На 30 август 2014 г. ще има събор в с. Бориславци, посветен на 100 годишнината от преселението на българските бежанци от Мала Азия през 1914 г. и заселването им в България и специално в Бориславци. Под ръководството на читалищното ръководство ще се проведе поредната среща на творческата група “Възпявам те, Бориславци”. Тези редове и стиховете ми са моят скромен принос към тази инициатива.
Пенка Генева
Годината 1914 е паметна за бежанците от Мала Азия. Тяхното прогонване от родните им места става една година след обезбългаряването на Беломорска и Одринска Тракия. Затова първото им заселване става в обезлюдените тракийски села на Беломорска Тракия. Животът им уж започва да тече мирно и спокойно, но не за дълго. Бежанският керван отново потегля за старата Прародина – България…
Годината 2014 е година на 100 годишна памет за тези, които голи, боси и с едно вързобче в отрудените си ръце бягат от родните места живот и вяра да спасяват. Голяма чат от тях не достигат до свободна България, а оставят костите си по чукарите на Мала Азия и във водите на Дарданелите. Един от тях е и кметът на Тьобилен. За живите хора искам да Ви разкажа. Това са бежанци, които са стигнали до свободните български села: Урумджик /днешното Ефрем/, Сюлбюкин /днешното Малки Воден/ и 
Адачалъ /днешното Бориславци/. Те тръгват под охрана и турски конвой от анадолските села. Информацията, която ще поместя е от Христо Николов – кметски наместник на с.Бориславци вече пети мандат. Той се позовава на книгата Българските колонии в Мала Азия от автора Лука Иванав Доросиев.
Всичките български села са изселвани по график: 20 март 1914 г. отпътуват 930 човека от селата Тьйбелен, Ташкисе и Аладжабаир с парахода „Цар Борис”. На 17 април – 696 човека със същия параход от селата Суютъ, Юрен, Кубат и Тюллие. На 4 май 1914 г. – 812 човека от селата Чаталтепе, Урумче, Урумчьой чифлик и Еникьой с парахода „Цар Фердинанд”. На 23 май – 900 човека от селата Ново село и Коджабунар с парахода „България”. На 28 май – 1 120 човека от селата Мандър и Киллик с белгийски параход и на 11 юни 568 човека от селата Хаджибалънкьой и Тьойбелен с парахода „България”.
Българите, прокудени от родните места от другата страна на Дарданелите, по сведения на Лука Доросиев са 5 935 човека. Всичките параходи стоварват бежанците в пристанището Дедеагач. По договаряне между Турция и България има изградена комисия по настаняването на българите. Най- голяма роля за това изиграва българският консул Злати Чолаков. Една част от българите настаняват в обезлюдените български села, а друга изселват с влакови композиции за България. 
Днешните потомци на молоазийските българи носят българския дух на дедите си и го предават от поколение на поколение. И в трите села са създадени певчески групи, които съхраняват богатството на песенния фолклор, езиковите особености и традициите на прадедите си. Изявени последователи има много, но нека да спомена само някои, които играят ключови роли в организацията и провеждането на всички празници в селото, околните села и гр. Маджарово: Христо Николов, кметски наместник на с.Бориславци и Малки Воден, Павлинка Райчева, дъщеря на бай Райчо, миньор, два пъти герой на България от с. Ефрем, Йорданка – кметски наместник на с. Ефрем, Златка Бойнукова и Христинка Делиева от с. Бориславци и Стефан Милев, преподавател по музика в СОУ” Димитър Маджаров” гр. Маджарово и много други.
“Възпявам те, Бориславци”.
ПОКЛОН МУ СТОРЕТЕ!
В ПАМЕТ НА 1914 г. И МАЛОАЗИЙСКИТЕ БЪЛГАРИ
Кога отлетяха сто зими и пролети сто
на този керван?
Керван бежанци – голи и боси,
безумно изплашени детски очи.
Майчини черни забрадки.
по русло незнайно
към тяхната стара, прастара Родина,
земя магнетична, биле омайно,
живяла в мечтите им със сънища стари,
зарити в земята в села анадолски…
Керван бежанци,
Прекрачили прага на свойта исконна
Родина,
целуват земята, напоена от
български скърби, осолена от майчини сълзи.
Пътува керванът, пътува
до китни родопски села –
Адачалъ, Сюлбекин, Урумджик
и до Арда, все още във кърви обагрена.
Тук разтоварват торби и дисаги
И малки невръстни деца от цидилки,
на крехките майчини плещи надянати
и рукват първи щастливи сълзи.
Посреща ги духът на България.
Посреща ги родна земя черноземна,
дом да градят, чада да изхранят.
Кога отлетяха сто зими и пролети сто?
Няма го вече този керван бежанци.
Потомците техни днес свеждат
чела в поклон пред кервана.
ПОМНЕТЕ И ПЪТ МУ СТОРЕТЕ!
Той още пътува
в сърцата на днешни
и бъдещи свои чада!
ПОКЛОН МУ СТОРЕТЕ!
Поздравление и честит 100 годишен юбилей на всички потомци на малоазийските българи в България и извън нашата прекрасна Родина! Обичайте я! Тя е Единствена!
Пенка Чакалова – Генева
за в.”България СЕГА”
