…До вторник вечерта се чуваше, че ЦСКА „има нов собственик”. Чуваше се и че ЦСКА няма нов собственик, а двамата уж биснесмени, които уж давали много пари, уж го напуснали, но уж се върнали и уж пак щели да спасяват ЦСКА, но уж че щели да управляват някакви си представители на уж някакви фенове. Но уж и те имали душмани, които също можело да станат благодетели на ЦСКА, ако пъхнат накак в джоба си спортните им бази на Панчарево, комлекса Четвърти километър и Народна армия и още някъде, където можело да се поръсят казина, хотели и други подобни доходни Проекти…
И сега, когато случайно или планово ЦСКА е набутан отново в задънена улица, би трябвало по-внимателно да прочетем две писма от треньора Стнойчо Младенов, който с това, че възроди и направи мощен и силен ЦСКА, грубо срина много мечти и планове и си създъде изключително мощни врагове. За няколко месеца от нищото той създаде тим, който излезе начело в първенството, дори и пред отбор, който разполага с десет пъти по-голям бюджет… И особено фрапантно е че повечето „силни на деня” като че искат да видят отбора паднал в калищата на селските футболни групи, отколкото прав и на първо място в елита…
Ето и малко извадки от двете писма на Стойчо Младенов, пуснал ги в профила си на Facebook при своята и на Александър Томов раздяла с ЦСКА…
Писмо Първо
„Скъпи фенове на ЦСКА,
Изключително трудно ми е да напиша тези думи, но дойде моментът да се разделя с любимия ни клуб. Тръгвам си с ясното съзнание за изпълнен дълг към най-голямата кауза в живота ми.
Имам основание да го направя, имал съм го през всичките тези месеци. Това не е предателство към ЦСКА или към вас! Това е единственият начин да запазя честта си. Сложиха ми примка на врата. Нямам право да остана треньор на ЦСКА, когато основните акционери не ми вярват. В това число не поставям Александър Томов. Заради него аз два пъти се отказах от оставката си в последните дни. Той истински държеше на мен. Но нещата се промениха. Не се притеснявам от поставената задача. Напротив – ЦСКА ме научи винаги да се боря за титлата.
За съжаление има едно голямо „но”. Във футбола задължителни цели не се поставят. Дори при най-големите грандове. Камо ли 10 кръга преди края на сезона. Особено в ЦСКА, където повече се говори за дългове, отколкото за футбол. Защо не ми поставиха тази цел през лятото, когато заминахме с 9 полеви футболисти за лагер в Холандия? А в нашия случай ние сме в напълно неравноправно положение срещу съперника, с когото се борим – селекция, финанси, база, условия за работа… Истинската цел на ЦСКА днес е да стъпи на крака и да съществува. Почувствах се като човек, осъден на смърт, без да е направил престъпление. Знам колко е трудно да се намери нов треньор за едно денонощие. Но също знам, че не аз се отказах от битката за титлата. До коледните тържества, когато празнувахме първото място и многото победи, всички бяхме като юмрук – ръководство, треньори и футболисти. От един месец не е така.
Вие, истинските „червени” фенове, помните какво казах след загубата от „Ботев” – това не е моят ЦСКА. Не е отборът, който побеждаваше с плам в очите и благодарение на вас. Не е отборът, който тренирах в Анталия и за който едно доказано световно име като Ангел Йорданеску каза, че е изненадан от силата на ЦСКА след двубоя срещу Стяуа. В първите три мача видях неестествени неща. Повтарям – това не е моят ЦСКА. Не е вашият ЦСКА. Повече от всичко на света бях амбициран да спечелим титлата. Напук на всичко и на всички. Но…
Веднъж вече опитаха да ме унижат с дисциплинарно уволнение гробокопачите на ЦСКА, когато се борих срещу свои и чужди при адски условия и интриги, а ми казаха, че не ходя на работа. Не желая подобни сцени и сега. Не аз съм предателят, че си тръгвам! А кой е? Историята ще го съди.
Последната година и половина бе най-тежка за ЦСКА и за мен. Но бяха сладки месеци. Сладки, защото през този период всички заедно спасихме нашия клуб от изчезване. Много пъти съм казвал, че феновете на ЦСКА имат сила, която никой друг не притежава. Да, вие спасихте своя клуб. С подкрепата, която оказвате във всеки момент.
Аз се стараех през цялото време да бъда достойна част от вас, от ЦСКА. Затова не се предадох в лятото на 2013 година. За съжаление от толкова много велики имена в историята ни никой не поиска да ми помогне. Някои предпочетоха да играят мачове за ветерани, други просто се скриха. Отказаха да застанем заедно на барикадата в името на ЦСКА. Няма ги и сега, появяват се само неколцина, които критикуват в полутрезво състояние. Скриха се и когато трябваше заедно с вас да купят акции. Не за да печелят дивиденти, а за да бъдат съпричастни. Дори си позволиха да ви убеждават да не купувате акции, защото било глупост. Не е глупост да следваш любовта си и да даде нещо за нея. Аз имам 80 000 акции и се гордея с тях. Но всеки си носи кръста. Прозвъних на всички богати хора в България, които можеха да спасят клуба ни. Отзова се само Александър Томов. За това този човек заслужава уважението ви.
Подвигът е на лице! Заради безкрайните задължения, завещани от онези, които искаха да погребат ЦСКА, много обещания останаха неизпълнени. Имахме и имаме безброй вътрешни проблеми, които ще си останат в кухнята. Но всички ние стискахме зъби и се борихме. Не позволихме ЦСКА просто да живурка в първенството, а винаги да се бори за първото място. Това е кармата на нашия клуб. Така е било, така и ще бъде. ЦСКА не е герой за един ден, а институция за цял живот. Поклон пред всички фенове на ЦСКА!
Стойчо Младенов
Писмо Второ
Благодарим г-н Томов.
Благодарим Ви за дързостта, която проявихте лятото на 2013 и решихте да спасите отбора. Сложихте си главата на дръвника и от този ден, до днес, едни Ви подкрепяха безрезервно, други чакаха с нетърпение гилотината да падне, трети Ви се възхищаваха, а четвърти завиждаха на смелостта Ви. Много Ви се искаше да направите ЦСКА отново шампион и това прозираше от думите Ви още след първото 3:0 над „сините”, но това нямаше как да стане и не защото направихте грешки в избора си на екип, напротив. Признание за това са и думите на Томас Лафчис преди няколко месеца: „ако има феърплей ЦСКА ще е шампион”. Примерите за това, че нямаше феърплей са не един и два, но това е друга тема. През времето, което бяхте начело на ЦСКА, отборът се бореше като лъв на терена. Имаше импулс, желание, страст както на терена, така и по трибуните. Това г-н Томов е вашата победа, ЦСКА е номер едно по посещаемост, а не отдавна агитката се съставляваше буквално от 50 човека на кръст.
Стойчо Младенов
Климент Величков
в. „България Сега“, Чикаго
