От Барселона до Несебър и Ахелой, през 15 века

Бог и Човек. Няма по велик тандем и загадъчно творение сред безкрая на нашето /на човека/ знание и незнание. Според някои Бог е създал Човека, според други – Човек си е създал своя Бог. Тъй като от самото начало, а може би в потока от неизброими години, Човек е бил, или е станал разнолик и разномислещ, той също започнал да възприема своя Създател различно, но в най-достолепния образ, който неговият ум смогва да създаде. Бог може би е още по-изненадан от разнообразието, в което се развива неговото творение, а може би и така е трябвало…
Всичко това, разбира се, не пречи на единствената Любов по нашата планета, която е вечна – от краткия миг на Земята, до Небесната вечност, за която, например, християните се готвят. Затова и едни от най-забележителните творения на човешкия ум и ръце са църквите и храмовете, които са посветени и определени за сакралния Дом, където ние, хората, да се приближим най-близко до нашия Бог тук, на Земята. Строим църкви и храмове, където Човек среща Бога и му изповядва своята любов и вяра…
Макар и човек достатъчно отрупан със своите ежедневни дела, както е редно за един спортен журналист, имах възможността да почувствам силата и вдъхновението от близостта с Твореца, с нашия Спасител Иисус и Светия Дух в някои от най-красивите и свети духовни места, а също така и най-близките до нашата, българска, духовност светини…
Сред най-монументалните църкви и храмове, вписани с незаличими щрихи в историята на градовете и страните, където са построени, е

“САГРАДА ФАМИЛИЯ”, БАРСЕЛОНА.
 
Дареният с необятен талант от Бога архитект Антонио Гауди започва строежа на този огромен католически храм в Барселона през 1882 година, но минават 130 години от тогава досега, милиони християни от цялата планета са били тук в молитвено възхищение, а сградата още не е завършена според фантастичния архитектурен план на създателя му.  
Чувствам се безкрайно щастлив и дарен с Божията благодат Христов войн, посетил това духовно огнище, извисило снага високо към Бога… Беше по време на Олимпийската Барселона, по спектакли на “Барса” – футболният бисер на Барселона.
“Саграда Фамилия”, или “Светото Семейство” е “Вечният строеж на Светата църква” и това много подхожда на замисъла и изпълнението на строежа – Бог и Христовата вяра, които са и основната тема въплътена в символиката на сградата. Вяра, Милосърдие и Надежда успокояват богомолците дошли от цял свят на това свято място, а “Изгревът на слънцето и Раждането на живота” в Залата за молитва са сред най-великите християнски достояния стигнали до наше време.

КАТЕДРАЛА “СВЕТИ ВАСИЛИЙ БЛАЖЕНИИ”, МОСКВА.
 
Този храм се намира на “Червения площад” в Москва и е сред най-ярките символи на православието и Русия. По време на Олимпийските игри през 1980 година и други големи спортни прояви, чиито домакин бе Москва, бях дарен от Божията милост да посетя и литургии, молебен, Христови празници и църковни песнопения в този изключително богат и красив духовен център… Състои се от 8 параклиса около деветата сграда на централното църковно творение. Храмът е строен от 1555 до 1561 година по времето и под пряката грижа на цар Иван Грозний. Украсен е от безбройни цветни щрихи, което е уникално решение при храмовото строителство по света. Този ярък духовен великан, превърнал се в крепител в дълбоката и разнолика история на Русия е действително един добре познат знак по света…

КАТЕДРАЛА “НОТЪР ДАМ”, ПАРИЖ.
 
Намира се в центъра на Париж и французите твърдят, че е най-красивата на света. Строена е почти 100 години. Затова пък побира 9 000 богомолци, притежава уникален орган и фантастична акустика. Там се дават всяка неделя безплатни концерти, които привличаха и мнозина от онези, които не отделят достатъчно от своето време за духовна храна… Няколко поколения архитекти и строители въздигат тази най-красива католическа катедрала от 1163 до 1345 г.
“Нашата Дама”, както елегантно французите са нарекли своята първа по значение и авторитет катедрала, съчетава финеса на готическата архитектура с Божията промисъл! На витражите Иисус, Спасителят наш, е заобиколен от светците, 12-те апостоли и девите, а не на разпятието… Фините фрески на художниците пък умело се комбинират с грамадните 15-тонни камбани.

ДРЕВНАТА ЦЪРКВА “СВЕТА СОФИЯ” НА НЕСЕБЪРСКИЯ ЧЕРНОМОРСКИ БРЯГ
 
Църквата “Света София”, наричана още и “Старата Митрополия”, стои вече  повече от 1500 години на черноморския ни бряг, макар  вече да е само частица от някогашното си величие… Тя е почти цяла и е може би най-внушителната от всички несебърски безценни бисери от вековете. Дълга е над 25 метра и широка 22 метра. Колонада и арки са украсявали снагата й, зидана е от камък и тухли, а подът й е бил покрит с мозайки.
Внушителен като цяло е фактът, че църквите в Несебър, Константинопол и Перущица са най-старите ранно християнски църкви в цяла Европа. От тях е започнало християнството, на изток – като се има предвид преобладаващите византийски елементи, и на запад – което личи от многобройните римските елементи.

БЕЦ “НОВ ЖИВОТ”, ЧИКАГО
 
Без съмнение най-добрите ми впечатления от духовните средища на християнството в нашия свят са от Българската Евангелска Църква “Нов Живот”, където съчетавах моите присъствия на великолепните проповеди на пасторите Владимир Георгиев и Станимир Танев, както и пикниците с гостуванията на баскетболните отбори от България съставени от вярващи спортисти, които правят редовни турнета в страната с извънземните баскетболисти от НБА, а още и аматьорската школа по тенис на маса, която българският, а след това и лицензиран треньор Младен Лижев създадохме в импровизирания, но много успешно, спортен салон при църквата.
В Чикаго имах удоволствието да празнувам в „Нов Живот” – 15-годишнината, в случая, на църквата. И тогава попаднах сред много мъже, много жени и много деца, които имаха една обща черта. Всичките бяха усмихнати. Празникът започна с песни и Хваление, както му казват, в изпълнение на познатия от всяка неделна утрин музикален екип, воден от пастор Стан Танев и Румен, комуто музиката е и муза, и професия. После запя цялата зала. С изключение на мене, човек неук и в мелодии, и в думи, и няколко дребни деца и пеленачета, които поне се провикваха от време навреме.
По едно време пастор Владо каза, че Ема е за първи път в нашата църква и я покани да излезе напред – нея, най-младия член на Църквата. Ема я изнесоха на ръце, тя я имаше, я нямаше 4-5 седмици, и я бухнаха в ръцете на пастора, който я благослови и каза, че нейният поглед е просто омайващ. После пожела добри години на майката и на моя приятел Мимо, с когото се познавахме от времето, когато беше нещо като мениджър на един футболен отбор в Чикаго, а сега се оказа баща и беше толкова щастлив, че си беше забравил речта в къщи на масата…  „Нов Живот” стряска непосветените като мене с многото деца, които постоянно са в църквата, със своите родители.
Пастори и паство после си поразказаха едни на други какво хубаво им се е случило и какво хубаво ще правят в Църквата отсега нататък. Така, както са го правили и досега. Пасторите казаха, че те са щастливи хора, защото през тази година, която си отива, в „Нов Живот” са счупили един важен рекорд: когато трябва нещо да се направи най-малко 60% от хората се оказват готови да се включат в акцията, имат време, имат възможност, имат желание, имат сили и имат чувството, че с удоволствие ще го направят!
Членове на църквата са строители, шофьори, лекари, адвокати, икономисти, компютърни специалисти, педагози… В деня на Благодарността те си благодариха едни на други, защото през цялата година са си помагали. Освен Молитвения час, на който идват сутрин в 8 часа, освен Библейските уроци в 9:15, освен Хвалението в 10:30, освен Проповедта в 11:10, специалистите в църквата често дават от своето време и своите знания за обучение на нуждаещите се. Тогава вървеше безплатен компютърен курс, воден от пастор Зен Спасов и петседмичен курс по финансови въпроси, воден от пастор Владимир Георгиев.
„Тази вечер сърцето ми се радва…”, свършва песента и идва ред да се опита трапезата в Деня на Благодарността. Почти от всеки дом на дошлите има нещо специално в тази пъстра вкусна смесица на кулинарни шедьоври, която е разстлана на един здрав подиум. Порядъкът, който се спазва, отново ми припомни Бертесгаден: първи минават и си взимат кой каквото си хареса майките и децата. После, маса по маса, в една спокойна, но жизнена и бодра, леко гладна, редица пристъпват другите…
Може би ще се изненадате, или ще го възприемете с разбиране, но… единствените отсъстващи от познатите празнични софри бяха вино, водка… дори бира и цигарен дим нямаше.
И така на следващото ранно утро всички се събудихме свежи и щастливи!

ПРАВОСЛАВЕН ХРАМ-ПАМЕТНИК “АЛЕКСАНДЪР НЕВСКИ”

Българският православен Храм-Паметник “Александър Невски” е строен от 1904 до 1912 г. със средства от народни дарения и е израз на благодарността на българския народ към Русия, в лицето на император Александър ІІ, наричан още Цар Освободител. Проектиран е от руския архитект проф. Александър Померанцев. Изографисан е от 32 руски, 16 български и 1 чешки художници. Осветен е през 1924 г. Той е един от най-големите православни храмове, побира 5 000 посетители. Храмът е импозантен със своите позлатени кубета, камбанарията има височина от 53 метра и камбанният звън отеква красиво и далеко, благодарение на отлично подбраните и настроени камбани с тежина от 10 килограма до 12 тона. За мен, както и за много жители и посетители на София, Храмът е бил винаги достолепно и прекрасно място за молитвено посещение, отпразнуване на религиозни и национални дни, както и на великолепни църковни песни и музика.

ЕПЦ “ВЕТИЛ”,  НЕСЕБЪР

Това е най-младата църква, в която бях само преди броени дни… Беше открита на 12 март 2017 година в Несебър и дойдохме на светлото тържество повече от 250 души, колкото можеше да побере… Забележителното в нейната конструкция са високите тавани, което предоставя достатъчно чист и ободряващ морски въздух, акустиката – благодат за оркестъра от пианисти, цигулари и различни още музикални инструменти, създава простори, дава мощ на песните в прослава на Бога…
Познавайки лично Михаил Томов, нашият приятел от Анхиало и Поморие, където с неговата инициатива и усилия бе изработен, а след това доставен и въздигнат в Чикаго бюст-паметник на Апостола на свободата Васил Левски, бях проследил в последните дни преди тържеството, наистина върховните, негови усилия, както и на всички строители и духовни лица от Църквата, за да направят всичко най-умело и най-добре… Тези хора тук умеят да виждат напред и бързо да правят, онова, което е важно и необходимо – особено що се отнася до духовното у човека. Това е втора църква, след тази в Поморие, за строителя Томов. А след паметника на Левски, с който стана и най-близък наш приятел в Чикаго, вече е готов и с бюста на една от най-светлите личности в журналистиката, кореспондента на американски и европейски медии Дженюари Макгахан. Човекът, който пробуди света към съпричастие за освобождаването на България от вековното турско робство… Репортерът, който не пишеше своите огнени слова от редакционния кабинет, а от окопите и ръкопашните атаки на руската освободителна армия и българските опълченци и даде живота си в тази борба. Близък е 12 юни, денят, в който ще пристигнат двадесетина правнуци на Макгахан, ще минат по неговите стъпки и места, описани в репортажите му от фронта, от местата на тежки  битки и страдания, и ще се поклонят…
Човек се окуражава и също прави добрини и помага на своите братя и сестри в нашето съвремие, когато има до себе си вярата и духът на такива хора.

Климент Величков

“България СEГА”,
Чикаго