Параолимпиадата в Рио – едно чудо за достоен живот!

Параолимпийските игри са един от ярките белези на хуманизъм и любов към ближния, които са основни характеристики на Олимпизма. Спортните занимания и участието в състезанията е сред най-благодатните и мощни фактори в благородните старания на човечеството да направи по-добро, по светло и с повече радости битието на онези наши сестри и братя, които са имали нещастието да попаднат в тежкия неравностоен, спрямо болшинството други хора, живот.
Подготовката, и самото участие в тези благодатни Игри са огромен извор и стимул за живот и дейност на мнозина силни духовно люде, които се борят за своя достоен живот.
Тези специални Игри се организират две седмици след поредните Олимпиади – на същите терени, писти, басейни, спортни зали и стадиони, на които са се състезавали първите звезди на спортната ни планета. Това наистина е великолепен жест към хората в неравностойно положение от цял свят.
След най-динамичната, красива и надарена с много радости и усмивки Бразилска Олимпиада тази година, в Рио де Жанейро, се провежда от 7 до 18 септември Бразилската Параолимпиада. Пристигнаха 4 300 параолимпийци от 176 държави. Оказа се, че единствено руските 267 представители са черните човечета, които – сами или под строй, са били насилени да гълтат допинг и бяха лишени от право на участие. Техните квоти бяха преразпределени, като само Монголия и Казахстан се отказаха от този горчив и с лош привкус подарък. Съдниците на тази магария  бяха момчетата от Антидопинговата комисия, но си изпатиха бразилския президент Темер, който замени след отстраняването на дамата с български корени – Дилма Русеф и президента на Бразилския Национален Олимпийски комитет Нузман. Те бяха твърде брутално освиркани, тъй като хората вече инстинктивно свързват всички лупинги в спорта с политическите течения…
За разлика от възторжената Програма, в която участваха най-мощните 12 бразилски школи по самба от Рио, които взривиха Маракана. Друг един от Белорусия се появи на откриването с руския флаг и беше незабавно успокоен от излишните емоции, а след това и препратен почти моментално сред белоруските брезови горички. Москва, разбира се, веднага организира паралелна Параолимпиада, като наградният фонд за участващите в домашните упражнения параолимпийци  ще е същия като в Рио.

Независимо от тези случки, подхранващи медиите, Параолимпиадата в Рио стартира и тече чудесно. България  участва със 7 спортисти:

Десислав Коджабашев – тенис на маса,
Ружди Ружди – диск и гюле,
Християн Стоянов – 1 500 м.
Радослав Златаов – 100 м. и дълъг скок
Иванка Колева – гюле и диск
Милена Тодорова – спортна стрелба
Даниела Тодорова – копие
Иванка Колева е олимпийска шампионка от “Сидни 2000”, Ружди Ружди е световен шампион по тласкане на гюле 2015 година на Световното първенство по лека атлетика за спортисти с увреждания в Доха, Катар… Това са осми игри за българските параолимпйци, те са дарили България с 4 златни, 7 сребърни и 3 бронзови олимпийски медали.

В първите няколко дни Ружди зае 7-мо място на диск с резултат 38.04 м, Шампион стана бразилецът Батиста дос Сантос – 45.33 м. Милена Тодорова се класира на 13 място в стрелбата с първото оръжие. Даниела Тодорова изпрати копието на 19.56 м и зае 5-то място…

В Рио съревнованията са в 22 спорта – стандартни и специално създадени за параолимпийците в различните категории, които се оформят според физическото състояние на участниците – ак.гребане, баскетбол, велоспорт, езда, волейбол, голбол, джудо, лека атлетика, тенис на маса, ветроходство, паурлифтинг, плуване, ръгби, спортна стрелба, стрелба с лък, тенис, фехтовка, кану, триатлон, футбол – с 5 играчи и футбол – със 7 души на терена.
Още в първите дни Рио-Параолимпиадата опроверга, че ще се прави на празни трибуни. В първия съботен ден е имало 167 675 зрители, през делниците – средно 157 000.
Има още време до неделя – 18 септември, когато ще погледнем сборния резултат от успехи в спортното съревнование и по-важните успехи – при собствената физика и дух от тази най-сакрална дружба между спорта и човек в неравностойно положение… Затова и се пишат тези статии, които не възхваляват пределно силните атлети, а стремежите за един духовно и физически, пълноценен живот у тези, чието спасение стои именно на този пиедестал… Ще се радвам безкрайно, ако тези редове подкрепят стремежа на някой от Вас за наистина достоен живот, въпреки всичко!

Климент ВЕЛИЧКОВ
“България СЕГА”, Чикаго