Мария Гигова – царица или вълшебник?

В редакцията на новия /тогава/ Илюстрован Спортен Седмичник “Старт”, току-що появил се през сакралната 1971 година с гръм и трясък на българския физкултурно-спортен небосклон, беше пълно с корифей, всякакви специалисти и други „исти” по такива тежкотонажни спортове като футбол, борба, лека атлетика, волейбол и даже шах, конен спорт, стрелба с лък и пр., и само една – единствена персона беше влюбена, но много, в художествената гимнастика. Въпреки това, смело мога да кажа, че в нашето гнездо, настанило се в “радио-кабините” над сектор “В” на Стадион “Васил Левски”, откъдето футболните мачове се гледаха най-перфектно, благодарение на Маргарита Рангелова художествената гимнастика получи като дар от Бога своя бард, пардон, Апостол, който написа първите свещени слова и я представи пред хората, даже “покръсти” с нея българския ни спортен свят.
Не й беше лесно.

   ІV шампионат на планетата - Варна 1969: България - Световен отборен  шампион!  Нешка Робева, Румяна Стефанова, Жулиета Шишманова - треньор, Мария Гигова - абсолютен световен шампион - индивидуално.Когато при планирането на темите за поредния брой ставаше раздаването на територията по страниците, в която журналистът може да възпява своя спорт, например в регулярния футболният мач, който ще се играе, и получаваше 250 реда, а за държавното първенство по художествена гимнастика дежурният редактор предлагаше да се отпуснат 25 реда, Рангелова изведнъж избухваше като атомната бомба над Хирошима. Ако това не помагаше – тя ни ликвидираше с най-силното женско оръжие – големите й умни очи се превръщаха в две кристални езерца от сълзи и милостивият ни главен редактор Недялко Донски започваше да ни дава категорично тайни знаци, че ние сме направо люти магарета и басово нареждаше: “100 реда… Не – 190!”
И в поредни брой отпечатвахме мощен репортаж, изтъкан от таланта на Марги като тържествена симфония за неотразимата красота на играта на гимнастичките, че и самите те все повече си вярваха, ставаха по-добри и вкупом идваха да си вземат снимки, които тримата ни олимпийски фотографи Емил Манджаров, Бончук Андонов и Янко Гъров им бяха направили.

За година-две “худгимнастиката” стана все по-позната, а гимнастичките – все по-добри.

А в очите на Марги блясваха слънчеви лъчи с малко лукав оттенък – “Видяхте ли, ритнитопксовци такива!”

Такива или онакива, тя се постара и успя да ни опитоми най-напред нас, в редакцията, а след това и цялата огромна четяща спортна аудитория с вдъхновените си сонети, наистина прекрасни, и България бе покръстена в Художествената гимнастика.

При Рангелова, значи и при нас, беше почти винаги пълно с женска и спортна красота. Може да се каже също и с “железни жени”. Така отрано свикнахме с Жулиета Шишманова, Нешка Робева, Краси Филипова, Румяна… и, разбира се, Мария Гигова.

***

  Световният Биографичен Център в Кеймбридж, Великобритнания, обяви Мария Гигова през 2000 - 2001 г. за "Жена на Света"Да познаваш пътя към най-високия връх на спорта у такъв уникален човек като Мария Гигова е като да си се дипломирал в Кеймбридж и Харвард наведнъж.Тя съчетава в себе си дарба, разум и физическото съвършенство, с което, но и с треньора си Жулиета Шишманова, стигнаха по-далеч от една огромна спортна империя като Съветската художествена гимнастика… Където винаги са ангажирани огромна маса талантливи момичета и треньори, финанси, спортни центрове и зали, наука и медицина, психолози, моделиери изготвящи оригинални костюми, музиканти и композитори за съпровода, режисьори, дори лектори по поведение на игралното поле и в живота…

Мария Гигова е в основата на впечатляващи отборни и индивидуални успехи на България в световния спорт. Започнала с дебют на световните форуми през 1965 година с 6-то място в многобоя, след две години има вече злато на обръч на Световното 1967 в Копенхаген.

После тя се превръща в митичен спортен феномен – става абсолютен световен шампион на три поредни фиести на планетата: 1969 година във Варна,  1971 в Хавана и 1973 в Ротердам.

Във Варна тя въздига в Еверест българските емоции и патриотизъм със златния медал в многобоя, трите златни медала в отделните уреди – обръч, въженце и без уреди, както и сребърен – с топка.

В Хавана отново е абсолютен световен шампион индивидуално, със златен медал на бухалки и бронз – с лента

В Ротердам превзема за трети път световния връх в основното съревнование за комплексната победа, печели и златен медал на обръч и бронз – с бухалки и лента.

Завоювала е общо 9 златни и 13 сребърни и бронзови медала от световните първенства. Отсъствието на олимпийски лаври и злато се дължи на по-късното включване на Художествената гимнастика в Олимпийските игри.

Световната федерация по гимнастика обяви Гигова за “Гимнастичка на века”.

Световният биографичен център в Кеймбридж, Великобритания, я обяви през 2000 – 2001 година за “Жена – символ на световното общество на планетата”.

Мария Гигова е носителка на Първия почетен спортен “ИКАР” на Българския спорт.

Изключителният Български национален отбор по художествена гимнастика, /отдясно - на ляво/: Мария Гигова, Нешка Робева, Красимира Филипова, Румяна СтефанвоваНа 27 април 2017 година, в деня на нейната 70-годишнина /родена е на 27 април 1947 г. в София/ Мария Гигова бе почетена с най-високото отличие на България – Орден “Стара планина”, Първа степен.

След своята състезателна кариера Гигова не прекъсна грижите си за Художествената гимнастика. Тя е член на Техническия комитет на Световната федерация от 1978 година до днес, като 12 години беше и негов председател. В дълъг период от време беше председател и зам-председател на Българската Федерация по Художествена гимнастика. От дълги години до днес е международен съдия на най-значимите първенства в своя спорт. Работила е и в Министерството на спорта на Франция.
Мария Гигова е завършила  “Изкуствознание” в Художествената Академия – София.

Мнозина знаят и помнят, че омайната игра на трикратната световна звезда, се дължи и на треньорката й Жулиета Шишманова, която загина при самолетна катастрофа през 1978 година. Удивителното е, че и Мария и Нешка Робева, Красимира Филипова, Вера Маринова са първите спортни звезди от първия випуск на току-що завършилата ВИФ /Националната Спортна Академия сега/ млада треньорка. Но успехите на Мария Гигова са и резултат на близостта й с балета и музиката, акробатиката, по която се увлича, възнаградила я с пределна гъвкавост.

Помни Мария с възторг връщането от Куба, когато на летище “София” шампионките стъпват на червения килим и грейналите усмивки на хиляди посрещачи. Помни дори и музиката на фона на страхотния шум от общото щастие на посрещани и посрещачи…
Помни, но вече с неприятно чувство, как в медиите се раздуваха търканията между нея и Нешка Робева и сега се мъчи да стои по-далече от репортерските микрофони и обективи, по-далече от тиражирани интриги на гърба на спортистите и тяхната популярност.
Заминава във Франция със своя съпруг Славчо Тепавичаров, който беше един от най-ерудираните специалисти в проектирането и ръководството на тренировъчната и научна работа с националните и олимпийски отбори на България, който е вече в един друг, по-добър свят… В Париж получава предложение и работи около десетина години във Федерацията по гимнастика към Министерството на спорта. Връща се в България през 2000-та година. Избрана е и в Парламента и смята, че е била полезна там – по нейно време са били създадени два закона за спорта, участва и в подготовката на други законопроекти, създава се и Министерство на спорта, построяват се и нови спортни зали и други обекти…
Мария е градивно настроен човек. Тя казва: “Вярвам в добрите сили, които съществуват в хората и около тях и вярвам, че доброто винаги ще спечели. Старая се да върша добри дела. Знам, че доброто се връща с добро. Трябва да имаме надежди и да сме оптимисти”.
Особено щастливи са дните й, когато е със своя внук Явор…

За своите световни сражения и победи разсъждава много трезво, без онзи емоционален заряд, който я носи на крилете на успеха, когато играе пред трептящата от вълнения и страсти зала. Смята, че съчетанията й не са по-сложни от тези на конкурентките й, но че винаги е имала много силен контакт с уреда, владеела го е до съвършенство. 

Мария Гигова е сред най-популярните наши сънародници по света. В сферата на ИНДЕР – Спортният съюз на Куба, тя е фаворит по авторитет и ярко изразени към нея изключително добри чувства. Почувствах го и аз, когато заедно с неколцина колеги правехме репортажи за една кубинска система на шампионати при колективните игри /”Шампон-Селексион”/ и пообиколихме доста земя из този необикновен остров.
Една вечер си отдъхвахме в прочутия ресторант на град Сиенфуегос. В неговият разкошен ресторант – градина живее и постоянно се разхожда една легендарна персона на име Бурро Борачо, което значи “Пияно магаре” и това е наистина едно истинско, натурално магаре, което пие бира. Въпрос на желязна традиция и чест е всеки посетител на ресторанта да почерпи това, може би най-популярно магаре в света с 1-2 бутилки, които се изсипват в луксозно и винаги пълно корито в центъра на ресторант-градината…

Но точно по времето, когато с колегата Осуалдо Чегоин от кубинската спортна преса се отчитахме с 4 бутилки първокачествена сербеса пред компаниеро биропиещото магаре, което още не беше стигнало степента “Борачо”, дойдоха и други като нас негови приятели… И като разбраха, че съм от България веднага ни ескортираха до своята маса и започнаха да ни угощават с храна и питиета, и то в количества достойни за 9 магарета или 3 слона.

И всичко това заради нашата Мария, която беше станала световна шампионка в Хавана и те бяха видели “на живо” това красиво чудо! Гимнастиката на Мария!
Така двамата с Чегоин поминахме тази вечер добре покрай нашата Мария Гигова и нейният световен авторитет…
Климент ВЕЛИЧКОВ
“България СЕГА”, Чикаго