Здравей, Любов! Добре дошла отново!

Сърцата ни изсъхнаха без любов! Но дойде денят…
Здравей Любов, добре дошла отново!
На Националния стадион “Васил Левски” Българският футбол ни дари със сладка и красива победа над Холандия!

За разлика от нашето физическо битие, съдбата в което ни е дарила с единствен сезон на горещи страсти – докато сме млади, футболната любов може да стане наша вечна любов и страст! Любовта ни на стадиона е винаги млада и сърцето ни тук може да бие страшно, а ние да се държим, неподходящо за годините ни – безумно… И това няма да е нито смешно, нито грозно, нито греховно… като късната любов към нечия красива девича младост! При футбола старата ни ветеранска страст може да ни държи, окриля, и да е така гореща, както в първа младост!
Мнозина я таят цял живот в сърцето си – тя е вечна!

България - Холандия - победата, която ни беше страшно необходима...И заглавието горе може да е леко фалшиво. Любовта не си е отивала, за да дойде отново, но беше изсъхнала, беше заболяла… И ето, че първите пролетни слънчеви лъчи разбудиха всички ни и всичко – Духът и Волята у нашите футболисти и треньори, Любовта ни и дълбока почит към футболната игра, Вярата ни, че може отново да се открие обраслият в тръни път към сърцето на Световния футбол, което през 2018-та ще пулсира на “Русия 2018”, както беше преди 22 години на “САЩ 1994”! 

… И така, какво се случи на 25 март, 2017 година?
След познати вече от години неуверени и често грешни стъпки във футболните “краченици” изиграни по квалификационните хора и ръченици от европейските и световни футболни цикли, България се изправи пред  съдбоносен мач с Холандия. Загубата ни пращаше в един нов сумрачен цикъл от 4 години без българска поява на финалната световна футболна сцена.

България беше победила в куриозен мач на стадион “Васил Левски” в София с 4:3 Люксембург.
После бе загубила без какъвто и да е куриоз във Франция с 1:4
Последва същия безпардонен бой и при гостуването в Швеция – 0:3
Дойде и глътката въздух след победата с 1:0 над Беларусия
Последният тим, с който не бяхме играли в квалификационната ни група “А” бе Холандия.
Съставите на двата отбора бяха следните:

Първият гол на Спас Делев... почти като сцена от балета "Лебедово езеро"България (4-2-3-1): 13.Николай Михайлов, 2.Страхил Попов, 15. Васил Божиков, 4. Борислав Чорбаджийски, 3. Петър Занев (86-14.Антон Недялков), 6. Симеон Славчев, 7. Георги Костадинов, 11. Станислав Манолев, 20. Александър Тонев, 10. Ивелин Попов (68-12.Божидар Краев), 9. Спас Делев (87-5.Николай Бодуров), Селекционер: П. Хубчев

Холандия (4-3-3): 1. Йерун Зут; 2.Рик Карсдорп, 3. Матийс Де Лигт (46-14.Уесли Хут), 4.Мартинс Инди, 5.Дейли Блинд; 6.Кевин Строотман, 7. Куинси Промес (69-19. Люк Де Йонг), 8.Жоржиньо Вайналдум (46-20.Уесли Снайдер); 10. Дейви Клаасен, 9. Бас Дост, 11.Ариен Робен Селекционер: Д. Блинд

Съдия: Уилям Калъм (Шотландия)
Стадион: “Васил Левски”, 15 000 зрители

Резултат 2:0  за България.

Головете постигна Спас Делев в 5 и 20 минути.

27-годишният нападател, който започва футболната си кариера в Петрич и Благоевград, добива футболното си майсторство в ЦСКА, където има 80 мача, играл е още в Берое и “Локомотив” – Пловдив, в Испания, в момента – в “Погон” Шчечин, Полша. В Националният ни отбор има 16 мача, първите му голове са тези, които постигна срещу Холандия.

Едва ли някой треньор би желал да е на мястото на треньора Петър Хубчев за този фатален двубой. Невинен, но все пак със своя подпис под капитулациите срещу Франция и Швеция, при които участваше повече като току-що пристигнал гост в отбра, отколкото като главнокомандващ в селекцията… После трудно добрал се, заедно с отбора си, до победния гол срещу Беларусия… Мачът с Холандия решаваше и неговата съдба и съдбата на отбора и на всеки поотделно играч от него. За обществения отзвук и атмосферата в спортните среди – да не говорим. Моменталното изхвърляне на холандския треньор след загубата му, показа още веднъж, колко сгорещена е била лавата, която е трябвало да бъде удържана и преодоляна от нашите герои на терена. Всички до един играха така, както и най-големите им приятели от трибуните и пред телевизорите не очаквахме. Волята за това да хвърлиш на терена всичката си сила и техника за една безпрекословна победа, която показаха, ми дава порива да го напиша като боен марш, да Ви го представя като сто процента героизъм, но пак едва ли бих го направил така ярко като тях тогава, като Възкресителите на Вярата в българския футбол.

Ето какво пише футболният специалист, нашият колега от “Блиц – Спорт” Веселин Русинов:
Футболна победа по време на избори“Халфовата ни линия не остави възможност на холандците да организират атаките си. Георги Костадинов беше истински боец. Водеше битка с „лалетата“ по целия терен. Манолев припомни най-добрите си години. Офанзивните ни футболисти пресираха противника и го затрудняваха в изнасянето на топката. „Лалетата“ се принудиха през по-голямата част от времето да си подават топката по ширината на терена и почти не успяха да създадат голово положение пред Николай Михайлов, който спаси каквото трябваше. Четиримата играчи пред него се представиха превъзходно. Суперлативите след този мач не са за отделни играчи, а за целия тим. Отбор от истински лъвове.
Голмайсторът Спас Делев е героят на пръв поглед. Героите обаче са много повече. Всички на терена показаха мотивация и себераздаване на ниво, каквото скоро не бяхме свикнали да виждаме от националния ни отбор. Прекрасна отборна работа и в защита, и в нападение. Тактическата дисциплина на подобна висота също е нещо, което не бяхме свикнали да гледаме от „лъвовете“. Точно тук си личи най-много работата на селекционера Петър Хубчев.
Бившият защитник още като футболист си беше такъв. Малко говори пред медиите. Неговата трибуна за изява не са вестниците, сайтовете, телевизиите и радиото. Той говори с действия и там, където е най-важно – на терена. Хубчев успя да мотивира играчите и да направи от тях отбор, а не сбор от индивидуалисти. Като единици „лъвовете“ не блестят с имената на големи звезди. Снощи, обаче,  имаше една голяма звезда – националният отбор! Футболистите ни играха по мускетарски: Един за всички, всички за един! Ако трябва да го кажем по български: Съединението прави силата!”
И все пак има и класически герой на събитието – на победата на България над Холандия. Това е Спас Делев, който първо ни припомни съвсем осезателно старата ковачница на футболни звезди ЦСКА… Ако беше го направил на “Олд Трафорд” това, що стори на “Васил Левски”, сега още седмица поне щяха да се въртят из всички джунгли на Интернет неговите два гола, които извая брилянтно, като Микел Анджело… Първият беше като висш пилотаж – демонстрация на небесен парад. Жалко за Вас, ако не сте го видели, не мога да го опиша…
И ето как сега стоят нещата в нашата “А” квалификационна група за финалите на Световното първенство през 2018-та, преди вторите мачове помежду участниците в нея:
1. Франция   4   1   0   10-3   13  
2. Швеция     3   1   1   10-3   10
3. България  3   0   2   8-10     9
4. Холандия  2   1   2   8-6       7
5. Беларус   0   2   3    2-10     2
6. Люксем.   0   1   4   6-12     1
/Победи, равни, загуби, голова разлика, точки/
До края на годината ще изиграем и оставащите ни мачове по следната програма:
9 юни – Беларус – България
31 август – България – Швеция
3 септември – Холандия – България
7 октомври – България – Франция
14 октомври – Люксембург – България
Първите отбори в групите се класират директно за финалите. Вторите отбори играят баражи помежду си.
Във финалната фаза участват 32 отбора
Световното първенство се открива на 14 юни и финишира на 15 юли. Мачовете ще се играят в Москва /Лужники и Арена/, Санкт Петербург, Калининград, Казаон, Самара, Саранск, Ростов на Дон, Сочи, Екатеринбург.

Националите в отбора до 19 години, които си отвоюваха място на европейските футболни финали това лято в ГрузияРАДОСТТА НЕ ИДВА САМА
Често казваме “Нещастието не идва само”, но този път трябва да направим съпоставката с противоположното значение. Радостта от победата на Националния ни футболен отбор по пътя към най-високия футболен форум на нашата планета не дойде сама. Едва ли не броени часове след нея дойдоха и радостните новини от победите на юношеския ни отбор по футбол до 19 години, които също триумфираха в своята квалификационна група за “ЕВРО 2017”, което ще се проведе през лятото в Грузия. Срещите се играха във Франция. Под ръководството на своя треньор Ангел Стойков те победиха домакините, които са и актуалните европейски шампиони, с 2:1, направиха равен мач с Израел, накрая се наложиха и над много хваления тим на Босна и Херцеговина с 3:1 и сътвориха малкия, но може би със сериозни последствия в бъдеще, фурор в младата футболна история на нашето съвремие.
Съставът на отбора е: Даниел Наумов, Петър Генчев, Петко Христов, Андреа Христов, Ангел Лясков, Ивайло Найденов (32-Светослав Ковачев), Георги Янев, Асен Чандъров (57-Ивайло Климентов), Георги Русев, Тонислав Йорданов (80-Васил Добрев), Калоян Кръстев. Треньор: Ангел Стойков.
Тези имена ми звучат много по-приятно отколкото онези, с които днес се играе футболното първенство на нашата родина, на гастарбайтърите на сиромашката ни трапеза.

Климент Величков
в. “България СЕГА”, Чикаго