Кой пише президентските речи?

Кой пише президентските речи, питате?
Мога да Ви кажа с огромна доза лична убеденост – не съм аз. В редакцията на вестник „България Сега” също сме убедени твърдо, че и никой друг от екипа ни не върши такива работи. В същото време ние сме особено  убедени и в това, че  появата и изказванията на президентите на дадена страна пред народа имат невероятно голямо значение!
Смята се, че ежегодно президентът на САЩ прочита или изговаря около 2 500 страници текст. Бил Клинтън е рекордьорът – за година и половина при началото на неговото управление му са били подготвени, и той ги е изчел, 16 000 страници речи, обръщения, заявление и пр.
Успехът на всеки президент, следователно и на неговото управление, често пъти зависи много от хората, които подготвят неговите речи. Обикновено това са журналисти. Джордж Буш е разчитал дълго време на редактора от US News and World Report Майкъл Герсън. Навремето един публицист пише: “Буш, четейки текста, подготвен от Герсън, винаги звучи по-добре отколкото Буш, произнасящ текста на Буш.”
В американския политически фолклор е известна фразата: “Страната се ръководи от човека, който пише речите на президента”.
Журналистът, който готви речите, обикновено има няколко сътрудници, които събират информация, цифри, факти. Една реч на Клинтън била подготвяна половин година с участници няколко професора от Харвърдския университет.
Разбира се, има и държавници, които разчитат на себе си. Да, сред тях е и Клинтън. Преди да стане президент той дълго време работи като юрист. Друг велик американец – Калвин Кулидж, предпочитал да не говори, а да отговаря на зададените му въпроси. Но даже и на тях отговарял пределно лаконично – често пъти само с “да” или “не”. “Така повече хора ще могат да ме питат и аз да изразя мнението си” – казвал той.
Американците са уверени, че президентът на страната е длъжен да се среща с тях и да им говори. Затова, искат-неискат, дълго и упорито подготвят своите ораторски способности.
Някои използват умението си да доминират над масата и да подчиняват на волята си слушателите – Теодор Рузвелт, Ричард Никсън. Други взимат ролята на “добри момчета” – Джордж Вашингтон, Дуайт Айзенхауер. Трети се правят на “хора от народа” – Роналд Рейган и Бил       Клинтън. Четвърти – на грижовни стопани – Буш – старши, Хари Труман, пети са “философи” – Томас Джеферсън, Абрахам Линкълн…
Независимо от тези различия историците твърдят,  че успешните президенти са били почти винаги екстравагантни, обичали са  експеримента, били са уверени в себе си, много емоционални, понякога – откровени фантазьори. И почти никога – педанти!
От президент на президент появите им пред американския народ стават все по-чести. Ако преди 7-8 десетилетия президентът Хувър се появявал пред американците средно по 100 пъти годишно, то Клинтън прави това 343 пъти! Разбира се много зависи от физическото здраве на президента, но факт е, пишат хроникьори, че „всеки следващ американски държавен глава отделя все повече и повече време, за да отговаря на въпросите на своите съотечественици”.

Климент Величков,
в. „България СЕГА”, Чикаго