В далечната (70-10г.) преди Христос, Вергилий пише, че древната гадателка, прорицателка Сивила е предсказала за раждането на Дете, син на Божество, чрез което ще се поднови всичко създадено. По това време античният свят е бил обхванат от криза (което е подобие на сегашният живот). Цивилизацията е започнала да изяжда сама себе си. Тя е поставяла материалното над духовното. Царувало е безчовечност и омраза. В този преломен момент във вид на Младенец, роден от Девица в пещера край Витлеем, Бог идва на земята, повит и положен в ясли. Бог се явява в плът като най-обикновен син Човешки. А неговото учение е най-кратко изразено е: „Обичайте се, хора! Това е единственият път на вашето спасение!”. Дълбокият поврат трябва да стане вътре в самите нас.
Нощта на Бъдни вечер, носи мир и тишина. Нека всеки да превъзмогне своята ярост и суровост, да обуздае гордостта си и високомерието си. Това е деня, в който Бог е слязъл сред грешниците. Това е свята нощ, празнуваме раждането на Христос.
Този прекрасен празник е посветен на семейството. На Бъдни вечер на трапезата трябва да има 7, 9 или 12 ястия. Това са три от свещените числа на древноюдейската Кабала. Гозбите са постни. Задължително се приготвят – сарми, пълнени чушки, компот от сушени плодаове, варено жито, фасул. На масата не трябва да липсват мед и орехи. В четирите ъгала на стаята се поставя по един орех – така се освещават четирите краища на света.
Преди да започне вечерята на Бъдни вечер, най-възрастният мъж прекадява трапезата. Счита се, че тамяна прогонва дяволчетата. Замесва се питка без мляко и яйца. Питката трябва да е кръгла или завита на кравай. В различните краища на България се нарича – боговица; вечерник; или Коледник. Първото парче от питата се слага под иконата – за да вечеря и Бог с нас. Докато трае вечерята никой не трябва да става от масата. 
Трапезата не се вдига през нощта, за да не избяга късмета. Вярва се, че когато заспим, близките ни покойници идват на вечеря.
В полунощт настъпва Коледа с раждането на Христос. Започват да идват коледари. Коледуването замества древните езически посвещения на младежите в зрялост.
КОЛЕДНА ЕЛХА
Коледната елха има своята хилядолетна история. В древен Египет са украсявали дома си с палмови клонки, най-краткият ден в годината. Китай и древна Юдея са имали също подобна традиция. Скандинавците са слагали зелени растения в къщите си, те и викингите са вярвали,че така украсата връща по-бързо пролетта. Римляните са украсявали дръвчета с предмети в чест на Бог Сатурн.
Историята на Коледната елха е дълга и оспорвана. Някои вярват, че традицията води начало от езическите празненства, други твърдят, че е християнски обичай. Една от легендите е свързана с бенедектинския монах Свети Бонифаций, той е почитан като апостол на Германия. Той е използвал елхово дърво и неговата триъгална форма, като аналог на Света Троица. Всеки един от ъглите представлявал – Отца, Сина и Светия Дух.
Има легенда, че основателят на Протестанското движение, Мартин Лутер, е откривателят на Коледното дърво. Една зимна нощ, вървейки през гората той вижда как звездите блестят между клоните на дърветата, сякаш са украсени с хиляди свещи. Очарован от гледката, Мартин Лутер отсича една елха, която занася у дома си, а децата му поставят тънки свещичи между клоните и се любуват на красотата ѝ.
Първите писмени доказателства за Коледна елха достигнали до нас датират от 1521 год. В Alsace, която по-това време е немска територия, принцеса Де Мекленбург показва на местните куртизанки украсена елха. По-късно, след женитбата си с Орлеянският дук, принцесата отнася елхата в Париж.
През 17-ти век навлиза нова мода в украсата на Коледно дърво. Вече има коледени базари, на които се продават дребни украшения за елхата. По това време са започнали да се правят и Коледни гирлянди. За първи път се правят в Германия от сребро, като се изтеглят тънки нишки.
По времето на Американската революция, Хесенските наемни войници, които са били на служба в Северна Америка, запознават американската цивилизация с обичаите на коледните празници. Показват им и как да украсяват Коледното дърво.
През 19-ти век започва производството на стъклени топки и цветни гирлянди. Малки бели Ангелчета кацват на елхата. Родителите, започват да оставят подаръците под елховата украса.
Изсичането на дърветата нарушава природният баланс. Това наложило да се започне производство на изкуствени елхи. Първата такава елха е изработена от гъши пера в Германия. По-късно американска фирма, която произвеждала четки, започнала производство на изкуствени Коледни дръвчета. Елхата радва не само малките, но и големите хора. Тя създава уют, спокойствие и топли сърцата ни.
Таня Георгиева
в. „България СЕГА“
