Когато Спортът беше млад…

Създаден от най-различни хора, дошли от най-различни места, донесли със себе си навиците на различни професии, различни идеи и разсъждения, и в същото време като че взели всичките по нещичко от енергията и себеотдайността на “Мистър Бадминтон” – д-р Пюзант Касабян, бадминтонът дълго време остава един спорт самобитен, пълен с неочакваности  и приятни емоции. И днес, като се съберат хора от по-старото поколение, при тях е не само весело, но и твърде интересно, защото случките които са преживели, остават едва ли не в един златен фонд на някакъв своего рода волунтерски спорт, спорт пълен с ентусиазъм и безкористни чувства.
Това са хора гласовити, които можеха да пеят песни, като тази: “На тая стара кръчма, на тая стара маса, седиме ние с тебе чак до сутринта” и пак в живота си да не са били никога пияни, и пак в живота си на първо място да са имали спортния си режим.
Сред спомените на тези хора са какви ли не европейци, какви ли не американци, какви ли не китайци и други азиатци, какви ли не хора!
Българските бадминтонисти обикалят Европа с автобуси и собствените си коли. По време на тези пътешествия се случват какви ли не събития… Веднаж пътуваха с един автобус от Пазарджик, който принадлежеше на местното ТКЗС и шофьор му е местният началник на транспорта – запален бадминтонист…наречен “Митко – Бомбата”. Освен играчите и техните ракети бусът беше пълен още с краставици, домати, консерви, хляб, кисело мляко, кисело зеле, сувенири, любеици,и една малка тарга с “огнена вода”. Пристигат в китното италианско турнирно градче, спират за нощувка в местния парк, за да спестят и хотела, хапват, разпяват български песни и наблюдават  дискретно “жабарките”, които “издишали” пред нашите красавици. И в този момент към тях се отправя едно невероятно стройно момиче!
– Тази  идва само при тебе – шегуват се нашите с Митко-Бомбата.
Но действително красавицата се изправя точно срещу него и пита:
– Ти ли си Бомбата?!
Била пазарджиклийка, дошла да си получи колета, пратен по бадминтон-автобуса…
През 1985 година Хасково празнува своята 1000-годишнина. Поканени са и бадминтонистите от Калифорния – лични познати на д-р Пюзант Касабян. Те пристигат до Белград със самолет, а до българската граница с таксита, където преживяват един малък ад. Те, свикнали със своите безвизови паспорти, но тук не ги и поглеждат. Не ги пускат. Накрая с огромен списък от дейности, за които може да ги вкарат в затвора им разрешават да “минат” за 24 часа и веднага да се връщат. Стриктни в своето обещание да дойдат в Хасково, те взимат нови таксита и се появяват пред възторжените посрещачи. На които унило казват, че ще пият по кафе – и обратно! Но тук е, разбира се д-р Касабян, който ги повежда към местната милиция, където смелите янки, макар и с поразтреперени крака,  все пак влизат… Само че  тук ги канят в специална зала, където им поднасят не само страхотно хасковско кафе с баклава, но и яка закуска, каквато в Лос Анджелис още помнят. И докато янките се справят с нея – пристигат подпечатаните им паспорти не само за турнирните дни, но и за няколко месеца, да останат и опознаят България и нашия бадминтон – по плажове и зали…
И по наше време, както видяхме  сестри Стоеви и Линда Зечири на Олимпийските игри в Рио, бадминтонът ни пази своя полъх като  своенравен и любим спорт за добрите, умни и ведри негови приятели…

Климент Величков
“България СЕГА”