На „Пекин 2015” Китай даде рамо на леката атлетика

Китай стана Обетованата земя на спорта. Там се правят най-ярките, многолюдни, зрелищни и фантастични по своя дизайн и резултати състезания. Защото имат всичко. И много. Енергия, образование, техника и пари – колкото искаш… Но най-вече, мъдростта на една 5 000-годишна цивилизация, вложила в поколенията необикновена социално-политическа активност у всеки отделен човек, отправена към достигане на общото благополучие. При това – всеки е убеден, че то би се получило, само ако сам  вложи за целта цялото си умение и всичките си сили!
Китайската версия на Световното първенство по лека атлетика за 2015-та година се превърна в една животоспасяваща за леката атлетика операция, спасила от инфаркт популярността на уж най-древния и масово-достъпен за добро физическо развитие на цивилизованото човечество спорт, за „Царицата на спорта”. Почна се от там, че на предишния Световен шампионат – през 2013-та, на огромния московски стадион „Лужники” с неговите 80 650 седящи места имаше дисциплини, които се провеждаха пред погледите на едва забележима на трибуните купчинка от  37 зрители, дошли с купен билет…
Дори сутрешните квалификации, безкрайните серии в беговите дисциплини и опитите в скокове и хвърляния, на Олимпийския стадион  в Пекин, който помним с фантастичните церемонии и стартове на Игрите през 2012-та година, пълнеха трибуните в дните на Световния шампионат по лека атлетика от 22 до 30 август. Стохилядното, по време на Олимпийските игри и около осемдесет-хилядно сега „Птиче гнездо” се пукаше по шевовете си по вечерните сеанси, особено в последните дни, които бяха изпълнени с драматични финали. Според организаторите средно за деветте дни на състезанията сутрин са присъствали по 34 000, а вечер 43 000 зрители. Или, общо, всеки от 9-те състезателни дни е посетен от 77 000 души! Това е небивало, фантастично посещение на лекоатлетическо събитие. Около 700 000 посетители!
Над 2000 лекоатлети от 207 страни по света се състезаваха в 47 дисциплини – 24 при мъжете и 23 при жените.
Представянето и резултатите на българските лекоатлети предизвикват противоречиви емоции и оценки. Ако ги мерим от дъното, в което сега се намира нашият спорт, те са оптимистични. Ако ги погледнем от световните и олимпийските върхове на нашия спорт отпреди години, те са твърде печални.
Без да споменаваме всичките спечелени медали, българската лека атлетика има 5 олимпийски и световни шампиони (по онова време олимпийското състезание на лекоатлетите се признаваше и за световно първенство). Те са: Стефка Костадинова – скок на височина, Тереза Маринова – троен скок, Йорданка Донкова – 100 метра бягане с препятствия, Иванка Хриестова – тласкане гюле, Христо Марков – троен скок.
Нашите лекоатлети са поставили и 6 световни рекорда: Стефка Костадинова – скок на височина  209 см , 1987 г. Рекордът е поставен на 30 август 1987 г – точно преди 28 години и 3 дни и продължава да е най-високото достижение в тази дисциплина. Йорданка Донкова  – 100 м. с препятствия 12.21 сек през 1988 г – също рекордно постижение и до ден днешен.  Йорданка Благоева – скок на височина  194 см през 1972 г. Людмила Жечева – скок на височина 207 см 1984 г. Антоанета Тодорова – копие 71.88 м, 1981 г. Мария Вергова – диск  71.80 м.
България участва в Пекин с 6 жени и 4 мъже. Най-добре се представи Габриела Петрова, която зае 4-то място в тройния скок с постижение 14.66 м. На финал гледахме и великолепната, по едно време „най-бърза бяла жена на планетата” Ивет Лалова, която пробяга 200 м. гладко бягане за 22.54,22.32 и 22.41 с. и се класира на 7-мо място. Лалова бяга и на полуфинал на 100 м.. Мирела Демирева е 9-та на висок скок със 188 см, а Венелина Велева – 13-та със 180 см. Ина Ефтимова отпадна на сериите на 100 м. Силвия Дънекова е 12-та  на 3000 м стипълчейз.
При мъжете Митко Ценов – 3000 метра стипълчейз, беше 13 в квалификационното бягане, Георги Цонов – троен скок  с  16.59 м отпадна в квалификациите.  В същата дисциплина скача само на квалификации и Румен Димитров /16.53 м/, а Георги Иванов – тласкане гюле, не фиксира постижение . 

Крайно класиране по нации на
Световното първенство
по лека атлетика „Пекин 2015”
В колонките са обозначени
златните, сребърни, бронзови
медали и общият им брой

1    Кения    7    6    3    16
2    Ямайка    7    2    3    12
3    САЩ    6    6    6    18
4    Великобритания    4    1    2    7
5    Етиопия    3    3    2    8
6    Полша    3    1    4    8
7    Германия    2    3    3    8
8    Канада    2    3    3    8
9    Русия    2    1    1    4
10    Куба    2    1    0    3
11    Китай    1    7    1    9
12    Нидерландия    1    1    1    3
13    Южна Африка    1    0    2    3
14    Беларус    1    0    1    2
15    Испания    1    0    0    1
16    Еритрея    1    0    0    1
17    Чехия    1    0    0    1
18    Колумбия    1    0    0    1
19    Словакия    1    0    0    1
20    Австралия    0    2    0    2
21    Хърватия    0    2    0    2
22    Украина    0    1    1    2
23    Тринидад и Тобаго    0    1    1    2
24    Бахамски острови    0    1    1    2
25    Белгия    0    1    0    1
26    Бразилия    0    1    0    1
27    Египет    0    1    0    1
28    Тунис    0    1    0    1
29    Таджикистан    0    1    0    1
30    Израел    0    1    0    1
31    Франция    0    0    2    2
32    Мароко    0    0    1    1
33    Япония    0    0    1    1
34    Португалия    0    0    1    1
35    Финландия    0    0    1    1
36    Бахрейн    0    0    1    1
37    Уганда    0    0    1    1
38    Латвия    0    0    1    1
39    Сърбия    0    0    1    1
40    Гренада    0    0    1    1
41    Гърция    0    0    1    1
42    Казахстан    0    0    1    1
43    Босна и Херцеговина    0    0    1    1

Без медали,    но с лекоатлети, които се състезаваха във финалните стартове, останаха следните страни (по реда на класирането им):  44.Унгария, Швеция, Италия, Алжир, Катар, Нова Зеландия, 50. БЪЛГАРИЯ, Естония, Доминикана, Дания, Панама, Нигерия, Ирландия, Ботсуана, Турция, Швейцария, Кипър, Румъния, Антигуа и Бермуда, Литва, Санта Лючия, Индия, Еквадор, Молдова, 68. Саудитска Арабия.

Очаквани, но и зашеметяващи са успехите на африканските атлети от Кения и Етиопия, както и на изключителните таланти от Ямайка. Впрочем и преобладаващият брой медали, които спечелиха САЩ, Великобритания, Канада, Холандия  също бяха спечелени от щедро дарените от Бога с бързина и сила афроамериканци и афроевропейци, които в маса бегови дисциплина, като че се сражаваха само помежду си, а белите атлети бяха само донякъде за цвят.
Най-познатият, най-очакван и акламиран беше Юсеин Болт, който на този шампионат спечели отново стартовете на 100 и 200 метра, както и с лидерството си спомогна за златото на Ямайка при щафетата 4 по 100 метра. Най-бързият човек в света е вече 11-кратен световен шампион и 6-кратен олимпийски шампион. С изключение на единствена грешка той печели споменатите три спринта на четири световни първенства и на Олимпийските игри в Пекин и Лондон. Чакаме го да стори същото и в Рио, в Бразилия!
Списъкът на световните шампионки от „Пекин 2015” е може би едно много интересно и водещо към размисъл четиво: 100 метра: Шели-Ен Фрайзер-Прайс – Ямайка,  1500 метра: Гензебе Дибаба – Етиопия,  5000 метра: тук и трите медала са на Етиопия – Алмаз Аяна, Сенбере Тефери, Гензебе Дибаба, 10 000 метра – първа и втора  Вивиян Черуйот – Кения и Гелете Бурка – Етиопия,  Маратон – Маре Дибаба – Етиопия, Хела Копроп – Кения,  4х100 – Вероника Кямпбел, Наташа Морсон, Елейн Томпсон, Шели-Ен Фрейзер-Прайс, 4х400 – Ямайка – Кристин Дей, Шерика Джексон, Стефени Макферсон, Новлен Милс, 100 м с препятствия Даниел Уйлямс – Ямайка, 3 000 м с препятствия – Хивир Джебкемой…
Кения, Ямайка и Етиопия си извоюваха на това световно първенство повече от 1/3 от шампионските титли, за които се бореха, както вече стана дума, атлети от 207 страни. Най-голямо фиаско претърпяха шампионите от миналото световно първенство – лекоатлетите на Русия със само 2 шампионски титли.  Унгария, Швеция, Италия, Румъния, и ние сме също без нито една…
От българска гледна точка, обаче, най-интересен е случаят със сребърния медал за Белгия при хвърлянето на диск, който е и единственият за тази страна. За първи път български емигрант печели сребро за страната, в която се е преселил от такъв висок спортен форум. Филип Миланов е роден в Брюж. Постигна 66.90 метра, което е и рекорд на Белгия. Негов треньор е баща му Емил Миланов, който в България е бил състезател, специалист и треньор при хвърлянето на диск. Семейството е живяло в Кюстендил. Наистина – и време беше в българските диаспори по света да се появят и спортисти от световна величина, което е и едно добро наследство от българските корени…
Въпреки, че съставите на лекоатлетическите отбори, които представяха Кения, Етиопия и Ямайка бяха от по 40 до 53-ма атлети и атлетки, а отборите  на САЩ  и Русия, примерно, наброяваха по 132 и 112, както и други високо развити страни в спортно и всяко друго отношение бяха с повече хора, с по-добри възможности за подготовка, с повече и по-добри треньори и с много повече средства,  видяхме как  жизнените конкуренте успешно могат да се представят. Сигурно е, че специалистите и учените хора трябва да помислят по този въпрос. А може би е и крайно време някой Джон Атанасов да изнамери нов телефон или селфи, при действието с които да не се прави само вятър, а още и дух, сила, даже направо и наследници, щото по новите ценности за лични срещи време няма.
И накрая, понеже Световното първенство при „Царицата на спорта” свърши и почна тенисът на US Open, прави впечатление едно странно нещо. Разбра се, че в атлетиката се връчват веднъж на две години големи парични премии. Например, за световен рекорд се дават 100 000 долара! Всяка втора година за златен медал от световно първенство шампионът може да получи 60 000 долара, за сребърен медал – 30 000 и за бронзов – 20 000!
Аз пък очаквам сега само Ноле Джокович и Серина да вземат по 3 300 000 долара за  шампионски титли…  И не усещате ли, че само ако пипнете молива, ще видите, че само двамата могат да платят премиите на всичките 47 световни шампиона по лека атлетика, заедно с маратоните, десетобоите и всичките други спринтове, скокове и хвърляния… И това в тениса годишно се прави в поне още петдесетина турнира  макар и с по малки премии – примерно от 600 000 до 1 600 000… И съвсем накрая  – всеки от тези 32 тенисиста при мъжете и жените на Флашинг Медоу в Ню Йорк , които ще паднат още на първия си мач в първия кръг – също получават премия за труда си – по 39 500 долара.
Приятен „US Open 2015” до 13 септември!

Климент Величков,
в. „България Сега”, Чикаго