Рафа, Григор и Федерер – класиката и зората на новия тенис

Седя като хвърлен от седлото ездач на някое тексаско родео и се питам за 79-ти път какво заглавие да трясна на тази статия, дето се каните да прочетете в “България СЕГА” – вестникът на Чикаго – Българският град в Америка… Може би “Светът се променя” или “Завръщане на класиката”?
От една страна Григор Димитров изуми света с Григор-Димитровските си щрихи, обогатили тениса – този удивителен продукт на актуалната ни цивилизация, с благословения сякаш от Господа, всеобщ старт на “Новото” през 2017-та година, когато по цялата ни планета – от “Дондуков” 2, та до Вашингтон и московския Кремъл, старите бараки трещят по шевовете си…
От друга страна – финалът на Откритото първенство на Австралия се игра като отдава гледан филм с всеобщо познатите герои – Роджер Федерер и Рафаел Надал.
…Седя като главозамаян и чакам по стар български обичай депеша от братовчед ми Доналд Тръмп или от московския ми брат по славянска линия, но двамата си говорят по телефона и инструкция не иде от никъде…
Като че е време вече и аз, и всички по нашите розови долини и балкани, сами да решаваме какво как да правим, както започна да го прави Григор Димитров.
По време на неговия знаменит полуфинал в Мелбърн първото, което ни държа почтително прави, подобно на Великденска камбана, беше онази непоклатима воля и превъзходно самочувствие, с които Грига си разговаряше през мрежата с Тенис-Величието Надал по време на полуфиналния мач, който трябваше да реши кой от тях двамата, ще бъде щастлив да поиграе на финала с другия тенис-император – Роджер Федерер. 
Свещено, действието продължи 5 часа. Имало е и по-тежки случаи в тази уж пълна с удоволствия и красоти игра за двамина, или най-много – за каре. Като например в срещата между Джон Иснър и Никола Маю през 2010-та в един от кръговете на Уимбълдън – 11 часа и 5 минути в продължение на 3 дни, благодарение и на британската небесна машина за дъждоизливане. Често във футбола плачат от умора, че са тичали по терена след една топка 22-мина здрави юнаци в продължение на 90 или 120 минути. Но отговорът е: кой за каквото е учил…
Рафа и Григо
Рафа Надал започна сегашния, сред многобройните си полуфинали по “шлемовете”, като кавалер, на всеки един от тях. Беше печелил Австралийското открито първенство още през 2009 година, 4 пъти “Ролан Гарос” и по 2 пъти Уимбълдън и САЩ. Григор Димитров беше стигал веднъж до полуфинал на Уимбълдън, сега в Мелбърн бе втората му, след уимбълдънския полуфинал, разходка из облаците, под Бога на тениса. Освен това,  я закъса и се изтърси от по-ланското си /2015/ 11-то място в световната тенис ранг- листа – до някъде към опашката на втората десетка.
Когато предпоследната битка за Мелбърн завърши с българските знамена на трибуните, битият Грига ми се стори като Суворов, който е отстъпил Москва пред по-могъщия тогава Наполеон, но има вече плана в главата си и кураж в сърцето за новите битки, които идват и носят на крилете си победи! На корта Рафа се просна като сразен от гръмотевица, а Григор Димитров, който също проля  всичките си сили във фантастичния спектакъл ни подсказа, с езика на своето здраво тяло, панорамата на строените в близкото бъдеще негови победи…
Григор Димитров изтръгна с вдъхновената си и артистична игра почти цяло откровение – рядко срещащо се в суровата немска душа на Борис Бекер, “Бум-бум – повелителят” на могъщия тенис от предното поколение, шест пъти кавалер на корони от “Големия шлем”:
“Силно съм впечатлен от Григор Димитров – рече той.  От това, което видях днес, мога да кажа, че вече съм най-големият му фен. Това, което Григор показа като игра от основната линия, като нерви и като комплексност, е онова, което ние, хората от тениса, винаги сме желали.
Надал също имаше нужда от такъв мач, който да го върне към това, което беше старият Рафаел Надал… И това дотук беше Мачът на турнира!
В петия сет те играха най-добрия тенис, но още във втория стана ясно, че предлагат игра от световна класа. След третия сет си мислехме, че Надал ще приключи мача в 4 сета. Димитров обаче ни каза: “Не, аз имам други планове”, игра агресивно, атакува и си спечели тайбрека!
В този двубой нямаше изчакване другият да сбърка. Надал е известен със своята дефанзивна игра, а Григор с психологическата си слабост, в която изпада в отделни моменти. Но това го нямаше в този мач. И двамата играха атакуващо с много движение. Не знам колко километра са пробягали, но със сигурност доста”.
Отляво и от дясно други всепознати тенисисти и капацитети говореха за половингодишния успешен тандем на Григор Димитров с треньора му Дани Валверду, който е поставил висок праг пред състезателния бокс на Грига и той сега е винаги почти празен, и само техен, докато преди е било претъпкано с не най-удачните в случая хора.
Полуфиналната среща Рафаел Надал – Григор Димитров завърши
3:2 – 6:3, 5:7, 7:6 /7-5/, 6:7 /4-7/, 6:4

Роджър и Рафа
На финалът Роджър Федерер спечели своя 18 турнир от “Големия шлем”. При награждаването и двамата велики спортисти показаха своите високи добродетели. Победителят Федерер каза:
„Бих искал и аз да поздравя Рафа за завръщането му. Нито аз, нито Рафа сме вярвали, че можем да стигнем до този финал. Миналата година се срещнахме на представянето на неговата академия. Трябваше да изиграем демонстративен мач, но бяхме контузени. Това беше перфектният сценарии за нас – да се завърнем и тук именно да стигнем до финал…
Тенисът е труден спорт, понякога трябва да преглъщаш разочарования, така че нека дадем заслуженото на Рафа тази вечер. Поздравления и за неговия екип. Те свършиха страхотна работа Надал да се върне към най-добрия си тенис.

Да победя тенисист като Рафа тази вечер изисква невероятни усилия. Трудът ми в последните шест месеца беше възнаграден. Вече почти 20 години идвам да играя тук в Мелбърн и за мен винаги е било голяма чест. Надявам се, че ще се видим и през следващата година.”
Общият баланс на срещите между Надал и Федерер вече е 23:12. Води Надал!

Финалът беше спечелен от Роджър Федерер, който победи Рафаел Надал с 3:2 – 6:4, 3:6, 6:1, 3:6, 6:3.

Така, в последните януарски дни, на “Австралия 2017”, Рафаел Надал, Григор Димитров и Роджър Федерер, на първо място върнаха класиката в тениса, която доказа, че не напразно, и за наше добро, не си отива, а после ни показаха и зората на новия тенис! Та кой влюбен в спорта човек не би пожелал да бъде още и още с тези класици на тениса и техните даровити съратници, като Джокович, на кортовете по света? И кой не иска да срещне изгрева на новите чаровници в това изкуство?

Климент Величков
“България СЕГА”, Чикаго