Футболът На Олимпиадите

 

Футбол се играе още на Вторите олимпийски игри. Досега са проведени 24 олимпийски турнира със следните олимпийски медалисти:

Париж 1900           Великобритания, Франция, Белгия
Сент Луйс 1904      Канада, САЩ, САЩ 2
Лондон 1908          Великобритания, Дания, Холандия
Стокхолм 1912       Великобритания, Дания, Холандия
Анверс 1920           Белгия, Испания, Холандия
Париж 1924            Уругвай, Швейцария, Швеция
Амстердам 1928      Уругвай, Аржентина, Италия
Лос Анджелис 1932  Не са организира футболен турнир
Берлин 1936           Италия, Австрия, Норвегия

Лондон 1948           Швеция, Югославия, Дания
Хелзинки 1952        Унгария, Югославия, Швеция
Мелбърн 1956         СССР, Югославия, България
Рим 1960                Югославия, Дания, Унгария
Токио 1964             Унгария, Чехословакия, ГДР
Мексико 1968         Унгария, България, Япония
Мюнхен 1972          Полша, Унгария, СССР
Монреал 1976         ГДР, Полша, СССР
Москва 1980           Чехословакия, ГДР, СССР
Л.Анджелис1984       Франция, Бразилия, Югославия
Сеул 1988               СССР, Бразилия, ФРГ
Барселона 1992       Испания, Полша, Гана
Атланта 1996           Нигерия, Аржентина, Бразилия
Сидни 2000             Камерун, Испания, Чили
Атина 2004              Аржентина, Парагвай, Италия
Пекин 2008             Аржентина, Нигерия, Бразилия

До 1952 година участието било неограничено. Пристигналите на олимпиадата отбори теглели жребие, турнирът започвал и завършвал с преки елиминации. От 1956 г. започват да се правят квалификационни турнири по географски принцип. На тях се излъчвали 14 участника за финалите на Игрите, които заедно с отбора на страната- домакин и на предишния шампион образуват 4 групи по 4 отбора. В тях се играе всеки с всеки. Първите два отбора играят след това по схема четвъртфинали, полуфинали и финал. Така е и досега.

Успешното представяне на някои източноевропейски страни в периода след Втората световна война се дължи и на факта, че ФИФА дълго време изискваше на олимпийските футболни турнири да се участвува с младежки състави до 21 години, като само неколцина по-възрастни футболисти можеха да намират място в състава.

ЖЕНСКИЯТ ФУТБОЛ

От 1996 г в олимпийската програма се включва и женският футбол. В играните досега турнири челното класиране е следното:

1996 Атланта      САЩ, Китай, Норвегия
2000 Сидни        Норвегия, САЩ, Германия
2004 Атина        САЩ, Бразилия, Германия
2008 Пекин       САЩ, Бразилия, Германия

Българската “Епопея на забравените футболни олимпийци…”

Българското участие в Олимпийските футболни турнири е забулено в някакво напълно неоправдано забвение. Споменава се тук-там, че сме участвували с футболен отбор още на Игрите в Париж през 1924 година, но не само съставът, а и самите резултати от мачовете, нарочно или не, остават някак си недоизказани не доуточнени и противоречиви. Рядко из архивите се споменава за някаква конфузна загуба, но самата истина като че не се знае.

Първото що- годе познато олимпийско участие на български футбол е на Игрите в Мелбърн през 1956 година. Но и то  остава  в сянката на следващите големи български успехи от онези 50 олимпийски шампионски титли и общо 207 олимпийски медала /след “Пекин 2008” – 51 шампиона и общо 212 медала/, които българските олимпийци печелят през изтеклите петдесетина години от онова време. Но с всичкото уважение към останалите спортове, обаче,  един футболен медал би трябвало да се помни повече отколкото, примерно, един скок от трамплин или упражнение с въженце. Най-малкото защото не се изиграва само от един индивидуален изпълнител за минута и половина, а се играят по 5 – 6 мача от двадесетина футболисти при препълнени стадиони. Но ако отидете дори на официалния сайт на БОК ще видите, че там има само скромната бележка, че български футболисти са станали бронзови  олимпийски шампиони и са вписани по някаква непонятна система имената на футболистите. Нито с кого са играли, нито какви резултати са дали.

Нещо повече: България играе олимпийски футболен финал през 1968 г. в Мексико, печели сребърни медали, а при връщането на играчите те са наказани и оставени в изкуствено забвение. Защото не им били издържали нервите и след като побеждават на полуфинала домакините от Мексико/ готвещи се като луди за триумфа на любимия си спорт/  мексиканският съдия на финала с Унгария, веднага след като футболистите ни откриват резултата в своя полза и става трудно за противниците ни, гони от терена голмайстора Цветан Веселинов и капитана на отбора – Начко Михайлов, за да загубим сигурно.

Представяте ли си тази “Епопея на забравените” – та те са  играли олимпийски финал! Ако днес това ни се случи поне още три олимпиади ще го повтаряме…

Това, което сега мога да направя е да ви представя имената на нашите футболисти – олимпийски вицешампиони и бронзови медалисти. Може би някои от нашите читатели са ги виждали на терена или поне са дочули някога нещо за тях…

Бронзови медалисти, след СССР и Югославия, от “Мелбърн 1956”:

Стефан Божков /кап./, Тодор Диев, Георги Димитров, Милчо Горанов, Иван Колев, Никола Ковачев, Манол Манолов, Димитър Миланов, Георги Найденов /вратар/, Панайот Панайотов, Кирил Ракаров, Гаврил Стоянов, Крум Янев, Йордан Йосифов.

Олимпийските вицешампиони от “Мексико 68”:
Стоян Йорданов /вратар/, Атанас Геров, Георги Христактиев, Милко Гайдарски, Кирил Ивков, Ивайло Георгиев, Цветан Веселинов, Евгени Янчовски, Петър Жеков, Атанас /Начко/ Михайлов  /кап./, Георги Василев, Кирил Станков, Аспарух Никодимов, Михаил Гьонин, Янчо Димитров, Георги Цветков, Иван Зафиров, Тодор Николов.

Само тези сребърни и бронзови медали  на футбола, бронзът на женският ни волейболен отбор среброто на  мъжкият ни волейбол на “Москва 80”, както и третото място на Мануела Малеева в тениса от “Сеул 88” са всичките ни олимпийски  достижения при спортните игри.