ЮБИЛЕЙ!: ПРЕДИ 20 ГОДИНИ

Орлин Крумов е български журналист и писател, работил в изключително  популярния  хумористичен вестник „Стършел” и издател, заедно с колегата си Симеон Тодоров,  на също така популярния български вестник в Чикаго от 1992 до 1996 година „Гуд Лак”. Той е лауреат на три разнородни награди за своето творчество, което разкрива обширния диапазон на неговия авторски талант: за научна фантастика  „Орбита”, на СБЖ за най-добър фейлетон на социална тема и специалната награда на Националния конкурс за хумор и сатира в България. В България и САЩ има досега 6 издадени книги. Една от тях е „Чикаго, малка българска столица зад океана”, откъс от която ни  предостави за тази публикация, свързана с българския триумф на Световното първенство по футбол в САЩ  през 1994 година. Член е на Съюза на българските журналисти и на Асоциацията на американските журналисти. Повече от 20 години живее и работи в Чикаго, заедно със съпругата  си Иванка Крумова, също журналист, и техния син Самуил Крумов, който, обаче, от десет години вече е продуцент в едно от най-сакралните гнезда на световната информационна мрежа – CNN в Атланта, и  по-с пециално – World Sport CNN International. От няколко години семейство Крумови също се премести в Атланта.
1994, Чикаго!
Орлин Крумов

Иванка Крумова със звездите от "САЩ 94"1994-та бе годината на Световното първенство по футбол в САЩ и на големия триумф на нашия национален отбор. За първи път в нашата футболна история  записахме победа  в мач на Мундиал! И това стана тук, в Чикаго.
Историците винаги ще сочат тази победа като поврат в нашия футбол. По мое мнение повратната точка не бе мачът България –  Гърция, а това, което се случи преди мача в Чикаго.
В първата среща бяхме загубили със съкрушителния  резултат 3:0 от отбора на Нигерия. Всички си помислиха, че започва поредният фарс  и ходене по мъките – сценарий, който футболните ни отбори от различните генерации повтаряха на всяко първенство. Но както казах, вторият мач бе в Чикаго и… магията започна!
Бизнесменът Шефкет Чападжиев, който имаше апартамент в един от най-забележителните небостъргачи в Чикаго,  реши да направи прием в чест на отбора ни  преди срещата с Гърция. Освен футболистите и треньорите, в залата за  приема бяха поканени и българи, живеещи в Чикаго.
Нашите футболисти влязоха в залата омърлушени, с наведени глави, готови да бъдат освиркани. Вместо това ние ги посрещнахме с такава радост и възторг, че те се стъписаха. Прегръщахме ги и ги тупахме по рамената, сякаш  току що бяха станали световни шампиони. Домакинът произнесе кратка, но наелектризирана реч.
Билетите от Световното в САЩ...– Добър вечер, скъпи майстори на най-великата игра – започна Чап. – Уважаеми дами и господа, шефове на българския футбол! Приятели! Добре дошли!
Аз съм Шефкет Чападжиев. Живея тук от 30 години. През това време разбрах, че животът в Америка прилича на футбола: нападаш и се отбраняваш. Страдаш, когато загубиш. Много си щастлив от всяка победа.
Вие сте щастливи, защото победихте в най-важното – влязохте в световния футболен елит! Но в човешкия живот загубите винаги са повече. Да ви кажа честно, аз много пъти съм губил на американска земя. Но винаги съм си казвал: не трябва да се предавам! Защото Америка обича хората, които се борят до край! Америка помага на силните по дух! Зная, че вие сте от тях! Продължавам да ви вярвам!
Сега на вас ви е трудно. Затова искам да ви кажа: нищо не е изгубено още!
И всеки от вас ще получи по 10 хиляди долара, ако отидете на финала. Ако победите на този финал  – по 20  хиляди долара на човек. Защото тук е така – успехът се възнаграждава.
Позволете ми сега да подаря на всеки от вас по една камера „Сони”.  Нека тази камера да запомни вашата радост и мъка. Човешкият живот е такъв – победите и загубите са винаги заедно. Но аз ви желая само ПОБЕДА!
Защото вярвам във вас. Както вярвам в България!
За ваше здраве!
След официалната част ние отново се смесихме с отбора. Момчетата раздаваха автографи на драго сърце – подписваха се върху снимки, плакати, дори и на ресторантски салфетки…  Питаха ни колко са българите в Чикаго, кога сме дошли и как живеем тук.
Ние с Ваня имахме удоволствието да седим на една маса с Илиян  Киряков и Христо Стоичков, които се оказаха интересни събеседници. Наско Сираков танцуваше неуморно, а Емил Костадинов и Боби Михайлов бяха обект на постоянно внимание от страна на дамите. Йордан Лечков стоически  се придържаше към спортния режим, а треньорът Димитър Пенев бе мълчалив и сериозен.
……
Повечето  чикагски българи отидохме на историческия мач с Гърция, който се игра на стадион Soldier Field. Освен нас на стадиона се бяха стекли и 50 хиляди гръцки запалянковци. Макар и да бяхме малцинство, при първия гол за нашия отбор  ние така изревахме, че ни чуха чак в Гърция. После гръцките фенове се разбягваха на тълпи след всеки гол на българите…
Под палещите лъчи на слънцето, в напоения с влага въздух, на претъпкания с обезумели фенове стадион разгромихме Гърция с 4:0!
След мача  ние, победителите, се събрахме в църквата „Света София”. Там веселбата беше вече започнала – под звуците на жива музика се виеха хора, познати и непознати се прегръщаха и радваха както по време на Освобождението… Доброволци със запретнати ръкави раздаваха агнешко и питиета на всеки, когото видеха. Българските футболисти и треньори също дойдоха за да споделят радостта си с нас. Бяха посрещнати  с хляб и сол, отец Грую Цонков ги благослови, а Ангел Пепелянков лисна  менче с вода  пред автобуса за късмет!
…….
Следващите няколко наши мача бяха извън Чикаго и трябваше да крещим пред… телевизорите! По онова време още работех на O’Hare. До края на първенството ние, българите не си гледахме работата, а висяхме в спортните барове на летището, освирепели от патриотизъм. Отвреме на време някой началник ни подканяше  да се върнем на работа, но бързо хукваише обратно, залян от смесицата на възторг и протест, на български и английски, че пречи с дребнавостите си на нашия законен триумф!
На мача България – Мексико така страшно ревяхме, че хора от охраната на летището  дотърчаха за да проверят  какво се е случило. А се случи това, което трябваше да се случи – бихме Мексико и двата предишни шампиона  – Аржентина и Германия. Завършихме четвърти в света! Христо Стоичков стана голмайстор на световното  първенство – успех, който няма равен в историята на нашия футбол.
………..
Самуил Крумов, който сега е продуцент в CNN, на стадион Солджър Фиилд, 26юни 1994, денят на победата!По време на световното първенство за първи път си дадохме сметка колко некомпетентни могат да бъдат американските журналисти. В чикагските вестници непрекъснато наричаха Стоичков „румънският нападател”. На картата на България, отпечатана на страниците на в.„Чикаго Сън Таймс” пишеше „Румъния”…
След грандиозната победа над Германия в „Чикаго Трибюн”, един от най-влиятелните и богати вестници  в Северна Америка, се появи снимка на беззъби бабички, които се биеха за хляб. Коментарът беше, че по случай победата над Германия в България се раздава безплатен хляб…
Като издатели на български вестник в Чикаго ние им написахме официално писмо, в което се опитахме да им обясним, че са не само невежи, но и обиждат цял един народ.
Разбира се, никой не отговори на писмото ни, а в чест на последвалите избори в България в „Чикаго Трибюн” се появи нова снимка. Този  път в кадър  бе мургав мъж без зъби, който се хилеше пред  Народното събрание в София.
Независимо от всичко това, в края на световното първенство се сбъдна едно пожелание на Мони. Българските футболисти направиха това, което никой български политик не успя. Те направиха България популярна в Чикаго, САЩ и целия свят!

Орлин Крумов
за в.”България Сега”