“Балкан” – на финала за Шампионската титла!

 

Всички знаем, че пожеланията “братство и равенство” не за всички са хубаво нещо. Ако живеем в братството на някой манастир или в някой еврейски кибуц на края на пустинята за всички е хубаво. Но братството в нормалното общество често се тресе, защото го има “Големият брат” например, който знае всичко, грижи се за тебе по собствена програма, затова и взима от всичко почти всичко, а за тебе каквото остане, ако остане.

Но и без братство равенството не се харесва на всички. Например тук в новата ми махала Дариен ние с един Петров искаме да сме равни с нашия кумир Бил Гейтс, но иска ли той да се подравнява като третият при нас?

Така и равенството в дерби срещата, почти финал за шампионската титла в Северозападната чикагска футболна лига, между  двата български тима, които са футболния еталон по тия места, на ни един от тях не се хареса. И ако при “Балкан” бе все пак прието  със смесени чувства – с радост и досада, защото продължават борбата, за “Славия”  то си беше направо “чао” на титлата. А на футболните везни, според мнозина, и славистите тежат толкова, колкото балканци.

По ирония на съдбата, обаче, на това равенство имаше кой да се радва. Пампас, аржентинецът, беше се спотаил в съседство, и потриваше ръце. Равенството между българите го възкреси от пепелта и сега братовчедите на Диего Марадона точат зъби за неделя,  12 октомври, 3.30 след обед, на същия стадион в Шамбург, за вече крайния неделен мач за шампионската титла с “Балкан”.

Да, така беше, мачът завърши 3:3.

Биеше ли “Славия” – “Славия” шампион. Биеше ли “Балкан” – “Балкан” шампион!

След равенството шампион ще стане победителят в отложения мач между “Пампас” и “Балкан” . “Балкан” отново има по-добра позиция. При ново равенство – пак той става шампион…

Разбира се, че българите можеха да се договорят помежду си. Прави се така между приятели, каквито са помежду си нашите футболисти: хвърля се жребие, “х” го печели, после се играе як мач до 88-та минута, ако пак е равно – губещият жребия поляга на тревата, докато другите за две минути сколасат да уцелят вратата. Но не го направиха – доказаха, че в Чикаго българските клубове играят честно и почтено, а не като… тамо далеко

Може и да приказвам глупости, защото футболът е все пак игра за удоволствие, за здраве, за правене на приятелска компания с ведри, здрави и жизнерадостни хора, а не е ” О Шипка!” И какво значи тука някаква си Купа? Натягане и спортна ярост. И да преживяваме лудо успеха или падение, да правим сатанински комбинации? Но и така са ни учили – да имаме дух и воля, да побеждаваме! Поне в спорта.

И двата наши отбора играха много професионално. Беше великолепен футбол, без изпуснати нерви, но на високи скорости и с много удари по вратата. Мач между два школувани състава, супер-профи ниво! Бяха дошли доста почитатели на футболната игра.

“Балкан” ще играе в неделя срещу “Пампас” вече не само за себе си, но и за българското футболно име в Чикаго. Видяхме ги, че могат много. Знаем, че са отлични футболисти и мъже с характер. Какво повече им трябва за да вземат титлата за България? А, да – трябва им и нашата подкрепа.

Всички на мача!
Неделя, 12 октомври, 3.30 ч, Стадион Шамбург
“Балкан” – “Пампас”
ФИНАЛ ЗА ШАМПИОНСКАТА ТИТЛА?

Климент ВЕЛИЧКОВ
за в.“България СЕГА”