За Лазаровден, Цветница и Великден

Християнският свят очаква както всяка година да празнува един от най-големите си празници-Кончината на Христос и неговото възкресение.Пред страстната седмица ни предстоят  два много хубави празника, на които почти всяко едно от семействата ни има именници.
Лазаровден
В християнската църква Лазаровден е свързан с възкресението на Лазар, живял в гр. Витания, близо до Ерусалим. Той се разболял и умрял.  Иисус възкресил покойника на четвъртия ден от погребението му, заради проявеното гостоприемство на Лазар. Той живял още 30 години в строг пост и е провъзгласен за първият епископ на гр. Китион на остров Кипър. На Лазаровден българската църква отбелязва паметта на своя мъченик Лазар Български, измъчван и убит на 23 април 1802г. Според българската традиция (Лазарица) е ден, в който се ознаменува превръщането на подрастващите момичета в моми за женене.

Цветница
Цветница е последният голям празник преди Великден. Той винаги е в неделя. Традицията го свързва с тържественото посрещане на Иисус Христос в Йерусалим – с палмови клонки. Той влиза в града на магаренце и е приветстван от хората с „Осанна” задето е възкресил Лазар. В предният ден – събота (Лазаровден). Посрещтнат в Йерусалим на Цветница Иисус Христос доброволно върви стъпка по стъпка към предначертаният край на земният си живот. На този ден в храмовете на християнските държави хората държат в ръцете си осветени върбови клонки, които заменят палмовите клонки и сякаш отново посрещат своя Спасител. А след църковната служба, клонките се отнасят в дома ни – за късмет и здраве.

Великден
Възкресение Христово – Великден е най-големият празник за православните християни, наричан празник на всички празници. Възкресение Христово се чества възкръсването на Иисус Христос на третият ден, след като е разпънат на кръста и погребан. Мария Магдалена отива с други жени в гробницата, за да намаже тялото на Иисус с благовонни масла, каквото е била древноюдейската традиция, намира гробницата празна. Събитията, свързани с Христовото възкресение, са станали около еврейският празник Пасха. Пасхата е подвижен празник. Той е свързан с лунният календар и мени датата си на празнуване. Така че и Великден мени датите си. Празнува се в неделята след пролетното равноденствие. Първият вселенски събор през 325г. приема принципът този празник да се отбелязва в неделя след първото пулнолуние от всички християни по света. Православната църква определя датата за празнуване на Великден според Юлианският календар, а Католическата според Грегорианският. Юлианският календар е по-неточен и изостава с тринадесет дни спрямо астронимическото време. През 1975г. Римокатолическата църква е предложила Великден да се празнува на една дата с Православната Църква, но това не е решено и до днес. Тази година празниците съвпадат. През следващите 20 години ще съвпаднат 6 пъти.
Какво повеляват Стародавните български традиций? Приготовленията за празника протичат през цялата Страстна седмица. Яйцата се боядисват обикновенно на Велики Четвъртак. С първото червено яйце се прави кръст на челото на децата  за здраве и късмет. Яйцето се слага пред домашната икона докато трае празника. Приготвят  се Великденски хлебчета и се окрасяват с по едно яйце в средата. Пекат се козунаци. Великденските празници продължават 3 дни. Сутринта в Неделя се ходи на църква. Агнето е важен символ на Великден, в Централна и Източна Европа. Християнската традиция представя Иисус като божий агнец. Разпънат на кръста и възкръснал от мъртвите, Иисус се е пожертвал за нас за да ни убеди, че Божият син съществува и щастливи ще бъдат тези които му вярват.

Таня Георгиева
в. „България СЕГА“