Стефка Костадинова, която научи спортния свят как се побеждава артистично и с чар!

Никой не знае колцина са българите, които притежават “единствено”, или “най-високо”, достижение в света. Но мнозина смятат, че това може да бъде Стефка Костадинова.
На 30 август 1987, по време на световното първенство по лека атлетика на Олимпийския стадион в Рим, тя постигна в скока на височина 209 сантиметра.
За 27 години от тогава светът се промени до неузнаваемост, почти всички рекорди бяха изпочупени по два и двеста пъти, а летвата, вдигната от нашата атлетка, си стои най-високо в света.
И това е световен феномен в леката атлетика – Царицата на спортовете! В нейния царичин двор милиони хора, от деца до ветерани, са в постоянна и безкомпромисна конкуренция. И точно високият скок е сред най-атрактивните лекоатлетически дисциплини в този особено почитан спорт при най-публичното състезание на планетата – Олимпийските игри.
Значи една българка, още преди 27 години, въобще не се е питала кога ще ги стигне американците, европейците или азиатците… Още тогава тя просто е била пред всички. А те са, които още на могат да я стигнат.
Председателката на Българския Олимпийски Комитет Стефка Костадинова е пловдивчанка. . На 3 години решава твърдо да стане певица, на 5 – учителка. Олимпийският комитет не фигурира в целите, които си поставя в тази юнашка млада възраст.
До леката атлетика стига по заобиколен начин. Първо минава през сладките улични игри в топлия и спокоен южен град, после през плувния басейн, докато в Пети клас я записват в пловдивското спортно училище… Стефка е израсла по това време до метър шейсет и шест и майка й, която добре познава спорта, решава, че е грехота да се пренебрегват от Бога дадените толкова много сантиметри…
Там среща първия си треньор Добри Иванов, който моментално я пробва на трапа за скачане. В едно свое интервю Стефка разказва как повечето деца особено ненавиждат да се бухат в трапа с пясък. А когато тя, още с първия си опит, прескача ръста си – 166 сантиметра, и треньорът Добри се захласва по нея, в класните занимания се заражда хармония: Стефка скача, треньорът като апостол шлифова стила й, а другите деца ръкопляскат отстрани… И всички са доволни.
Олимпийската и световна шампионка, рекордьорката на планетата, която след това завършва и треньорския профил на Пловдивския университет “Паисий Хилендарски”, отдава дължимото на своето спортно училище. “Тогава системата в спорта беше много силна – казва тя. – Спортното училище създаваше възможност да се концентрирам. Имаше и масови състезания, на които стартираха хиляди млади спортисти. В 7 клас скочих 175 сантиметра и станах… Майстор на спорта!”
По-късно неин треньор става Еньо Петров, при когото тренира и Николай Петров. “Ники после стана треньорът, който ме изведе до световни висоти” – казва Костадинова.
Веднъж Стефка Костадинова споделя: “Ако трябва да започна живота си отново – искам да повторя същото, което вече съм преживяла, дори и с грешките, които съм направила…”.
И аз бих потвърдил същото, що се отнася до моя вестникарски занаят. Само че с една корекция. Щях да бъда на всички олимпийски стадиони, където Стефка скача! На “Москва 80” 15-годишната Стефка я нямаше, “Лос Анджелис 84” бойкотирахме, в “Сеул 88” и “Барселона 92”, точно когато скачаше, “отразявах” щанги, гимнастики, кану-каяци и стрелби. Но в Атланта-а-а… Преместих на страна всичко друго, барикадирах се отрано на стадиона. И точно навреме. Тук, в Новия свят, Стефка Костадинова спечели най-висшата спортна награда – олимпийския лавров венец.
От древността идва славата към олимпийския победител. Олимпийската титла е завинаги. Тя не е преходна купа и новият шампион не зачерква и не детронира предишния. Всеки олимпийски шампион е вечен, докато има люде и спорт по земята.
Три жени, надвили в уникална спортна битка на “Атланта 96” двуметровата висота, се изправиха на олимпийската стълбица. Най-горе, с 205, беше Стефка.
За нея още тогава можеше да се кажат думите на президента на Световната федерация по лека атлетика Ламин Диак: “Стефка Костадинова научи спортния свят как може да се побеждава артистично и с чар.”
“Бях злоядо и амбициозно дете – исках да побеждавам навсякъде и във всичко – казва пък от личен опит нашата олимпийка. – В първите си състезателни години вписвах в една тетрадка всички резултати в скока на височина по цял свят, които стигаха до мен. После сядах и се взирах с часове в тях. Мислено ги прескачах…. Но след време се превърнах донякъде и наистина в победител по дух… Спортът дава много. Прави характер, създава дисциплина, воля, самоконтрол. Запознава те с магията на живота – общението. Младият човек се учи да живее в реалния свят, да се чувства уверено и да постига щастието и успеха в него.”
Цели три олимпийски цикъла  Стефка Костадинова е световен феномен в леката атлетика.
Резултатите от големите състезания на планетата, в които участвува, красноречиво потвърждават това. А със своя световен рекорд, изпреварил с десетилетия своето време, тя подкрепи и доказа мнението, че духовните и физически сили на българския род надживяват времето, каквото и да е то, и винаги са готови за възраждане и нов живот. Такива видяхме и българските млади олимпийци, наследниците на спортния гении на първата ни олимпийка, които върнаха нашите усмивки само преди няколко дни с чудесните си стартова на „Младежката олимпиада 2014”.

Климент ВЕЛИЧКОВ,
в. „България Сега”,
Чикаго

Стефка Костадинова-27 годишен юбилей на един от най-знаменитите рекорди в историята на спорта

Стефка Костадинова поставя световен рекорд в скок на височина на 30 август 1987 г  на Олимпийския стадион в Рим по време на Световно първенство  – 209 сантиметра.
Понастоящем тя е Председател на БОК
Наградена е с най-високия държавен орден на Република България „Стара Плаина”, Първа степен – 1996 година.

Олимпийска шампионка на Игрите в Атланта през 1996 година
Сребърен медал от Олимпийските игри в Сеул 1988 година
Световна шампионка от „Рим  1987” и “Гьотеборг 1995”
 Пет пъти световна шампионка от първенството на планетата в зала: “Париж ‘85”, “Индианаполис ‘87”, “Будапеща ‘89”, “Торонто ‘93” и “Париж ‘97”.
Европейска шампионка: “Щутгарт ‘86”.
Четири пъти европейска шампионка в зала: “Пирея ‘85”, “Лиевен ‘87”, “Будапеща ‘88”, “Париж ‘94”.
Победителка във финала на Световната купа  “Канбера 1985”.
Първи скок над 2 метра – 25 август 1984 г. в София.
197 пъти скача над 2 метра в 130 състезания
Четири пъти „Спортист  № 1 на годината” в България,
Стефка Костадинова  прекратява състезателната си кариера  през 1999 година. Става  вицепрезидент на Българската федерация по лека атлетика. През същата година е избрана за зам.-председател на Държавната агенция за младежта и спорта, а от 1 август 2001 г. е зам.-министър на спорта. От 11 ноември 2005 година е Председател на Българския Олимпийски Комитет.