Да разкопаеш тайните на ДС…

Огромните подземия на Държавна сигурност са затрупани с такава тайна информация, каквато обикновеният човек  просто не може да си  представи. Христо Христов, един от най-активните в България разследващи журналисти, като че има досега най-сериозните резултати от един гигантски труд в продължение на десетилетия.
„Желая, когато младите хора отворят страницата на историята, да има откъде да запълнят белите петна от епохата на комунизма в България. Едно от тези петна е истината за Държавна сигурност, нейната дейност и ролята й на репресивен апарат на Българската комунистическа партия – казва той. Желая, когато българите се обръщат към недалечното минало, да знаят безспорни факта, които все още не са изписани ясно в историята и не се казват на висок глас….”
Христо Христов е разследващ журналист с изключителен професионален опит. Журналистическата си кариера започва през октомври 1990 г. във в.„Демокрация” като репортер. В периода 1991-1997 г. е съдебен репортер, като отразява водените по това време следствени и съдебни дела за престъпленията при комунизма. През 1997 г. оглавява отдел „Вътрешна информация”, а през 2000 г. е специален кореспондент във  в.„Демокрация”.
В периода 2001-2009 г. е разследващ журналист във в.„Дневник”. В него публикува разследвания и анализи по проблемите на достъпа до архивите на бившата Държавна сигурност, организираната престъпност, работата на МВР и специалните служби.
През 2010 г. отразява темата за досиетата в блога „Досиета” в  сайта на в.„Капитал”.
През януари 2011 г. основава независимия специализиран сайт Държавна сигурност.com (desebg.com).
През декември 2002 г. специализира в британския в.„Гардиън”, а през април 2004 г. в Международния център по журналистика във Вашингтон, САЩ.
Отличаващото при Христо Христов е, че той работи със съдебни архиви, обект на които са различни престъпления на комунизма и до които други изследователи или историци не са имали достъп. По този начин той прави обществено достъпни редица документални факти от комунистическото минало, които отсъстват в другите държавни архиви.
По време на срещите ни с г-н Христов в България в края на април, тази година,  като  представители на чикагското издание „България СЕГА”, и Телевизия БГ7, ние се договорихме за едно близко сътрудничество, което ще ни  позволи да представим на нашите сънародници от САЩ и Канада, и то от най-добрия първоизточник, истинската история на едно дълго скривано секретно минало… Минало, през което ДС е била институцията с особено сериозно и съдбовно вмешателство в живота на много честни и патриотични българи, както и в управлението на цялата страна. Надяваме се, че един ден ще можем и лично да срещнем в Чикаго този смел борец за историческата истина и да научим още повече за миналото, за да бъде по-добро нашето бъдеще…
Повече теми и повече подробности по тях може да се намерят в личния сайт на г-н Христо Христов, чието историческо и литературно богатство той любезно ни  предоставя: www.desebg.com.
Чанита и Тодор  Паунови
в. „България Сега”

Христо Христов

Държавна сигурност

ДС – уши, очи и маша на партията

Държавна сигурност е основният силов инструмент, с който БКП крепи своето управление през всичките 45 години власт. Тя е машината, чрез която партията смачква всяка проява на несъгласие в обществено-политическия живот на страната, различаващо се официалната комунистическата идеология. ДС е наследена като структура, съществувала преди 9.ІХ.1944 г., но след преврата една от основните задачи на Българската работническа партия (комунисти) е да вземе контрола върху МВР. Вътрешен министър става членът на Политбюро Антон Югов.
Въпросът под чие ръководство да бъде МВР в наложеното след съветската окупация над България ОФ-правителство е толкова ключов, че той е едно от условията, поставени от външните министри на САЩ и Великобритания при срещата им в Москва със съветското ръководство през декември 1945 г. Те настояват партийната опека върху МВР да бъде заменена с неутрално ръководство, но Сталин проваля договореното решение.
Контролът върху МВР включва и контрол върху кадрите в системата. Още на 10.ІХ.1944 г. с постановление №1 на Министерския съвет е създадена щатна народна милиция. В нея са допускани единствено верни на компартията лица. Критериите за назначаване са вярност към партията, заслуги за установяването на „народната власт” и характеристика, изготвена от комитетите на ОФ. Разпуснати са всички областни дирекции и околийски управление на МВР, а чистката застига всички полицейски началници и 30 000 служители на министерството.
След като се разправя с опозиционните сили и врага с партиен билет, партийното ръководство на БКП начело с Вълко Червенков започва да засилва прекия контрол върху МВР, чиято дейност не е законово регламентирана, а направлявана от поредица от партийни решения. През 1950 г. Политбюро разглежда дейността на следствените органи в ДС и приема: “Те проведоха сериозна работа по разгрома на най-злите врагове на НР България – трайчокостовската банда, която се опита да откъсне България от СССР, да разруши единството в нашата партия, да притъпи бдителността на отделни другари и по подобие на Титова Югославия отново да върне страната ни по пътя на капитализма, превързвайки я към колесницата на американския империализъм.” Политбюро “укрепва” следствието, като в него са назначавани “беззаветно предани, честни и верни на БКП, на нейния ЦК и на КПСС кадри, силно ненавиждащи класовия враг… способни да разобличат и най-опитните и добре замаскирани врагове”.
Доколко МВР е било зависимо от партийните решения говорят думите на Червенков, произнесени на съвещание с ръководителите на МВР през декември 1951 г.: “Вашият ръководител е ЦК и Политбюро. Вие сте органи на Политбюро, наш инструмент, наши очи, уши и маши. Вие не може да мислите иначе освен това, което мисли Политбюро, не може да действате иначе, освен както ви заповяда Политбюро.”
Постановката на пълно подчинение и безпрекословност при изпълнение на партийните заповеди заляга и в последвалите секретни решения на Политбюро, с които то ръководи дейността на органите на вътрешното министерство. С тях висшето партийно ръководство има право пряко да се намесва в работата на МВР, а работата на неговият състав е строго подчинена не на професионални принципи, а на чисто идеологически директиви.
Със секретно решение през 1953 г. Политбюро приема, че “под ръководството на ЦК на БКП органите на МВР успешно се укрепват и развиват като верен отряд на Българската комунистическа партия, предани на народно-демократичната власт”. Висшето партийно ръководство решава:
“Призванието на органите на Държавна сигурност е да бъдат безпределно верни на партията и правителството, да нямат за себе си други интереси и други заповеди освен интересите и заповедите на ЦК на БКП и народното правителство”. Тази директива е най-показателният пример за тоталната подмяна на националните интереси с тясно партийните разбирания.
Структурното развитие и дейността на ДС достига до нови мащаби при Тодор Живков, При неговото управление ДС получава изключителни правомощия и власт, за да се превърне в най-ефективния механизъм за контрол и управление на страната. Редица архивни документи показват, че значителна част от секретните решения на Политбюро по негово време са свързани именно с функционирането на репресивната машина на МВР, олицетворяващи постоянния стремеж за надзор върху партията и обществото. В тези основни постановки, определящи целите и задачите на МВР, отсъства понятието национална сигурност.

ДС – отчет само пред Тодор Живков!

Биографична книга за Тодор Живков от Христо ХристовЦялата система е подчинена пряко на Политбюро и на първия партиен ръководител. През 1962 г. със секретно решение висшето партийно ръководство утвърждава “Основни положения за работата, правата и задълженията на МВР и неговите органи по места”, документ, по който вътрешното министерство се ръководи през следващите 12 години. В него е развито срастването на партийната и държавната власт: “Органите на МВР, които са политически държавни органи, имат предназначение да подпомагат партията за изпълнение на нейната главна задача политическа и икономическа – да се завърши построяването на социалистическо общество и да се започне постепенното преминаване към комунистическо общество, да защитават НРБ и нейния социалистически обществен строй…”
Костадин Чакъров, бивш сътрудник на Живков, посочва в спомените си: “Тридесет и пет години Тодор Живков работеше еднолично и на никой не позволяваше да надникне в работата на армията и на органите на сигурността.” Бившият началник на Генералния щаб на армията ген. Атанас Семерджиев е още по-категоричен за “слабостта” на Живков към двете ведомства: “Едноличният му контрол над МНО и над органите на МВР беше много по-силен, отколкото над които и да било други институции в държавата.”
Показателни са и думите на председателят на Комитета за Държавна сигурност и вътрешен министър ген. Ангел Солаков: “Бях пряко подчинен само на първия секретар на ЦК на БКП Тодор Живков. Бях член на Министерския съвет, но пред него не се отчитах. Не се отчитах и пред председателя на Министерския съвет. Аз докладвах само на първия секретар на ЦК на БКП.”
В края на 1969 г. структурата на ДС е реформирана и се запазва такава до началото на 1990 г. Между 1965 и 1969 г. дейността на ДС за кратко е изведена от МВР и обособена в Комитет на Държавна сигурност към Министерския съвет, но в края на 1969 г. отново е слята с МВР.
През април 1974 г. ръководството на МВР начело с Димитър Стоянов предлага на Политбюро изцяло нов нормативен документ за работа на ДС, озаглавен

Документът, който даде огромна власт на Държавна сигурност

Пленум на ЦК на БКПТози документ се превръща в основата, по която ДС се ръководи чак до закриването й през 1990 г. В него за първи път в партийните документи записано, че освен на Политбюро репресивният апарат е подчинен пряко и на Живков:
“ДС осъществява своята дейност под ръководството и контрола на ЦК на БКП, респективно на Политбюро и първия секретар на ЦК на БКП. Министърът на вътрешните работи ръководи непосредствено дейността на ДС и я отчита пред ЦК, респективно пред ПБ и първия секретар на ЦК.”
Партийните постановки за ролята на ДС също еволюират към поставяне на органите в още по-тясна зависимост от решенията на комунистическата върхушка, като спазването на закона е поставено след партийните заповеди:
“ДС провежда своята дейност в изпълнение решенията на ЦК на БКП, законите и другите нормативни актове. Дейността на ДС се основава на партийност, социалистическа законност, революционна бдителност, секретност, единоначалие и поддържане на близки връзки с трудещите се… В ДС се приемат български граждани – комунисти и комсомолци, които са безпределно предани и верни на българския народ, на БКП и на дружбата със СССР.”
С документа е узаконена огромната власт на Държавна сигурност. Указът й дава правото да “проверява по секретен и негласен начин сигнали и данни за противодържавна дейност, като при необходимост използва технически и други оперативни средства, пособия, методи, влизане в жилищни домове и помещения на граждани, учреждения, предприятия и организации и да извършва огледи, освидетелствания, претърсвания и изземвания”. Като се има предвид, че дори разказването на политически вицове по това време е считано като сериозна “противодържавна” дейност, лесно може да си направи изводът до какви мащаби се разпростират правомощията, съсредоточени в ръцете на ДС. Чрез нея Живков си осигурява механизма за тотален контрол в държавата, партията и обществото.
/Следва/