Старите кучета си отиват, млади няма!

 

Шести ден Олимпиада, а радост за българите няма.

Още при колоезденето на шосе с общ старт двамата ни представители подсказаха колко струва подготовката при българските олимпийци. Евгени Балев се класира на 89 място. Последен. Даниел Петров не завърши.
При българската екзотика – стрелба с лък – Даниел Павлов се класира 59-ти от 64 участника. Предубеждението, че лозунгът “пращаме всички, които са си извоювали квота” не е на добро, се оказа истинска поличба. Никога в олимпийските ни отбори досега не се е правило така. Имаше и допълнително правило – от спечелилите квоти отиваха само които имат възможности за добро представяне. Но за “Пекин 2008” имаше опасност да отидем с делегация по-малка от 1936 година и затова отидоха всичките 71 човека, покрили олимпийските нормативи, приближаващи се до максимата на Кубертен: “На игрите е по-важно да участваш, отколкото да победиш”.
При тениса се случи очакваното – Цветана Пиронкова след победа в първия кръг отпадна във втория от непознатата чешка тинейджърка Доминика Цибулкува с 2:6, 2:6. При бадминтона, където пък в Азия за европейците е като да пробиеш китайската стена, Петя Неделчева след победа над египтянка бе спряна също във втория кръг от Пю Чо Вонг – Малайзия с 0:2 сета. В една от дисциплините на ветроходството след 4 гонки /от 10/ Ирина Константинова е на 12-та позиция, което е направо успех. При плуването нашите колеги от Пекин наблягат в информациите си на подобрени български рекорди. Което може да се тълкува по два начина – като оправдание защо плувците ни са изпратени на олимпиада и като конфуз, че плуването ни е толкова слабо! Защото Нина Рангелова в дисциплината 200 м. св.стил счупи националния ни рекорд, но се нареди на 30 място при 46 участнички. На 200 метра бътерфлай е 39-та сред 44-те си конкурентки. Михаил Александров се класира 11 в полуфиналите на 100 м. бруст, но не можа да отиде на полуфиналите при 200-те метра бруст. Георги Палазов се загуби някъде по списъците на стартиралите.

При спортната гимнастика Николина Танкушева беше 61-ва в квалификациите и стана квалифицирана зрителка на фантастичната гимнастика, която се играе в Пекин.

А къде е Боян Радев?

Но тук е българската легенда в този спорт Йордан Йовчев. С особено вълнение очакваме новите негови олимпийски финали, за които се класира след блестяща игра на квалификациите в Пекин. Има 4 олимпийски медала до сега, по два пъти е световен шампион и на халки и на земя. Вече е на 35 години и има 17 години “гимнастически стаж” на световните и олимпийски форуми.

Сред спортните ветерани, които ни представят в Пекин, е и Таню Киряков. Роден е на 2 март 1963 г. Видяхме как този 45-годишен мъж, 2 пъти олимпийски шампион при стрелбата с пистолет – в Сеул 1988 и Сидни 2000, бронзов меделист от Атланта 1996, се бори с младата отлично стреляща младеж на “Пекин 2008” – 20 години след като е бил вече на олимпийския връх. Не бих казал, че това е леко… И все пак се класира на 10 и на 6 място.
Чудо очакваме и от ветеранката Мария Гроздева. Да оставим настрана годините й. Да кажем само това, че участвува на пета олимпиада! От Игрите в Барселона 1992, Атланта 1996, Сидни 2000, Атина 2004, има 3 бронзови и 2 златни медала при стрелбата с пистолет.
Размина се с чудото да стане пак олимпиец – шампион един друг стар боец на тепиха при класическата борба. 34-годишният Армен Назарян – олимпийски шампион за Армения през 1996 г и олимпийски шампион за България през 2000 г. 3 пъти световен шампион и 6 пъти европейски!
Ветеранка защитава и спортната ни чест при академичното гребане – Румяна Нейкова е олимпийска медалистка от Сидни и Атина, 2 пъти е световна шампионка…
Каквото и да направят на тези Олимпийски игри нашите ветерани, където и да се класират – можем само да свалим шапка пред спортното им дълголетие и подвизите им.
Но остава да попитаме само: А къде е Боян Радев?
Но не е ли страшна тази картина за българския спорт – да се кръстим само пред тези стари икони. Какво после?
Старите кучета си отиват, млади няма!
Това е нерадостната истина за българския спорт. Ние, които бяхме в олимпийския елит на планетата, днес сме почти на дъното. Така е, когато държавността абдикира. Когато грижата за обществото се е изпарила. Към спорта днес се чака да се смилят някакви финансови каубои, които имат чували с пари, но са толкова заети със собствените си машинации, жажда за печалба, битка за физическо оцеляване сред себеподобните, че и да искат не могат да направят нищо. Пък и тяхната религия забранява да дават, те и от спорта първо взимат. В подобна ситуация са изпаднали и в Русия. Този път и те като че ще се борят за класиране преди Белгия, Етиопия е Аржентина. Фантастично богатите им олигарси явно предпочитат вече Лондон и Брайтън Бийч, та видяхме как старикът Дмитрий Саутин се бори на пета олимпиада с литнали като птици над водата млади китайски спортисти.

Явно е, че на тази олимпиада има две страни, които предизвикват уважение и възхищение с представянето на своите грижливо подготвени представители – многократните властелини на олимпийския спорт – САЩ и домакините на най-фантастичната олимпиада от всичко познато до сега – Китай. Две различни по своя обществен строй страни, които по много неща се различават толкова много, че не могат да се познаят и разберат едни други, но в понятията си за физическата култура и спорта са еднакви. И в древната хилядолетна азиатска страна и в Новия свят на Америка знаят, че човек е преди всичко физика, без която няма достижения на мозъка и неговите постоянни напъни да търси “щастието” по какви ли не други места…

В главните роли участват:

След петия олимпийски ден преднината по медали е на китайска страна с 16 златни, 3 сребърни и 5 бронзови медала. Американците имат 10 златни, 8 сребърни и 9 бронзови. Но тепърва плуването и Фелпс в него ще дадат още за тях, както и леката атлетика с нейните 47 комплекта олимпийски медали и силно американско присъствие. На почетно разстояние след фаворитите са Южна Корея, Италия, Германия.

Пишейки тези редове виждам, че вече и Того е с медал, ние – не.
Но имаме още възможности – борци, бокс, Гроздева, Йордан Йовчев, Нейкова и… Волейбол! Нищо, че и там се забърка мистерия, каквато я няма никъде по света. Изпълненията на ръководителите на волейбола и капитана Пламен Константинов. Волейболистите ни напомнят, че и ние сме дали нещо на света – в спорта.
Мащабите на “Пекин 2008” са гигантски.
Участвуват 205 страни – повече от страните – членки на ООН, с 16 000 спортисти. Още в първия ден в трите пресцентъра работеха 21 744 журналисти и технически персонал за електронните медии. Китай е изразаходвал 45 милиарда долара за подобряване инфраструктурата на Пекин и другите места, свързани с Игрите. Организационният комитет е вложил 2 милиарда от тези пари конкретно за организирането на олимпиадата. И казаха, че всичко е отишло по предназначението си – нито едно мао /цент/ не е прахосано!
С най-много спортисти участвува Китай – 639, във всичките 28 спорта от програмата на Игрите. Следват САЩ – 596 /нямат само ханадбалисти/, Русия – 462, Германия – 439, Австралия – 433, Италия – 344, Канада – 331. Българите са 71. Сред най-малките – Сомалия с 2 лекоатлети, Бутан с 2 стрелци с лък и Хаити, Бахамските острови, Гренада, Науру – всичките с по 1 боксьор.

Трибуните са пълни. Китайците са инструктирани как да поддържат своите спортисти и тези, на които симпатизират. Изпълняват стриктно наученото. Въпреки лошите резултати понякога подържат и българските олимпийци. Няма го имигрантския ансамбъл по трибуните както в Чикаго. В Китай живеят и работят само 154 българи, 80 от тях – в 17-милионния Пекин.

И Буш и Бил – на “Пекин 2008”!

Дано да сте гледали откриването. Ужасените британски журналисти писаха след церемонията – а няма ли на Игрите в Лондон през 2012 година нашето откриване да изглежда като градинско увеселение с бенгалски огън и разноцветни ракети пред това, което видяхме? Какво ново можем да измислим?

4 милиарда зрители гледат 29-те олимпийски игри. Над 80 държавни глави присъствуваха на церемонията. После се пръснаха по състезанията. Видяхме Буш как подава пас през пясъка на красивите американки от отбора по плажен волейбол. “Олимпиадата надмина моите очаквания. Това е вълнуващо преживяване, което няма да се забрави. Америка уважава китайския народ” – каза той. За разлика от маса журналисти, които по всякакъв начин се мъчат да развалят с каквото могат “олимпиадата на китайците”. Много се писа, че имало големи злоупотреби с билетите. Да, ама от страна на хора като британеца Терънс Шепард, който регистрирал сайт “Пекин-билети”, събрал 50 милиона долара, след което пуснал кепенцата на сайта и изчезнал.

На Игрите гостуват всякакви, коренно различни едни от други хора – от всички страни, религии, професии, политическа ориентация, класово деление и пр. и пр. Най-неочаквано първият, или вторият, по богатство човек в света Бил Гейтс със съпругата си Мелиса се оказаха на състезанията по бадминтон. “Познавате ли някой играч или фен на бадминтона” – го пита един от журналистите. “Да, познавам един такъв – отвъща човекът, който пръсна по света компютрите, – казва се Бил Гейтс”. И тръгва да види програмистите в пресцентъра, които работят с неговите машинки.

Чикаго – Олимпиец!

Като стана дума за Буш и Бил Гейтс ми дойде на ум, че идва и времето, когато в Чикаго и ние ще се запитаме като лондонските журналисти: А ние, пък, какво ново и по-хубаво ще направим от китайците? През 2016-та, когато

31-те олимпийски игри ще се организират в нашия град? Е, още мъдреците от МОК не са си казали думата за избора, но няма как да не я кажат… Чикаго – олимпиец! Това ни чака след 8 години. Но за това и по други работи – в следващия брой…
Климент Величков
за в-к “България Сега”