За Света гора, Отец Паисий и неговата свята „История славянобългарска“

Вие сигурно си мислите, че най-трудно е могло да се проникне преди векове зад Великата китайска стена и затова всички китайци са останали и до днес еднакви като близнаци – всичките с дръпнати очи и жълти на цвят… Или преди години  – в закрития град Обнинск, където руснаците си направиха първата атомна бомба… Или утре – през стената, с която братовчед ми Тръмп ще се прегради от Санчесите…

Но това не е така.

Най-трудно човек може да се вмъкне в Света гора, или Атон, ако предпочитате… И особено, ако този човек е жена – това е просто невъзможно. Даже не можеш да се поразходиш и с кученцето си, ако е дама, или с каквато и да е друга придружителка от женски вид. Законът е такъв – много, много строг! Това е единствената чиста природна среда от всякакъв нежен пол… Република от монаси.
… Говорим си по тази тема с моя приятел проф.Никола Чаракчиев, който е изпълнителният секретар и моторът на добрата наша стара, вече ветеран, обществена организация на българската общност в Чикаго – БАА. Което значи Българо-Американска Асоциация. И то – какъв мотор… Направо Ролс-Ройс, световна марка! 
Гордея се с такива приятели като него – и то не само за голямата купчина от идеи в полза роду, които те предлагат, или по които са работили до сега, а и по това, че са разумни, нестандартни, дарени с много полезна енергия. Полезна особено много за нашия брат – емигранта. А с Ник особено – защото той е един от видните наши генеалози и може да ти каже коя е твоята и най-стара рода. Естествено, отказах да си прави изследванията върху мене, защото се притеснявах да не се окажа наследник на Айнщайн или, по-вероятно, на някой джентълмен от катун с татарски чергари.
Но в случая се гордея много, че той е бил в Света гора.

Първата страница на По колцина приятели имаме ние, които да са посетили този достолепен къс земя на един троен скок разстояние от южната ни гранична бразда. Познавам двама от Ямал – края на света, познавам люде преспали 1001 нощ на полюса и ледовете покрай него… Но не и друг – стъпвал на Атон… Мястото, където е написана “ИСТОРИЯ СЛАВЯНОБЪЛГАРСКА”. Там където един монах – “тъмен, непознат и бледен”  прави своето велико дело и българинът вече “…история има и става народ!”.  Но където визитите за всички са придружени с много условности и прагове…
Проф. Чаракчиев е сторил, заедно със сина си Евгений, две поклоннически мисии. Едната в Йерусалим, другата – в Света гора. Видял е това, което аз не съм и затова слушам с особено внимание убедителните му слова по темата, повдигната в последно време на едно от важните събития, на които Чикаго беше домакин – “Вторият форум на Българските училища от Западното полукълбо”.

На Форумът, в присъствието на тогавашния зам. президент на страната Маргарита Попова, проф. Чаракчиев бе сред предложилите от името на Българо-Американската Асоциация в Чикаго и Асоциацията на българските училища в чужбина (АБУЧ), да бъде увековечено с паметна плоча делото на Отец Паисий Хилендарски, създал неоценимо скъпата историческа книга за България и славянския свят.

– Как беше посрещната тази идея на Форума? – питам събеседника си. – Заслужава ли си, при тези трудни възможности за посещаване, да се правят тези трудни усилия?
– Точно затова – следва неговият отговор. – Наличието на такова паметно признание и символ на огромното значение на Паисиевото дело ще привлече повече посетители, историци, изследователи и ще бъде достойно признание на труда на този свят човек и родолюбец, то ще отвори Света гора за повече поклонници и посетители. Ще стане и още един ярко осветен български щрих в историята на света! Магнетично е и чувството, с което българинът се изправя пред извора на истината за величието на нашата Родина, надживяла с векове други огромни страни и империи. 

Зографски манастир, Атон– Какво впечатление оставят манастирите на Светата Атонска Обител у своите посетители? Не зная почти нищо и от историята ѝ, която вероятно и други познават бегло. Да вдигнем малко завесата от тази свещена земя и действията, които са се разиграли върху нея…
– Представете си една просната  планинска верига в морето с връх Атон – 2033 м., дълга около 60 км и широка 10, по която са накацали 20 манастири и 12 “скита”, което значи по-малки манастири. Ако са още по-малки – казват се “метох”, както и над 600 “килии”, “каливи” и “катизми”. Някои  от така наречените “постници” живеят в пещери и колиби.

– И кои още живеят там?
– Монаси. Само монаси. Казват, че сега са около 1 500 души.

– Имат ли отбор по футбол?
– Не. Нямат. Но имат губернатор, който е управител от Гърция и духовен глава, който е главата на Цариградската патриаршия. Имат си и столица – Карея

– Приемат ли бежанци?
– Какво приказваш! Трябва да се пребориш яко, за да получиш специално “позволение” дори и ако си британец или колега от Ватикана… По-лесно е да станеш гражданин на Гърция и Атон, ако приемеш монашески сан.

– От кога съществува Атонската монашеска република?
– “Великата Лавра”, най-големият манастир в Света Гора – тогава и сега, бил създаден през 963 година и се ползвал с покровителството на византийските императори. В 13-ти век, когато кръстоносците вместо да освобождават Божи гроб покоряват Византия, принуждават православните монаси да приемат благоволението на Римския папа. През 15-ти век настъпва владичеството на Османската империя. Отначало манастирите са ограбени, но по-късно са оставени на мира и на своите порядки. По-късно през вековете тук започват да прииждат монаси от България, Русия, Сърбия и Румъния. А след Втората световна война Света гора става част от гръцката държава.

– Как се свързват съдбата на “българските манастири”, Отец Паисий и “История Славянобългарска”?
– Хилендарският манастир е основан през 12-ти век от сръбската царска династия, но е бил и български през вековете. През 18-ти век тук приема монашески сан едва 23-годишият тогава Отец Паисий и тук той възкресява забравеното наше минало със своята “История Славянобългарска”, написана от 1760 до 1762 година. Което прави вече 255 години…
 
– Какво не ти хареса в днешния Хилендар…
– По наше време, когото попиташ коя е килията, в която е живял и работил Паисий, монасите са затруднени да отговорят. Твърдят, че след един голям пожар тя е изгоряла. Показва се едно стандартно монашеско жилище с варосани голи стени и неговата оскъдна мебелировка… 
Коментираме и лошотията, че манастирът натрупва по едно време огромни дългове… Това продължава докато на един Великден тук не идва сръбският крал Александър Обренович, който ги изплаща и от 1900-та година Хилендар се връща окончателно в сръбски ръце. Всичко това навява на мисълта, че първоначалната идея да се постави паметна плоча именно в килията, където е живял и работил Паисий, трябва да претърпи промяна.

Отец ПаисийТази промяна се намира съвсем близко и се нарича “Свети Георги Зограф”.
Електронните медии ни уверяват, че в Зографския манастир живеят и служат около 50 български монаси. Той бил една от най-великолепните обители на Света гора. Основан е от тримата братя от Охрид Аарон, Мойсей и Йоан през 10-ти век. 
– Нашият манастир, казва проф. Чаракчиев, – разполага с изключително богатата библиотека от старинни книги, царски фермани и грамоти, безценни исторически документи… Тук се пази и оригиналът на Паисиевата “История Славянобългарска”.
…Спомням си дори и аз – имаше голям спор – къде трябва да бъде експонирано това българско съкровище – в нашата държава или на “родното си място”. Ръкописът дори беше грабнат “като мома за женне от къщата си” и бе донесен в България покрай тържествата за 1300-годишнината или покрай някое друго патриотично тържество, но после бе разумно върнат от бившият президент Петър Стоянов в Света гора. 
Голямо било огорчението на събеседника ми проф. Чаракчиев, каза ми го съвсем пряко, когато разбрал, че по време на поклонничеството си галел с длани подмененото копие, а не оригинала!
Коментираме дали вече е преобладаващо мнението, че знакът на признателност, който от Чикаго, БАА и АБУЧ искаме да поставим пред свещения ръкопис, пръв разкрил пред поколения българи славното минало на нашия род и родина, е именно там, в тази светилница, библиотеката на Зографския манастир, където е стоял вече почти 3 века. И нека още триста века да стои там! Там – на едно свято място – една свята книга за една Свята История…

Климент Величков
“България Сега”, Чикаго
 
Следва ЧАСТ ІІ. Четете в следващия брой: “Какво написа Отец Паисий в старата наша “История Славянобългарска”, което ни спохожда и сега…”