За чудния свят на едни деца и техните кончета

Тя /Хипотерапията/ съществува отдавна.
Терапия на гърба на коня. Тя е ефективна, защото слънцето, природата и духът на живота са с нея. Но този жив и омагьосващ уред за фитнес  /според мен/  има и други криле за полет – емоцията! За нея искам да разкажа.

Да разкажа как се усмихват  децата , когато са на гърба на коня. Погледът им отгоре е смайващ. Поглед отвисоко! Със самочувствие!
Усещат се заедно в голямата игра с този могъщ свой приятел…

Някои вдигат ръчички  към небето… Нагоре! После прегръщат с тези ръчички могъщата грива на коня! Радват се. Усмихват се. Накрая слизат за да го погледнат отпред. В очите. Дават с широко отворена шепа морковче или ябълка на кончето. И не спират  да го милват. Някои го целуват.  А то стои кротко и добро…
После получават  поздравите от терапевта на детето и „възпитател” на кончето… Разбира се – и от родителите, които едва скриват сълзите си – детето им е щастливо! Тяхното дете ги гледа с две ясни пламъчета в очите – като че нещо ново досега… И с грейнало, също обновено, личице…

… Един ден програмата ще свърши. Но те не мислят за това. Днес са тук и се радват на всичко. На малкото конче. На „спортния  кон”, който като че им казва : „Вижте ме колко съм голям! Как тичам!  Хайде…”

Ето го и  понито, което ще те повози на двуколката! Нали е царско! Но кой ще държи поводите? За миг се решава – първо ти, после аз ще го управляваме! Насочваме! Глъчка. Радостни гласчета. Усмивки от ухо до ухо…

… Гледам ги: как набират орехчета, цветенца, милват котенцето на Конната база – и то е в центъра на тази малка вселена, на този малък свят от все големи, важни, красиви, вдъхновени персони!

Отнякъде тича през глава и Бубка – нашето мило хиподрумско кученце! Да не би да е изпуснало нещо! О, не, всичко е наред! И то бързо се хвърля и подушва по ред децата – да, всичките му  приятелчета са тук. Не е изпуснало нищо. Върти се около опашката си и ни показва на всички – какви ги може страхотни гимнастики. Децата са във възторг. Ох, защо и те нямат опашки???

Бубка е доволна . Вмества се в тяхната, на дечицата възвишена среда и се чувства на Седмото небе от щастие. А ето го и Милен – скача на батута. Слиза, носи на Бубка орехче и ѝ го дава. Тя го чупи мигновено с яките си зъби! Нов възторг в компанията . Животните разбират децата. Бубка знае, че Милен се гордее с нея – с това че го е разбрала веднага и двамата са герои на момента!

В моята практика  с деца и коне  нямам такова чудо – „лош кон”, или дори не добре обучен кон, да се е отнесъл  с „лоши помисли” към дете!

Мъчно ми е че един ден ще се разотидем… Цялата тази великолепна компания. Но радостното е, че децата ще се върнат у дома си нови…   Тези, които дойдоха се промениха. Дали ще са и по-натам с друг поглед върху дните, които им предстоят? Дали здраво са  поели силата и хармонията на чистия свят и природа,  с която бяха заедно с нашите  кончета? 

Душата детска е кристално чиста и пълна любов и откровение. .. И аз не винаги разбирам какви мисли и желания се крият в малката главица. Но знам, че са добри и пълни с любов. И им се радвам.  И те се радват. Далеч от болничните халати, от „необходими процедури” и инжекции…

Раздялата е трудна. Но аз обявявам: ”След два дни! След два дни всичко се повтаря! След два дни пак ще дойдете при своето конче!

Посрещнах ги, сега ги изпащам с широко разтворени ръце…
Но Венци ме гледа някак странно. Идва  при мен и тихо ми казва: „Днес не сте ме гушкали! А пък Мария – три пъти.”
Това няма да забравя! Мили Венци! Мили деца! Помня всички Ви! И Ви  прегръщам  топло и сърдечно!

Сийка Иванова – Меркел
„България Сега” Чикаго
Снимки: Silvana Art, Indvigu.com