Богатството и красотите на Родопа планина

Чували ли сте легендите за Родопа планина? В една от тях се разказва, че Родопа била чудно красива девойка. Дори боговете й се възхищавали и всеки от тях искал тя да бъде негова жена. За да я скрие от останалите, бог Хемус хвърлял и трупал огромни каменни блокове. Като видял, че не може да я опази, той решил да вкамени красивата девойка. Така тя се превърнала в планина. Друга легенда посочва, че един от египетските фараони нарекъл планината „Родопа” на името на неговата любима, родена по тези места. В трета легенда се разкрива, че някога, на мястото на планината, се намирали равнини с благоуханни рози. Персефона, дъщерята на Зевс, много обичала да се разхожда там и бере рози. Един ден, подразнен от дъщеря си, Зевс превърнал една от нейните най-добри и красиви приятелки – Родопа в планина. В друга легенда Родопa е описана като митична тракийска царица. Но като че ли най-много са легендите, в които се изтъква, че Родопа е прелестна девойка, предпочела смъртта пред смяната на вярата си. Интересен е фактът, че на монета, изсечена във Филипопол, днешния град Пловдив, по времето на император Антонин Пий, Родопа също така е изваяна като красива жена.
От всички легенди и предания става ясно едно, че името на Родопа планина е било известно още в дълбока древност. То се споменава от Херодот, Омир, Овидий, Тукидит, Вергилий, Страбон.
Казват, че в Родопите „всяка скала е легенда, всяка стръмнина е свързана с потресаваща история, а твърдините и до днес са свети места.”

Ждрелото на Буйновската река в РодопитеКои са величествените пейзажи в планината Родопи? Кои са природните  забележителности в нея и кое е интересното за тях? За всичко това ще разговаряме с г-н Петър Маринов, асистент в катедра „Регионално развитие” към Аграрния университет в Пловдив.

Г-н Маринов, бихте ли се представили?

Поздрав към всички читатели на вестника! Казвам се Петър Маринов от гр. Пловдив, работя в Аграрен университет – Пловдив към катедра „Регионално развитие”, асистент. Докторант съм задочна форма на обучение във ВТУ – гр. Велико Търново. Професионалната ми ориентация е насочена към регионалното развитие, което обхваща области като: екология, екотуризъм, природни дадености, население, етнокултурни особености за районите и населението, социални и икономически характеристики на териториите, селища и урбанизационни процеси.

Според Вас, кое е уникалното в планината Родопи?

Както Вие сте посочили в увода, за планината Родопи има множество легенди и самата тя е обвита в тайнство и загадки. За първи път името на планината се споменава от Херодот през V в. пр. Хр. Една от легендите разказва за Орфей, който е роден и е живял в планината. При това много от природните дадености на Родопите (гори, затънтени места) са свързани с името на Орфей. Омир, например, описва Родопите като „Снежните планини на траките”.
Родопите е част от Тракийско-Македонския масив и в по-голямата си част се намира на територията на България. Дължината на планината е 230 км, а площта –  приблизително 15 000 км². Най-високият връх е Перелик (2191 м) при ср.н.в. за Родопа планина 785 м.
Една от особените черти на Родопите е нейното разделяне на Западни и Източни, като двете половини се различават, както по структура, така и по растителен и животински свят. Уникалността се крие в огромното разнообразие от природни феномени и образувания на реки, пещери (обгърнати в различни легенди и митове), духовни светилища, останки от древни селища, минерални води (извори), флора, фауна – и всичко това е събрано в множество резервати и природни забележителности. От стопанска гледна точка планината е богата на полиметални руди и нерудни полезни изкопаеми.
Трудно е да се опише планината Родопи. Но всеки посетил я или минал през нея, я определя като място, „заредено с природна енергия”. Може би в това е заключена уникалността й.

Специалистите посочват, че в България има около 4 500 пещери. Някои от тях, намиращи се в Родопите, са: „Ледницата”, „Снежанка”, Ягодинската пещера, „Шаренка”, „Извора на Кастракли”, „Лепеница”, „Калето”. Г-н Маринов, бихте ли разказали за изброените пещери?

Всяка една пещера, независимо в коя точка на света се намира, е уникална по свой начин. На територията на Родопите са открити над 600 пещери, но много малка част от тях са подходящи за посещение. Пещерите, които посочвате, си приличат по това, че всички те се намират в Западните Родопи, т.е. в по-високата част на планината. Другата характеристика, която ги обединява, е начинът на образуване: те са издълбани от движението на подземни води в минали геоложки времена и са формирани като карстови форми. Ще се опитам да посоча част от уникалността на всяка една от пещерите, които изброявате.
По хронологичен ред ще започна с пещерата „Ледницата”, намираща се в землището на с. Гела на 7,5 км и на 13,5 км от с. Широка лъка (тези две селища са обгърнати в легенди). Пещерата е неблагоустроена, дълбока е 24 м, дълга е 1525 м,  достъпността е 100 м, входът не е добре маркиран. И все пак, ако някой реши да я посети, най-добре е да бъде придружаван от пещерняк. Характерни за „Ледницата” са малките тераски, украсени с прозрачни куполи – големи сталактити и сталагмити от лед.
Пещерата „Снежанка” е една от най-популярните пещери не само в Родопите като дестинация, а и в България. Разположена е в Баташката планина в Западните Родопи и се намира на 5 км от град Пещера, община Пещера. Открита е случайно от пещерняци през 1961 г., дължината ѝ е 145 м, а постоянната годишна температура: 9C˚. „Снежанка” е образувана от Новомахленската река през епохата на леванта и дооформена през кватернерния период. Богата е на сталагмити, сталактити, сталактони, драперии и синтрови езерца с множество пещерни бисери в тях. Друга забележителност в пещерата е най-големият сталактит, чиято дължина е 1,27 м.
В „Снежанка” има няколко зали: „Голямата зала”, „Музикалната зала”, които са свързани със „Срутището”, над което минава мост. Във „Вълшебната зала”, покрита със снежнобял кристален синтър, природата е създала фигурка, оприличавана на приказната героиня (Снежанка). В средата на пещерата има кръгли огнища, до които са намерени предмети от ранножелязната епоха и кости на животни.
През различните исторически периоди на формиране на социума, пещерите са били обитавани, а в по-късен етап са използвани за скривалища и „складови помещения”. Това е така, тъй като всяка една пещера, според географското си положение, формира свой микроклимат – постоянна температура през цялата година.
„Ягодинската пещера” се намира в близост до с. Ягодина, община Борино. Тя е  благоустроена, отворена е за посетители: има 1100 м дълга туристическа пътека!  Пещерата се състои от няколко нива като само най-ниското ниво е електрифицирано и достъпно за туристи.
„Шаренка” е малка пещера рудник на 2 км от гр. Мадан. В минали времена  древните хора да я използвали за добив на изкопаеми и за живеене, затова се нарича „пещера рудник”. И тя, както останалите пещери, е карстово образувание от мраморни метаморфни скали. Характерно за тази пещера е това, че вътре в нея са поставени 10 восъчни фигури в естествени размери, с помощта на които се пресъздава битът на хората, обитаващи пещерата и района. В близост до пещерата има множество изградени екопътеки.
Пещерата „Извора на Кастракли” се намира в землището на с. Борино, община Борино. До 1988 г. районът на пещерата е познат само като карстов извор. Дължината на пещерата е 2780 м. Тя няма такава голяма известност като по-горе изброените пещери, но в бъдеще, намиращите се в близост екопътеки и резерват „Кастракли”, ще окажат своето влияние за „облагородяването” на пещерата. Мога да Ви кажа също това, че проучванията на „Извора на Кастракли” започват едва през 1992 г. На сегашния етап те са прекратени.
Пещерата „Лепеница” е разположена в близост до гр. Ракитово, община Ракитово. Дължината й е 1525 м, до днес са проучени 1356 м. Пещерата се състои от няколко етажа и в най-долния тече едноименната река. Интересно е това, че през сухия период в „Лепеница” има две езера, намиращи се на втория етаж на пещерата. През дъждовния период езерата се увеличават на четири (карст). В двете постоянни езера са открити седем езерни бисери (образуват се много бавно и са типични за пещерните езера). В средния (втория) етаж има голямо разнообразие от пещерни образувания. „Лепеница” е обявена за природна забележителност на 10.10.1962 г.
Пещерата „Калето” се намира в близост до с. Кошница, община Смолян. Тя е типично карстово образувание и един от природните феномени в района. Пътят до пещерата е достъпен. Самата тя е проходна като през нея се отива към останките на едноименна крепост. „Калето” представлява един огромен скален свод, водещ към върха. За туристите, търсещи екстремни преживявания, се предлага така наречената „алпийска люлка”, т.е. със специално съоръжение и екипировка желаещите могат да бъдат изстреляни от каменния свод на пещерата (от височина 40 м). Тогава пред почитателите на „силни усещания” ще се открие една незабравима гледка към долината на река Арда – именно там, някъде, е и „границата”, която разделя планината на западна и източна част.
Пещерата „Ухловица” е наричана „Подземният дворец на Родопите”. В пропастната пещера  „Дяволското гърло”, считана за  една от най-мистериозните пещери, се намира най-големият подземен водопад на Балканите. Какво бихте допълнили?
Пещерата „Ухловица” се намира най-близо до зимния курорт „Пампорово”, на 14 км. (асфалтиран път)  в края на с. Момчиловци, община Смолян, разположена е на 1200 м.н.в. Местните хора наричат пещерата „подземен дворец” и това е заради уникалните й образувания. Самата пещера е на 1500 м.н.в. и достигайки до нейния вход, е необходимо след това да се преодолее денивелация от 300 м. „Ухловица” е на няколко етажа като на горния етаж е „Залата на пропастите”. От нея по стръмна стълба се стига до долната зала – тя е и най-красивата в пещерата. „Ухловица” е дълга около 450 м., но облагородената й част е 330 м. Пещерата завършва със седем красиви езера. През пролетта те се пълнят с вода, най-забележителен е големият „Каменен водопад”, искрящ в бяло.
Пещерата „Дяволското гърло” е разположена край с. Триград (1245 м.н.в.), община Девин, област Смолян. Типичната природа на Западните Родопи разгръща цялата си прелест в околностите на Триград. Величествените иглолистни гори със стари борове се редуват със свежи поляни, а високите мраморни скали са окичени със здравец и силивряк. До селото се намира известното „Триградско ждрело” – защитена местност с многобройни пещери, най-известните от които са „Дяволското гърло” и „Харамийската дупка” (за последната се предлага екстремно посещение).
„Дяволското гърло” впечатлява посетителя с едно особено явление, което рядко може да види в пещерите у нас – подземен водопад! В тази пещера Триградската река пропада с някакъв оглушителен грохот в тъмната бездна, за да образува низ от малки спокойни езера и да потъне по незнаен път в гръдта на варовиковата скала. Навярно това е причината тази „дупка” да се асоциира с представите за подземното царство (царството на Хадес) и съответно легендите за Орфей и Евридика. Една от версиите за произхода на името на пещерата е свързана с наблюденията, че всичко, което реката е завлякла в пещерата през входа й (дървени стволове), никога не е излязло в края на пещерата при изхода. Много хора, например, са експериментирали в „Дяволското гърло” – през входа са спускали различни предмети, а след това дълго са стояли при изхода, за да видят кога ще се появи пуснатото от тях. Уви, нищо никога не се е показало! Това чудо хората нарекли „дяволска работа”. И оттук идва прословутото наименование на този удивителен, смело мога да го нарека,  „природен феномен” на Родопа планина.
 „Ягодинската пещера” е една от най-дългите (около 10 км) в България, а също и една от най-красивите. Разположена е на три нива. Постоянната температура в нея е 6°C. На 31 декември срещу 1 януари спелеолозите посрещат Нова година в тази пещера. Интересно е, че там елхата остава свежа няколко години, както и това, че в една от пещерните зали са се състояли вече 200 сватби. Г-н Маринов, в какво се състои магнетичната хубост на „Ягодинската пещера”?
„Ягодинската пещера” се намира в непосредствена близост до с. Ягодина,  община Борино. Пещерата е дълга 10.5 км, разположена е на три етажа, от които само най-ниският, трети, е електрифициран за удобство на туристите. На този етаж, чрез прокопаване на изкуствени вход и изход, е изградена 1100-метрова пътека.
Благоустроеният етаж на пещерата има постоянна температура 6°C през цялата година, влажността варира около 91%. Поради тези си специфични микроклиматични особености, в пещерата е възможно за дълъг период от време да оцеляват растителни видове. Трябва да посочим и това, че „Ягодинската пещера” е изключително богата на пещерни образувания, повечето от тях могат да се видят и на благоустроения етаж.
„Ягодинската пещера” по нищо не отстъпва на „Дяволското гърло”. Напротив, тя се счита за една от най-красивите и очарователните със своите хиляди скални образувания от сталактити, сталагмити и сталактони. Както казахме, пещерата е на 3 нива. На най-горното (на няколкостотин метра от изхода на пещерата) за посетители се намира уникалният музей с експонирани пещерни жилища на праисторически хора, както и техни сечива и съдове за хранене. Ако сте в района на село Ягодина, задължително посетете това място! 
За финал по темата за пещерите ще Ви посъветваме да отскочите и до пещерата „Орлово око”. На това място се открива 360˚-градусова панорама на Буйновското ждрело. Оттам се виждат дори части от планините Рила и Пирин. Пещерата „Орлово гнездо” е много популярна за България и има лесна достъпност. Поради тази причина планинарите и нея, както и „Ягодинската пещера”, използват като място за посрещане на Нова година, както и за сватбени церемонии през цялата година.

Какъв е в наши дни интересът на спелеолозите към пещерите?

Като цяло, спелеолозите са много интересни личности. Те са обсебени от това,  което правят. В България спелеолозите са общо взето на полупрофесионална основа и развиват заниманието си повече като спорт. Откриването на нови пещери, не само в района на Родопите, е тяхна страст.

Разполагате ли с информация за това кои пещери в Родопите предстои да бъдат „облагородени”?

По принцип „облагородяването” на една пещера зависи от нейното разположение, както и от нейната височина и дълбочина. Участъците, които се посещават от туристите, са най-достъпните, предоставят възможност за изграждане на туристически пътеки. Пещерите се считат за изключително държавна собственост, макар много от тях да се стопанисват от клубове по спелеология или общини. Трябва да поясня, че една част от пещерите в България са „облагородени” чрез средства от Европейски програми или проекти. От друга страна, клубовете и общините полагат големи усилия сами да намират средства за облагородяване и поддържане на пещерите. За съжаление много малко са пещерите в България, поддържани чрез държавни средства. А това е богатство, което трябва да се съхранява и опазва.

Кои са мерките, които се вземат за опазване на българските пещери?

Всяка страна от Европейския съюз има „Закон за защита на пещерите” на своя територия. В България такъв закон няма. Това е първото нещо, което трябва да се направи, за да се запазят пещерите – това уникално богатство на нашата страна. Засега всяка организация или институция, стопанисваща дадена пещера в България, сама  намира начини и за нейното опазване. От друга страна, туристите, посещавайки тези красоти, също трябва да осъзнават и пазят богатството на страната ни.

Г-н Маринов, специалисти твърдят, че Родопите е „Златната планина”. Тези думи в преносен смисъл ли се използват или Родопа планина действително може да бъде българският Клондайк?

Да, със сигурност може да се твърди, че в Западните и Източните Родопи има големи запаси от злато и сребро. В планинския масив и в двата дяла има големи запаси на полиметални руди за цветни метали, които съдържат не само злато и сребро, но и  редица други ценни метали. В голяма част от общините, разположени в планината, се намират минни селища или такива, формирани в резултат на находищата на руди и други полезни изкопаеми. Аз самият нямам обяснение за това защо Държавната  институция абдикира от тези полезни изкопаеми. Разработването на находищата се предоставя на фирми от чужбина, които трупат печалби и след това оставят след себе си само екологични проблеми. На територията на Родопа планина има също така залежи на уран, а както знаем, това е една суровина, която в бъдеще ще има все по-голямо значение за енергетиката. Някои хора дори казват, че пресявайки пясъка в родопски реки, са намерили песъчинки злато. Нищо чудно Родопите да се превърнат в българския Клондайк.

Едно от богатствата на Родопите са минералните извори. Какъв е техният брой и какви са температурните характеристики на водата?

Бих искал да Ви кажа, че това е една тема, която мен лично също ме вълнува,  както от професионален, така и от човешки план. Не е възможно темата да се разгледа  накратко. Но, ако Вашите читатели проявяват интерес към тази материя, в бъдеще мога да ги запозная с всяка една община, град или село, където има находище на минерални води.
Броят на минералните извори е голям. В България находищата са над 550 с 1600 извора. За Родопите е характерно това, че почти на всяко населено място (или община) има минерални извори. Друга особеност е, че всяко находище има няколко извора с минерална вода, която се различава от друга минерална вода по термални и химически показатели. На територията на Родопа планина, например в с. Михалково, има извор, от който тече естествено газирана вода.
Температурните граници на минералните води в България варират от 27C˚÷ 65C˚. Мога със сигурност да кажа, че всички тези води са лековити, използват се за питейни нужди и са в големи количества като дебит.
Туристически селища, известни с минерални води в Родопите, са: Доспат, Девин, Велинград, Хасковски минерални бани, Меричлери, Брацигово, Добринище, Нареченски бани и др. За тези селища е характерно, че те имат така наречения „микроклимат” – характерна климатична особеност на въздуха, който е специфичен само за съответния район.

Г-н Маринов, какво бихте ни разказали за водопадите в с. Киселчево, с. Орехово, с. Фотиново, „Каньона на водопадите”, „Самодивското пръскало” и като цяло за пленителните водопади в Родопите?

На територията на страната са регистрирани официално 350 водопада. 62 от тях се намират в Родопите като отделни земни форми или групирани (от 2 до 5) в един ареал. Интересно е тяхното геоложко формиране – пропадане на голяма част на земната маса, през която протича определено количество водна. Това пропадане или свличане се получава от разместване на земните пластове или нестабилна основа на водното корито. Но като изключим тази „суха” материя за тяхното формиране, смело мога да определя водопадите като една от най-големите природни красоти не само в България, но и в света.
„Каньона на водопадите” – така се нарича една прекрасна екопътека в района на гр. Смолян, която е в резервата „Сосковчето”. Там протича река Герзовица, а по нея се намират 46 водопада с различна височина от 2÷15 м. Денивелацията на маршрута е 700 м. като най-високата точка е на 1800 м. Най-високият от всички водопади там е „Орфей” (68 м). През пролетния сезон той е пълноводен и доближаването до него е опасно. Достъпът до „Каньона на водопадите” е лесен, има обособена пътека. Най-подходящото време за посещение на тези красоти е от май до средата на октомври.
В землището на с. Киселчево, разположено в Западните Родопи, се намира едноименният водопад. Той е малък (12 м), но е в изключително красиво ждрело. До самия водопад има изградена екопътека, но поради пролетните води някои мостове са разрушени. Това, разбира се, не е пречка водопадът да бъде посетен, защото лятно време реката не е много пълноводна и може по камъните да се пресече. За да достигне човек до село Киселчово, трябва да се движи по пътя грaд Смолян – село Могилица.
Село Орехово е разположено в Западните Родопи на 60 км от гр. Пловдив и 10 км от гр. Смолян. В землището на селото се намират три водопада. Най-близо до селото, в едноименната местност, се намира водопадът „Дуплево” – неговите води се изливат в пещерата „Голямата дупка”. Вторият водопад – „Скакалото” се намира на 2 км от селото по пътя за хижа „Персенк” (една от най-известните в Родопите). Третият е  водопадът „Костен камък”, намиращ се в каньона „Коилов дол”, колосален скален масив. Бих препоръчал да се посети през пролетта или лятото.
В района на с. Фотиново, община Батак, се намират други три отделни водопада с различна височина, от 5 м до 16 м. Те са образувани на 900 м.н.в. като зоната се счита  за защитена територия. В района се намират вековни гори, множество течащи чешми, пещерата „Снежанка” и други забележителности. Водопадите могат да се посещават целогодишно.
Името на водопада „Самодивското пръскало” идва от легенда, която е свързана със самодиви. Те населявали района до водопада и нощно време се къпели в него. „Самодивското пръскало” се намира в близост до гр. Девин в Западните Родопи. Мястото е лесно достъпно. Най-добре е да се посети в периода април-август. Височината на водопада е 60 м, а в близост до него се намира екопътека, както и пещерата с водопада „Дяволското гърло”.
За водопадите – тези природни забележителности мога да говоря още дълго. Но като географ и човек, които обича своята родина, най-вече препоръчвам на читателите,  при възможност, да посетят тези природни феномени в България. Емоционалната гледка е неповторима! При това, доказани са и лечебните свойства на водите от водопадите:  върху зрението, слуха (падането на водата). Важни са също пречистеният въздух край водопадите, както и йоновият ефект върху тялото на човека.
Според географите, в България има над 400 езера. Освен Смолянските езера и Чаирските езера кои са другите езера в Родопите и какво е интересното за тях?
Да, на територията на страната има над 400 езера в различни категории. Ако Вашите читатели проявяват интерес, мога да подготвя отделна статия или рубрика, с която да ги запозная с езерата – красоти на нашата родина. Освен езерата, които споменавате, на територията на планината има и множество подземни езера, които са свързани с формирането на пещерите. Достъпът до тях е по-труден и се извършва само с подходяща екипировка и спелеолози. 
Лебедовите езера са разположени в Източните Родопи до с. Лебед. Това са типични тектонски езера, а близо до тях се намира и Припешкото езеро. Характерно за тези езера и наличието на реликтни и ендимитни видове от флората. Долното Лебедово езеро е най-голямото езеро в Родопите с площ от 0,1 км², Горното езеро е по-дълго и е с площ около 0,09 км².
Устренското езеро се намира в Източните Родопи, площта му е около 9 хка, оттича се към р. Дерменчай, приток на р. Върбица. В близост до него има още три по-малки езера, които формират групата Устренски езера. В района се намират още езерата Мрежичкото, Ридиното, Вълковичко, Младост и Тютюнченското. Устренските и всички останали езера са от групата на Джебелските езера.
Друго интересно езеро е Хвойново езеро (Голям снежник, Хвойненско езеро). То е в Източните Родопи, западно от реброто „Бостанджика” и под връх Хвойнова поляна  (945 м.н.в.). Образувано е още в края на плиоцена в тилно понижение на свлачище. В езерото са се отлагали седименти – пясъчници и конгломерати. Площта му е само около 2÷3 декара. Оттича се към р. Топайчище, начален приток на Кирковска река. Изградена е стена, която е превърнала естественото езеро във водохранилище. Зарибено е с шаран и е на разположение на туристите за риболов.
В Родопите има също голям брой язовири. Те се използват за рекреационна дейност, в същото време изпълняват и стопански функции. В по-голямата си част язовирите са естествени форми, които впоследствие са пригодени за целите на населението: язовир „Батак”, язовир „Широка поляна” и др.

В някои източници се отбелязва, че учените нямат единно мнение за това как са сътворени скалните феномени в Родопите. В други се уточнява, че специалистите са единни в мнението, че скалните образувания имат нещо общо с астрономията. Какво е Вашето мнение?

По принцип това са природни форми, образувани в резултат на слънчевата, ветровата и, в повечето случай, водна ерозия. Характерно е, че тяхното образуване е продължило милиони години, извайването на формите не спира и в нашето време. Всеки природен феномен в Родопа планина е обгърнат в мистерия и легенди, изключвайки естественият начин на формиране. Но отново ще се повторя – „всеки човек, посетил планината, ще е склонен да повярва на легенда или мит, за който и да е природен феномен”. Родопите има своя магнетизъм в прекия и преносния смисъл на думата.

Кое е уникалното в скалните образувания: „Каменните гъби”, „Слона”, „Момата”, „Конска глава”,  „Вкаменената гора”, „Каменната сватба”, „Чудните мостове”?

Природният феномен „Каменните гъби” (известен още като „Скални гъби”) е разположен на около 1 км северно от с. Бели пласт, до самия път между Хасково и Кърджали, местните го наричат „Мантаркая”. Скалните образувания с формата на гъби са изваяни в риолитови вулкански туфи. За този природен феномен има легенда за четирите дъщери на въглищаря Радул, тръгнали за извора, но били застигнати от орда, която ги посякла и те се превърнали в скални гъби.
Близо до гр. Девин, на 4 км от него, се намира една интересна природна забележителност, която местните хора наричат „Слона”. Това е скално образувание, което силно напомня на силуета на екзотичното животно. Феноменът се намира по пътя от гр. Девин към близкото с. Настан, само на няколкостотин метра от отбивката за гр. Смолян.
Скалното образувание „Момата” се намира на 1 км от с. Широка лъка. Отдалече то наподобява мома с хурка в ръка. Природният феномен е образуван в резултат на външни земни сили (ерозия). Легендата разказва, че това била мома, която се помолила на бог да я вкамени, за да запази вярата си, принудена от турците да я смени. Друг природен феномен, който също е образуван в резултат на различни видове ерозии (външни земни сили), има формата на конска глава е в близост до с. Лещак, община Мадан. Ако няма легенда за даден феномен, посещението му ще пробуди още повече въображението на туриста.
„Вкаменената гора” е скален феномен, намиращ се в района на с. Равен. Това са  скали, които са се образували преди 25÷30 млн. години – време, когато Източните Родопи са били подложени на подводна вулканична дейност и стихията на външни земни сили. Има две теории за произхода на гората. Според едната, тя е образувана от седимeнтни (утаечни) скали, съставени от плътно споени фини песъчинки и стари скални късове. Според другата теория, това наистина е било гора, разположена по  крайбрежието на древно море или върху някой остров. Когато изригнал вулканът, тази гора е била затрупана и изгорена на места от горещата лава. Част от дърветата се запазили под слоевете, застинала лава, високата температура само ги овъглила. Съхранили са се скелетите на дърветата. По-късно през тях преминавали води, носещи кремъчно вещество. Така са се запълнили кухините на дървесината и са се получили „каменни дървета”.
„Каменната сватба” е изключително красива група от множество каменни пирамиди, напомняща сватбено шествие. Фигурите са разнообразни по форма и размери като на височина са от 0,5÷10 м. Образуванията са вулкански туфи с риолитов състав, чиято възраст е около 35 млн. години.
„Чудните мостове” са скален феномен, известен също с името „Скалните мостове”. Разположен е в карстовата долина на р. Еркюприя в Западните Родопи, на 1450 м.н.в. и в подножието на връх Голям Персенк. Мостовете са се образували вследствие ерозионната дейност на пълноводната в миналото река (преди 40 мил. год.), която е преобразувала пукнатините в мраморите в дълбока водна пещера. Този неин таван с течение на времето изтънява на места и се срутва. Предполага се, че впоследствие отломките от срутването са били отнесени от водите на реката.
Всички тези природни феномени, независимо от тяхното образуване и съпровождащи ги легенди, имат своя природен характер. Посетени дори един път, те оставят своя отпечатък в спомените на човека за цял живот.

Г-н Маринов, много ли са величествените и тайнствените места в Родопите? Те са един вид игра на природата с „явленията” или по-скоро древни човешки творения?

Много са. Но едно се откроява – Белинташ! Намира на 30 км югоизточно от гр. Асеновград. Местните го свързват с библейската легенда за Ноевия ковчег – по времето на потопа той акустирал до скалния феномен в Родопите и от него се образували „халките” върху платото. Други разказват, че там било светилището на бог Сабазий, почитан от древните траки. Трети го свързват със свръхестествените му сили, с митовете за посещение от НЛО и предсказанието на баба Ванга.

В родопски предания се разказва, че в Дъбраш горите са толкова гъсти и необятни, че в тях можеш да изчезнеш „без следа”. Как бихте коментирали тези думи?

„Дъбра̀шкият рид” или Доспа̀тска планина (Дъбраш горите) е най-западният дял на Родопите, разположен в югозападната част на Западните Родопи. Ридът има дължина от северозапад на югоизток 55 км, а максималната му ширина е 23÷25 км. Площта му е около 940 км². На североизток и изток долината на р. Доспат и Доспатската котловина го отделят от Велийшко-Виденишкият дял на Западните Родопи. Ридът има асиметрично развитие, тесен 1÷2 км и стръмен североизточен склон към долината на р. Доспат и Доспатската котловина и силно изтеглен 20÷23 км. Характерни растителни видове са бял бор, ела, смърч, бук. В рида се намира най-големият масив от брези в България. Това са територии, които са слабо заселени, попадат в защитената зона „Натура-2000”. Там гората действително има голяма гъстота  и при попадането в такава дива среда „изчезването” е напълно възможно.

Красивата, но буйна река Канина (Кървавата река) привлича туристи отблизо и далече. Кое е обяснението? Какво бихте разказали за други реки в Родопите?

Река Канина се намира в Южна България, община Гърмен, област Благоевград. Извира от 1726 м.н.в. в южното подножие на връх „Св. Петър” (1745 м.н.в.) в рида Дъбраш на Западните Родопи. Самата река образува множество меандри, преминава през чудни планински местности, а и не на последно място достига до с. Ковачевица (архитектурен резерват).
В Родопите има над 80 реки, които се спускат по нейните склонове и се вливат в двете най-големи реки Марица и Арда, като последната е приток на първата. Всяка от тези реки има свой характер, използват се за рекреационни и стопански цели. Голяма част от тях са обявени за резервати или защитени територии.

Известни са биосферните резервати „Купена” и „Чернатица”. Кое е най-характерното за тях?

И двата резервата попадат в „Натура-2000”. И двата резервата си приличат по голямото разнообразие от растителни видове. „Чернатица” („Карабалкан” – „Черна планина”) безспорно е най-красивият дял на Западните Родопи. Започва от седловината Пампорово и се спуска от юг на север до Тракийската низина между долините на реките Въча и Чепеларска. На територията на резервата „Чернатица” има голямо разнообразие: габър, букови, дъбови и смесени гори.
Биосферният резерват „Купена” е разположен в северните части на Баташката планина, в близост до гр. Пещера, по северните склонове на Родопите. Той обхваща площ от 1759,2 хка с надморска височина от 600÷1400 м. През резервата преминава голямо вододелно било. Надморската височина на резервата е малка, затова голяма част от територията на „Купена” е заета от широколистни гори. Горите са най-вече от букови дървета. Характерни за резервата са също смесените гори от черен бор и воден габър. Срещат се голям брой храсти: глог, шипка, дрян, люляк, леска и др. Целият резерват в горните си части е обрасъл с иглолистни, а в по-ниските места – със смесени гори.

Освен екопътеките „Трите смолянски езера”, „Момина скала”, „Трите чучура”   кои са другите екопътеки в Родопите и предпочитани от туристите места?

Предпочитаните от туристите места са: екопътека „Струилица-Калето-Лъката”, в защитената местност – поречието на река Девинска; „Загражденска екопътека”, с. Загражден, община Баните; екопътека „Каньона на водопадите”, гр. Смолян; „Девинска екопътека”, гр. Девин; екопътека „Хвойна-Ставруполи”, която има дължина 80 км; „Невястата”, екопътека „Вкаменената гора” и много други. Всяка една от тези пътеки пресича прекрасни места, както за сериозен туризъм, така и за разходка на малки разстояния.

Как мислите, непозната ли е Родопа планина?

Труден въпрос. За мен все още е „непозната”. Има какво да учим и да търсим за това място, създадено от природата. Но независимо от това, опознаването на планините (било Родопите или други), изисква да ги пазим за поколенията след нас.
Какво бихте пожелали на читателите на вестник „България Сега”?
Здраве и пак здраве! Пожелавам на читателите да посещават България и да разглеждат не само прекрасната Родопа планина, но и много други красиви места: по Черноморието, из планините, резерватите, древните градове – места, за които са чували от свои близки и приятели от България.

Г-н Маринов,
Най-сърдечно Ви благодарим за желанието да участвате в интервю за в.  „България Сега”. Желаем Ви бъдещи успехи!

Ваня Велкова
Снимката на г-н Петър Маринов се публикува с неговото съгласие.
Снимки в Родопите: Ваня Велкова
в.”България СЕГА”