Преодоляване на емоционалните травми от детството

Живота на хората е изпълнен с повтарящи се проблеми и истории. Някои от нас постоянно са в състояние на зависимост от другите, имат проблемни връзки, чувстват се самотни, отхвърлени от обществото. Други хора постоянно са депресирани, чувстват се в дупка от която сякаш не могат да излязат. Много често хората покрай нас, а и самите ние изпитваме страхове, неувереност в себе си  и това ни пречи да се развиваме в сферата на живота. Източника за тези повтарящи се проблеми е  в миналите  събития и преживявания в детството ни.  Понякога чувството за изоставеност, ниско самочувствие, постоянно чувство за вина, агресия се крият в нашето детство.
    Нараненото дете продължава да живее в нас. Това е така нареченото „вътрешно дете”. То е емоционалната част от нас. Ако едно дете е било наранено, когато порасне то вечно изпитва нужда от закрилник, но често привлича насилник, чрез който травмата се повтаря. Ако е било отхвърляно (игнорирано) пренебрегвано, то ще има постоянна нужда от внимание от одобрение на другите. За да получи внимание вече порасналият човек може да прояви дори  и агресия за да го получи.
  Никога не забравяйте, когато възпитавате вашето дете! Проблемите в детството имат влияние върху психиката ни през целият ни живот. Ако внушавате чувство на вина у детето си, защото на вас ви е  внушавана, то променяте изцяло чувствата и възприятията му за света. То ще расте все по-несигурно и с чувство, че не е оценено правилно.
  Ако вашите родители са биле прекалено строги с вас или прекалено отстъпчиви, това определено влияе  на всичко което преживявате сега.
   Един от най-добрите методи за излекуване на травмите от миналото е работата с „вътрешното дете”.
-Вземете своя снимка  като дете. Какво виждате в очичките му? Може би тъга, уплаха, самота. Попитайте  го от какво се страхува. Кажете му неща, които винаги сте искали да чуете, но никой не ви ги е казвал. Нека вашето „вътрешно дете” се почувства обичано, сигурно, прието.
Друг начин да разговаряте с вашето „вътрешно дете „ е пред огледалото. Например: Ако сте имали някакъв  прякор в детството, използвайте го. Обръщайте  се към детето на галено. Помогнете на детето което виждате в огледалото да ви разкаже, какво е изпитвало, какво го е наранявало. Кажете му, че няма да позволите да му се случи нищо лошо никога вече. Да говориш сам със  себе си не е проява на лудост а сила- лекуване на душата.
  Препоръчвам на всички читатели да се опитат да преминат през различните етапи на детството си, с помощта на медитация или разговор с „вътрешното дете”. Вижте преживяванията си на различни възрастови етапи. Говорете с детето у вас, успокойте го, ако е било наранено,
   Човек може да се променя на всички етапи на своето съзряване и развитие, стига да има желание. Той трябва да знае, че ако  се помири с детството си ще намери покой, много от преградите пред него ще паднат. Ще бъде по-малко уязвим. Ще има по-малко комплекси а и ще махне маските на зависимост от лицето си. Най важният съвет. Общувайте с децата си, играйте с тях, правете това с тях, което сте искали като малки. Винаги им казвайте, че ги ОБИЧАТЕ.
 
Таня Георгиева
в.”България СЕГА”
www.readingsbytanya.com