Здравей, 138-ми Уимбълдън!

Уимбълдън. Това е може би най-старото престижно състезание, живо и здраво и в наши дни,  което световната спортна история познава. Разбира се – след древните и модерните Олимпийски игри.
А ако ще говорим и за пари – също много напред –  едно от най-богатите. Тази година стартира със смайващ награден фонд. За участниците са натъкмени 26.75 милиона фунта стерлинги. Което прави 42.3 милиона долара. Което пък е равно на 62.6 милиона лева.
  Първата шампионка на Уимбълдън Мод Уотсън 1884 г.Победителите при мъжете и жените получават по 1.88 милиона фунта /по 3 милиона долара или по около 4.5 милиона лева/ на глава от шампион. Не са много местата, където може за две седмици да напълниш три чувала с пари – при това без подкрепата на Калашников или на досадните вече банкерски пладнешки хватки,нежно наречени „преструктуриране” на икономики и политики, или още по-загадъчно и приспивно – „реформи”.
Уимбълдън стартира през отдалечената на 138 години от нас, 1877-ма година в Лондон. Играят само мъже. През 1884 „пускат” и жените. От тогава до днес, както подобава на англичани, Уимбълдън традиционно  „отваря” в края на юни, а  „затваря” след 14 дни – в началото на  юли. Но тази година всичко ще стане   Уимбълдън 1880, Уйлям Реншоу срещу Хербърт Лауфордседмица по-късно от шаблона – ще се играе от 29 юни до 12 юли за да имат тенисистите повече време за адаптация от периода на „червените” кортове към легендарната трева на Уимбълдан… Най-важното тенис-състезание за цял свят! Което не се е състояло само два пъти – през световните войни, регистрирани по време на мъдрия  20 век. От 1915 до 1918 и от 1940 до 1945.
Шампионатът Уимбълдън включва няколко отделни турнира, провеждани по едно и също време: сингъл мъже и жени, двойки мъже и жени, както  и смесени двойки, юноши — сингъл и двойки, девойки — сингъл и двойки, както и турнири за ветерани и тенисисти в инвалидни колички.
Борис Бекер -Уимбълдън шампион 1985-86-89, треньор на Новак Джокович - шампион   2011-2014...Уимбълдън е и най-грандиозното по формат тенис-състезание. Най-напред, още преди официалния старт, стартират  квалификации за тенисисти, имащи определено място  в световната ранг-листа, което им дава право за последен опит да заиграят в най-мечтания турнир. Когато пиша тази статия нашата Елица Костова вече спечели първа победа от   Новак Джокович, актуалният шампион и фаворитът на "Уимбълдън 2015"„Уимбълдън 2015” за България. Победи румънка, сега я чака втори квалификационен тур – играе срещу руска тенисистка.
В официалните схеми на сингълите – мъже и жени – стартират по 128 участника. Схемите при двойките за мъже и жени са съставени от 64 тима, при смесените двойки са 48.
Състезанието включва и турнир за юноши и девойки – сингъл и двойки, както и турнири за ветерани и тенисисти в инвалидни колички.

Нашият Григор прави и Уимбълдън наш!
  Григор Димитров, шампион на Уимбълдън за юноши 2008, пролуфиналист през 2014-таНай-голям успех за България досега на Уимбълдън е постинал Григор Димитров – той е юношески шампион през 2008 година. 6 години по-късно, през 2014-та,  игра полуфинал срещу Новак Джокович, което досега е връхно постижение в неговата кариера. Григор Димитров преодоля, по пътя към Ноле, Раян Харисън, Люк Савил, Александър Долгополов и Леонардо Майер. На четвъртфинал победи намиращия се на пето място в световната ранглиста и действащ шампион на Уимбълдън Анди Мъри с 6-1, 7-6, 6-2. Така достига до първия си полуфинал на турнир от Големия Шлем. Загуби от  сега актуалния уимбълдънски шампион в   Цветелина Пиронкова -  с добър тенис и оптимизъм в новия голям старт4-сетов юнашки двубой: 1:3.  3:6, 6:2, 6:7, 6:7!  След колебливото представяне в игрите му от началото на 2015-та, Уимбълдън 2015” може да стане новият тенис-трамплин в неговата кариера! 
С най-много шампионски титли от „Уимбълдан” – по 7, са Уйлям Реншоу /1881 – 1889/, Пит Сампрас /1993 – 2000/, Роджър Федерер /2003 – 2012: При жените  напред е Навратилова – 9 „Уимбълдъна” от 1978 до 1990 г.
Шампиони в последните 5 години:
2010 – Рафаел Надал и Серина Уйлямс,                                                                                                                                                         2011 – Новак Джокович и Петра Квитова,                                                                                                                                                       2012 – Роджър Федерер и Серина Уйлямс,                                                                                                                                                   2013 – Анди Мъри и Мариот Бартоли,                                                                                                                                                                  2014 – Новак Джокович и Петра Квитова.

На практика Уимълдън е грамадно тенис-стълпотворение, на което пристигат таланти и поклонници от цял свят. Примерно като на хаджилък в Йерусалим или на… не знам как точно го казват, но е за мюсюлманския свят в Мека. Само че е някак по-жизнерадостно – придошлите се покланят не на Божия Син и наш Спасител  Иисус Христос или на Великия Аллах и Неговия Пророк Мохамед, а на живи тенис-божества като Новак Джокович сега, а на времето – Макенроу, Бьорн Борг, Крис Евърт, Навратилова, Пит Сампрас, Борис Бекер и още цял тенис-небосклон от звезди. 

На Уимбълдън – с екипа на „Старт”
По времето на моите осем репортерски хаджилъка на Уимбълдън, когато нашата могъща редакция на Илюстрования спортен седмичник „Старт” пращаше по всички световни спортни фиести своите журналисти /със свои редакционни пари, с каквито спонсорирахме даже и някои спортни федерации/ съм бил свидетел на удивителни явления.
   Серина Уйлямс - както винаги - фаворит!Тогава тенисът беше в апогея си. Хората в Лондон сякаш се деляха не на лордове и търговци, а на „присъствали на Уимбълдън или отсъствали” от кортовете. Единствената английска опашка, която виждах при идването си в Британия,  бе необозримата  лента от чакащи люде в близкия до кортовете парк, където все пак се пускаха билети и на свободна продажба. Хората стояха ден и нощ преди да се отворят гишетата, сменяха се едни други за през деня и през нощта, около опашката циркулираха кифлоносци и даже цели машинерии за мигновено хранене, които правеха луда търговя с жадните и изгладнели билетомечтатели…
Оказва се, че „тикетите” за Уимбълдън се разпределят „абсолютно тоталитарно”. Най-напред – на състезателите за техни най-близки хора, после на онези, които имат някакъв хендикяп по някакво си право – по заслуги, по синя кръв, Бог знае по какво… Впрочеем, и аз знам – главно по фунти-стерлинги, пласирани на точните  места. По-нататък… Дори членовете на самия „All England Club”, както му казват още на Уимбълдъна по тия места, каквито и да са по служба и по възраст, имат право да си купят само по няколко билета. Безплатно – никому! И главното – по 2 места на Централния корт по време на всички игрови дни. Даже и на финалите! При това – едни и същи места. А ако ти трябват още две места – заставаш на опашката в парка.
Човек може да покани свои приятели на своите две места. Но да ги продаде? За някои това е равносилно да продадеш дете.Ти и твоите места са известни на всички – най-вече на тези, които седят „пожизнено до тебе”. И като надушат нещо нередно – скандалът и хляб за жълтите вестници са осигурени. Дори разпоредителите щом забележат непозната личност из ложите на Централния корт – веднага вдигат тревога.
Журналистическата ни ложа беше на една пътека разстояние от тази на лордове, министри и дори понякога тук сядаха с приятели и особи от кралския двор. Дори нестандартната Лейди Даяна не веднъж блясваше от там и караше нашите фотографи, които обикновено висяха около парапетите на терена, да се юрват към „пишещите ни места”… Което пък спираше играта на корта… Изобщо не е за приказване – ставаше въпреки желязната дисциплина по трибуните, която е непозната по други места..
Олга Морозова, която е играла тук финал срещу Крис Евърт,  разказва как при един от турнирите й на Уимбълдън подарила двата полагащи ѝ се билети за Централния корт на нейно близко английско семейство. А родителите ги преотстъпили на сина си.  Той пък ги дал на приятеля си. Който пък… ги „пласирал” за много дебели пари на луди по тениса хора. „Чудя се защо никой не ми се обажда – поне англичаните благодарят за такъв жест… – казва Олга. – Ден два… на третия ми се обаждат от офиса на Уимбълдън да ме запитат кои са били тези хора, които са седяли на еди коя си дата на „моите места”… Сега, понякога сънувам кошмари, защото зная какво си мислят за мен някои от тенисната гилдия”.
Добирайки се до Уимбълдън и слаломирайки из тълпата пред пропуските, охранявани като залата за международните полети на „О’Hara”, и аз забелязвах твърде недвусмислените погледи към акредитацията, който висеше на гърдите ми. Тя даваше право да гледаш колкото можеш, от отлично място, от начало до край, целия Уимбълдън, затова  и събуждаше настойчиво противоречиви чувства у някои от околните…
Въпреки, че англичаните, според легендата, никога не влизат в разговор първи с непознат човек, с мен там това се случваше. И обикновено по време на прървите турнирни дни, когато се играе по всички кортове и човек се премества  от корт на корт да гледа интересуващите го срещи. Разбира се мечтите са за местенце на Централния корт!  След съвсем кратко разузнаване следваше предложение от любезния британец – не бих ли му връчил моя тотален служебен пас за пари. Нескромно много пари. Не само рискът ме е спирал. Най-вече – ужасът да затворя очите си за огромното преживяване, което е на един поглед от мене! Да гледаш тенис на Уиммбълдън, особено и ако играеш тази игра!? А бях вече и участвал на Световното първенство за журналисти в Бертесгаден, в тенис-турнира на Вторите световни мастер-геймс в Брисбейн – Австралия, където се събрахме 21 000 аматьори от 30 вида спорт… Не,това щеше да е предателство и към моята редакция и моите читатели, които по онова време чрез „Старт” имаха пряка връзка със световния спорт, а в края на крайщата и към лично себе си! И как може после човек да живее, след като е предал всички, накрая и себе си?

„България Сега”, Чикаго, стяга за Вас не 1 и не 2, а цели 3 спец-репортажа от „Уимбълдън 2015”! 
Казват, че около 300 персони са Богоизбраните…  Членството във „Всеанглийския Лаун-Тенис Клуб” е сред най-трудните неща в света. Тенисистът трябва да е спечелил индивидуална титла, при двойките не важи. Другото е да си заслужил с нещо за тениса много, или да  надживееш някой стар член. Да влезеш на „освободеното място”. Например, Клиф Ричард се добира до членството си след дълго чакане, след незнайно колко пари, дадени за развитието на детския тенис, след много специални и импровизирани концерти… Когато по време на дъжд игрите прекъсват – Стив пее на Централния корт като на седянка – без акомпанимент, но затова пък – с цяло гърло!  /Преди време и над Централния корт няма покритие/.
Членовете на клуба сами играят тенис по страничните кортове, когато няма състезания и се случват интересни неща. Изведнъж някой от четворката, чийто сбор от години е някъде към 280, пада, пристига линейка, а тримата си отиват у дома. Но на другия ден четворката е отново в пълен състав. Играта продължава!
Нямате си представа и колко куриозни неща се случват по време на игрите /и след игрите/ на Уимбълдън, какво им идва в главата на такива играчи като Макенроу и Джими Конърс, на опасния шегаджия Настасе или Агаси… Може би някой ден ще стане дума и за това…
Очаквайте и специалните репортажи  от „Уимбълдън 2015” /28 юни – 12 юли/,  в три поредни броя на вестник „България Сега” /и електронната версия  на изданието ни!/ – брой   529 от 2 юли, брой 560 от 9 юли и 561 – от 16 юли. Надяваме се да стане дума за добър тенис и отлично българско присъствие в 138-годишната световна тенис-катедрала!
Климент ВЕЛИЧКОВ
„България Сега”, Чикаго