Нужната промяна за Григор

Григор Димитров взе едно със сигурност тежко за себе си решение и сложи край на взаимоотношенията си с Роджър Рашийд – решение, на което мнозинството от неговите привърженици се надяваха поне от няколко месеца.
След разочароващото отпадане от Ришар Гаске на Уимбълдън и като цяло колебливото представяне през 2015 година, това сякаш изглежда абсолютно вярната стъпка в името на бъдещето на Димитров.
На първо място, Роджър Рашийд определено заслужава благодарност за постигнатото в близо двете години работа с Григор. С негова помощ Димитров проби в топ 20, а и за кратко в топ 10, спечели четири титли на АТР и достигна полуфинал на Уимбълдън и четвъртфинал на Аустрелиън Оупън.
Австралиецът действително даде това, което се очакваше от него. Изгради от Григор един физически завършен тенисист, който спокойно може да играе над 3-4 часа без да демонстрира и грам умора, а честите крампове са далечен спомен от миналото. Рашийд помогна и за психическото израстване на българина, който след безумно пропуснати с двойни грешки сетболове срещу най-големите в играта, постепенно се превърна в играч, който често прави обрати (за съжаление само от 0:1 до 2:1 сета до момента), спасява точки за спечелване на мача на съперниците и в крайна сметка често се налагаше изцяло с голямо желание за победа.
Дотук добре. Роджър Рашийд е блестящ треньор в кондиционно отношение, изгради машина от Григор, който не е първият тенисист, който влиза в топ 10 на световната ранглиста под негово ръководство. Подобен бе пътят и на Гаел Монфис, но и той не успя да се задържи дълго сред десетте най-добри. Изглежда, че когато дойде моментът за последните стъпки до върха, Рашийд просто не може да помогне достатъчно на своите възпитаници.
И след като отбелязахме добрите неща от взаимодействието между двамата, няма как да не споменем и лошите. А те са свързани с тениса, който Григор Димитров демонстрира, особено след Уимбълдън 2014. Докато преди това Гришо изумяваше феновете по целия свят с атакуващия си стил, с разнообразните удари и спиращи дъха отигравания, постепенно играта му стана доста по-дефанзивна и по-предвидима. Форхендът и сервисът бяха огромни оръжия за Димитров, особено на трева, докато по настоящем надали някой от съперниците му е чак толкова уплашен от тях. Показателно е, че в злополучния мач с Ришар Гаске дори изглеждаше, че иначе по-слабият удар на Григор – бекхендът, бе доста по-стабилен от форхенда.
Да, съгласен съм с мнението на Рашийд, че не може да се печели само с атака и непрекъснати печеливши удари, но Димитров не е Джокович и просто това не е неговата игра.
И така. Григор взе правилното решение. Сложи край на едно успешно партньорство, от което постигна страхотни резултати и взе доста позитиви. За да направи следващата крачка обаче той се нуждае от нов специалист в екипа си. Факт е, че българинът е един от тенисистите в елита, които в последните години най-често са сменяли треньорите си. Трябва да отбележим обаче че при всяка промяна, резултатите, класирането, а и играта му бележат прогрес.
Промяната бе нужна, а сега е много важно какъв избор ще вземе Димитров. Защото сега му е нужен тенис специалист, който да знае какво е да играеш големи мачове в Големия шлем или поне да е извеждал тенисисти до върха, за да даде нужните съвети на Григор и заедно с него да изгражда правилната игрова постройка спрямо съперника.
Дано Григор открие точния човек за своя екип. А иначе той не е длъжен на абсолютно никой от нас. Единствено може да се радваме на успехите му и искрено да му желаем още много, защото знаем, че той има качествата да ги постигне.
Gong.bg