АМЕРИКАНСКИ ФУТБОЛ

Една игра е толкова по-интересна, колкото по-добре я познаваме… Затова не е чудно, че макар мнозина да живеят от години в САЩ, все още твърдят, че американският футбол им е много скучен… Но ако останем да живеем в тази страна, а това се отнася особено за младите, ако решим да ставаме американец, с развиващ се бизнес и добро семейство, което има много близки и познати американци, ако не искаме да живеем самотно и като чудаци, ние трябва да познаваме и един от символите на САЩ – американският футбол. Знаете ли, че някои от най-големите вестници в последно време намалиха обема на своята информация, съответно и количеството на странниците си, но всички си запазиха, и дори увеличиха раздела? Можете ли да предположите кои са тези два най-четени раздела? Политика и спорт. Така че – запознайте се с американският футбол!
Роден през октомври
Естествено е да започнем от историята на американският футбол, след което да обясним и неговите правила. Структурата и организацията на Националната футболна лига (NFL) ще ви представим по-нататък.
Американският футбол наподобява ръгбито, което през 19-ти век се отделя от футбола. Както вероятно сте чували на 26 октомври 1863 г. в лондонска гостилница представители на няколко клуба решават съдбините на спорта. След шумен скандал относно това трябва ли да се използват ръцете в играта се стига до разкол и представителите на град Ръгби основават отделен съюз.
Футболът зад Океана, разбира се, прилича повече на това, което се е играло в Европа преди тази знаменита сбирка. Той се развива в много американски университети и училища, като повечето от тях сами са определяли правилата по които да го играят. През 1867 се стига до споразумение между някои от колежите, като се слага началото на унифицирането на спорта.
На 6 ноември 1869 г. е изиграна и първата среща между Принстън и Рътджърс, като Рътджърс печели с 6:4. По това време се създава и NCAA (Националната атлетическа асоциация на колежите). С течение на времето различни университети се присъединяват към нея.
В началото на 20-ти век футболът се превръща в една доста опасна игра. Само през 1905 година на терена умират 18 студенти. Това принуждава ръководителите да приемат промени в правилата. Въвежда се познатата специална екипировка, забраняват се някои схеми на игра. През 1912 г. е определена и съвременната големина на игрището, както и увеличаването стойността на тъчдауна на 6 точки.
През 1920 г. в Кантън (Охайо) се създава Американската професионална футболна асоциация, която след две години започва да се нарича NFL. Създадена е и алтернативна лига – Американска футболна лига (AFL), които в днешно време действат като две конференции, като от 1967 г. насам най-добрите отбори в тях играят плейофи помежду си за достигане на „Супер Боул”, което е най-големия финал от всички в американските спортове.
Теренът
Полето, на което се играе американски футбол, за разлика от европейския има точно зададени размери. Дължината му е 120 ярда (1 ярд – 0.9144 метра), а широчината 53.3 ярда. По дължина е разделено на три равни сектора. По-важно е обаче маркирането на широчината. Крайната зона се нарича “ендзоун” (endzone). Тя е пред двете врати и е широка 10 ярда. Това е мястото, където се реализират точките. Останалите 100 ярда са игралното поле, като те са разделени от 20 линии на всеки 5 ярда. Вратите са високи 18,5 фута (5,6 метра), като на 10-тия фут има напречна греда.
Пак 11 на терена, но отбор от… 50 души!
По време на игра всеки отбор може да пусне 11 играча. Те разбира се могат да бъдат заменяни, когато играта е спряна. Затова и един отбор има картотекирани 50-ина футболиста, всеки от които със собствени задачи. Обикновено се използват абсолютно различни формации, когато отборът напада и когато се защитава.
Мачът продължава 60 минути чисто игрово време, което е разделено на 4 части, всяка по 15 минути. След втората има по-голямо прекъсване за почивка. При равенство след редовното време се играе 15 минутно продължение (овъртайм). Отборът, който пръв реализира точки в него печели с „внезапна смърт”. При равенство след овъртайма в редовния сезон на NFL мачът свършва. Когато започнат плейофите обаче се играят толкова продължения, колкото са нужни, за да се излъчи победител.

Топката се носи, хвърля и рита
Целта на играта е да се достигне “ендзоната” на противниковия тим, за да бъдат реалзирани точки. Придвижването на топката напред става по следния начин. Тимът, който я владее трябва да атакува. Това става с 4 опита, при които трябва да се преодолеят 10 ярда. Прекъсването на всеки опит се нарича “даун”. При успех се дават нови 4 опита за преодоляването на следващите 10 ярда. При неуспех топката става притежание на противниците, които на свой ред започват да атакуват.
Придвижването на топката става по два начина. Единият е с пренасяне, когато играч тича с топката напред, а другият е с пас напред. Тук трябва да се отбележи важния момент, че при всеки опит отборът може да подава топката напред само веднъж. Пасовете настрани и назад не са ограничени като брой.
Опитът приключва, когато топката опре в земята, когато защитниците повалят играча, който я носи (това е може би най -забавният момент в американския футбол, тъй като играчите се стоварват един на друг и съдиите прекратяват играта), когато бъде осъществен неточен пас и топката докосне земята; когато излезе от границите на терена, или когато бъде отбелязана точка. “Даунът” настъпва само след сигнал на рефера.
Как от наша топката става ваша и обратното
Притежанието на топката се променя също при няколко обстоятелства. Първото е провал на атаката на единия отбор да я предвижи на 10 ярда при 4 опита. Топката променя притежанието си и когато бъде отбелязан тъчдаун. Третият начин е при „пънт”. Това е шут по топката, когато атакуващият отбор види, че няма да успее да я придвижи след 4 опита и я изритва колкото се може по-навътре в противниковото поле.
Интересна ситуация е пресичането на пас на атакуващия отбор от някой защитник. Взелият топката може да пробяга толкова с нея колкото успее, като дори да реализира “тъчдаун”. Подобна е ситуацията и при изпускане на топката („фъмбъл”), когато става дума за пас настрани или назад. Играч от защитата може да я вдигне и подобно на ситуацията след пресечен пас да реализира точки.
Промяна на владението настъпва и след пропуснат опит за „фийлдгол” (шут към вратата от статично положение), стига топката да не е излязла извън терена.
Головете тук се казват Точки
Реализирането на точки също става при няколко различни обстоятелства. Най-много точки – 6 носи „тъчдаун”-ът. “Тъчдаун” се записва, когато играч навлезе, с топката в себе си, в ендзоната на противника, или когато успее да улови пас, намирайки се в ендзоната.
“Конвършън” – след “тъчдаун” атакуващият отбор може да отбележи още една точка, ако изрита топката над напречната греда на вратата от втория ярд, или да реализира две точки, по начин наподобяващ „тъчдауна”.
„Фийлдголът” носи три точки на атакуващия тим. Той става, когато играч изрита топката във вратата, като съотборник може да му я задържи изправена. Шутиращият футболист може и сам да си я пусне, но шансът да се отбележи „фийлдгол” по този начин е доста малък. Обикновено нападащият тим пробва да реализира „фийлдгол” когато остава малко време за успешна атака или когато има малък шанс да се постигне нещо преди 4-тия даун.
За „Сейфти” се получават 2 точки. Това става, когато защитниците успеят да повалят играча от атаката, който владее топката в собствената му „ендзона”.
„Кик-офф”
С „Кик-офф” започва всяко от двете полувремена. Изпълнява се и от атакуващия тим, когато е бил отбелязан „тъчдаун” или „фийлдгол”. Топката се изритва от 30-тия ярд на собственото поле. Играч от противниковия тим прави опит да я улови и да я пренесе, колкото се може по-напред. Там където бъде спрян започва атаката. Ако посрещачът улови топката в „ендзоната” на своя тим то другият отбор ще започне атаката от 20-ия ярд на своето поле („тъчбек”).

И тук грубостите се наказват
И в американският футбол, разбира се, има фаулове. Те се отсъждат обикновено за по-сериозни грубости. Като се наказват по няколко начина. Най-честите нарушения на играта са: Фалстарт; задържане на противника по непозволен начин; избутване на противник преди да улови пас; бавене на играта; задържане на играч, който не тича с топката над кръста.
Всяко нарушение води до губене на ярдове от провинилия се отбор
Ненужна грубост – 15 ярда за нанасяне на удар с шлем в главата на противник, или за удар/поваляне на противник при спряна игра, удар/поваляне на противник извън игралното поле и т.н.
Грубост към подаващия – 15 ярда за нанасяне на удар/поваляне на подаващия след като той вече е хвърлил топката.
Грубост към кикъра – подобно на горното, но за влизане в краката на кикъра/пънтъра след като е ритнал топката.
Обикновено, такива нарушения водят и до автоматичен първи даун (нови 4 опита) за потърпевшия отбор.
Други нарушения
Засада – играч от защитата пресича линията на която е поставена топката (скримиджа), преди топката да е отиграна от центъра на отбора в нападение. Наказанието е 5 ярда.
Фал старт – играч от нападението мръдва преди топката да е отиграна от центъра. Играчите наредени по нападателната линия трябва да са в пълен покой щом веднъж заемат позиция. Наказанието е 5 ярда.
Задържане – задържане на противника без топка, когато е позволено само блокиране (подобно на изблъскване с ръце или препречване с тяло). Когато задържането е извършено от защитник, защитата се наказва с 5 ярда, а на нападението се дава автоматичен първи даун. Когато извършителят е от нападението, наказанието е от 10 ярда и се преиграва дауна. Пример: Ако е било първи опит за 10 ярда, след нарушението става първи опит за преодоляването на 20 ярда.
Намеса при подаване – доста субективно, но като цяло когато защитник (обикновено корнър бек) докосне рисийвър, който се опитва да хване подаване. Има много варианти, при които докосването е легално и съдиите често се събират накуп да коментират преди да направят отсъждане. Наказанието е автоматичен първи даун за нападението на мястото на фала. Ако фаулът е в енд зоната, то топката се поставя на линията на 1 ярд от гол линията.
Намеса на нападател при подаване – защитникът има право да пресече пасове и нападателят е длъжен да не го докосва нелегално, за да предотврати пресичането. Ако нападателят се намеси, то отборът му се наказва с 10 ярда и дауна се преиграва.

Веско МИЛЧЕВ,
за в. „България СЕГА“

__________________________________________________________
Редакцията на в. „България СЕГА” благодари на нашия сътрудник и кореспондент от Финикс, Аризона, който взе участие със своята статия  „Американски футбол” в своеобразната панорама, която правим на спорта в САЩ.