Най-великият американец идва често при дядо си в Чикаго

„Джон Брукс – най-великият американец от времето на Абрахам Линкълн до сега”, както написа в обществените медии един негов фен, има две татуировки на своите лакти. На лявата ръка – Берлин, и по-точно берлинският район, където е роден. На дясната – щат Илинойс с една голяма звезда за Чикаго, където е роден баща му. Така разпиляна на два континента е и съдбата му. Живее в Берлин, а сънищата му – чикагски!. Той е с обратния знак на българските деца, които много време са сред англоезичното море и само в най-щастливите летни месец два – при баба и дядо в Европа. Брукс живее, учи и играе футбол  в „Херта” и  Германия, а после, през лятото идва при дядо и баба в Чикаго. Баща му работи в една от военновъздушните бази на САЩ в Германия вече повече от 30 години, майка му е германка, Джон е с двойно гражданство…
Като футболист в юношеските формации получава доверието на немските треньори и играе за „младата футболна Германия”. Но когато започва да се откроява и когато Клинсман, който не изпуска немските таланти изпод око дори и от Америка, го кани да играе за американската футболна формация с поглед към „Бразилия 2014”,  Джон взима своето решение… Още повече, че то е и в унисон и с желанието на баща му.
Джон Брук сега е на 21 години, висок е 195 сантиметра, развива се като един от най-перспективните защитници в модерния футбол…
Преди мача с Гана сънува странно отчетлив сън. Всичко е ясно като сред бял ден.  Вижда себе си в нормалното до този ден състояние – на резервната скамейка, после треньорът  го поглежда, дава му знак и го праща на терена. Джон излиза, почти веднага се включва в атака! И, о, Небеса,  в последните минути  забива гол с глава, с което донася победата за отбора!
… И когато след драматичните  моменти, в които премина мачът Гана – САЩ , в последния възможен момент всичко се случва буквално както в съня му и Джон вкарва гол с глава – изведнъж му става страшно! Кога е било сън и кога е истина? Не спи ли още? Не е ли това дублирано съновидение? Стадионът реве като при Второто пришествие, върху него  се нахвърлят играчите да го поздравяват с юнашки тупаници, от които може и кон да пострада… А той  все още като че се вижда малко отстрани и отгоре: футболист досущ като него се държи за главата и тича по тревата, после поглежда към Небето и то се разтваря… Джон се хвърля на тревата и когато вече целият отбор го смачква отгоре, той разбира , че вече са го почти контузили и здравата го боли… значи е истина: Джон Брукс е вкарал още в първия си старт, в първите минути, първия си гол за първата победа с негово участие в Националния отбор на САЩ!

Климент Величков,
в.„България Сега”, Чикаго