ти ни закопа!”… След завръщането на Арто в България Куинс, Манхатън, и въобще Ню Йорк сякаш опустяха за мене.
Артеник Арабаджиян, като съдия и като фигура от българския, европейски, световен и олимпийски баскетбол, е един от строителите на този спорт. Името му е едно признание към страната ни, към целия наш спорт, който представя достойно силата на българския дух.
Поклон пред светлата му памет!
Екипът на нашата медия и нашите читатели поднасят своите съболезнования на близките и приятелите на Артеник Арабаджиян. Слава и Вечен живот на твоята душа и делото ти, скъпи наш приятелю!

Климент Величков
в. “България СЕГА”, Чикаго