Австралия – 22 години преди Григорий Димитров

Няма нищо по-хубаво от това да си спомниш Австралия отпреди Григорий Димитрова…
А това беше през Лето Господне 1994-то, когато той току-що е започвал да носи на гръб първите си ракети из хасковските кортове, а аз бях вече под обстрела на един лош италианец на кортовете в Брисбейн, с когото спорехме във втория кръг на тенис турнира от World Masters Games… Бяхме се събрали на огромния световен спортен форум 24 500 ветерани в 30 спорта от 74 страни и се получаваше наистина една много сериозна световна гужва /тъпканица/.

Тогава светът беше млад, и ветераните също, и бяхме усмихнати, не помним дали имаше даже студена война или за закуска ни сервираха топли демократични санкции. Помним, че неколцината българи от различни спортове, бяхме една привечер след състезанията на гости при американските баскетболисти, където за пръв път идваха на ветерански игри и някои “звездички” от НБА… На следващата отидохме при двата миньорски футболни състава, доведени от спонсора им Абуалин Конакбей от Алма Ата и за които австралийската спортна одисея беше много повече отколкото всяка мечта за Рая…

Абуалин сам играеше във всеки мач на единия отбор и тогава четирима яки съекипници го обграждаха като танкове, пускаха топката в краката на боса, и така – като подвижна крепост напредваха към противниковата врата… Конакбей даже вписа името си в листата на голмайсторите на Световните ветерански игри и след това даде такава гала-вечеря, каквато и Кралица Елизабет не би могла  да спретне; Жалко, че именно нейните поданици проявиха чудовищна липса на човещина и рано изхвърлиха из състезанието азерите. Но те останаха до края на Игрите. На раздяла също имаше банкет, на който Жамила – дъщерята на щедрия олигарх, получи 1500 предложения за международна сватба.

Не е необходимо да подчертавам, че аз бях онзи, който проправи пътя на Григор Димитров към петата му титла от турнирите на АТР – тази през януари 2017-та в Бризбейн, като скъсах нулата от мача си с лошия италианец и просто го ограбих с един гейм. 0:6, 1:6. Заслужаваше си го. И Григор също – да му дам малко повече самочувствие и патриотизъм.

Вторият ми подвиг е в леката атлетика. В един от шестте опита при мятането на копие, които се правят на състезания, Бог ми даде незаслужено толкова бързина, сила и финес при кръстосаната крачка и  след това на камшичния удар от рамото, че… се класирах на пето място от целия керван копиехвъргачи в моята възрастова група, който се водеше от световния рекордьор … Преди години… Цибуленко. Много е гордея, с този мой не много късен подвиг. Някой ден ще Ви науча и Вас на тайните при мятането на копие…
А сега – малко внимание и към Австралия.

Австралия и Нова Зеландия са толкова хубави места за живот, че ако се изпълни онази опашата лъжа, три пъти опасваща земното кълбо, казана някога от някакви политици в някаква, като че беше Хелзинкска, декларация – че хората от свободния свят ще могат “свободно да се придвижват и живеят според своя избор” – веднага ще настане страхотна блъсканица по пътя през Тихия Океан.

Но при мене случаят е по-криминален. И съвсем заплетен. Само Бог знае защо ме е пращал по три пъти по тези блажени места, преди да обърне компаса ми на Запад. Много вероятно е за да установи, както ми каза веднъж една Светолина, най-ниската граница на тъпомера, Пълната нула. Вечното замръзване.
Но  може би така е и трябвало – защото в Чикаго мина порой от най-хубави години, и по-хубави от тях сигурно щяха да са за мен гибелни и непосилни…

Като му дойде времето – ще говорим за коалите, за маорите, за Роротонга, Уанганау… Или за Олимпийския парк, където през 2000-та година пускахме на любопитните питомни кенгурута българска народна музика, с която олимпийската ни делегация беше заредена, за да шашка де когото свари с нашия фолклор. Скачащите австралийски красавици бяха луди по шопските ритми!… Между другото знаете ли как са били кръстени тези екзотични животни? Питал един мисионер един местен маор – как се казват тия торбести животни? Оня го погледнал със своите топли черни очи и казал: “Канигуру”.
“Канигуру”! Фенк ю – рекъл мисионерът и вписал името в дневника. Оказва се, обаче, че маорът му рекъл тогава на своя език – “Не те разбирам, бате”!

… Та, няма да говорим сега, а после, и за българските щангисти, които се прераждат в австралийски предприемачи в Мелбърн и са стъкмили една яка строителна фирма. Нито за бай Тодор, който кара най-скъпата кола в този град…

И това ще стане – но в следващите вестници…
Тогава ще знаем и резултатите от много тенис мачове на Цветана Пиронкова и Григор Димитров, който направи една първа яка среща с австралийчето Кристофър О’Конъл, някъде след 130-то място в ранг-листата, но и един от тези, с които сега е пълен турнирът… Първият австралийски успех на Григор Димитров на първия Голям шлем от годината е 3:0 – 7:6 /2/, 6:3, 6:3. Следват още!

Ще стане дума за истински тенис от глобална величина, за истинската Австралия и истинските стойности на човешкия живот и Земята, от която Австралия и Нова Зеландия са част от Прекрасното… Заедно с частицата и от най-прекрасния тенис.

Климент Величков,
“България СЕГА”, Чикаго