Нина Хрушчова: Русия трябва да се разпадне, за да се оправи

Проф. Нина Хрушчова е внучка на лидера на Съветския съюз Никита Хрушчов, който след смъртта на Сталин застава начело на КПСС (1953 – 1964 г.) и развенчава култа към Вожда.
Родена е в Москва през 1964 г. – в годината, в която дядо е свален от постовете на пръв партиен и правителствен ръководител. Преподава международни отношения в нюйоркския университет “Ню скуул фор соушъл рисърч” и е старши сътрудник към Института за световна политика.
В Москва е завършила Московския държавен университет, а през 1998 г. получава докторска степен от университета Принстън. Работила е като научен сътрудник за исторически изследвания към университета Принстън и като редактор на “Източноевропейски конституционен преглед” към Нюйоркския университет по право.
Проф. Хрушчова е член на Съвета по чуждестранни връзки и носител на имигрантската награда “Гордостта на Америка” на корпорация “Карнеги”. Нейни статии са излизали в “Нюзуик”, “Ню Йорк таймс”, “Уолстрийт джърнъл”, “Файненшъл таймс” и др. Автор е на книгите “Представяйки си Набоков: Русия между изкуството и политиката” и “Изгубеният Хрушчов: пътуване в Гулага на руския ум”.

– Проф. Хрушчова, кой е виновен за случващото се в Украйна?
– На първо място смятам, че виновен за случващото се е президентът Виктор Янукович. Като президент той би трябвало да води страната си в посоката, в която тя има нужда да се движи. Вторият човек, който определено е виновен за случващото се в Украйна, е руският президент Владимир Путин, защото той е единственият, който дестабилизира Украйна. Путин изигра своята проруска, пронефтена карта много силно и много добре, така че Янукович трябваше да се предаде. Но първо смятам, че отговорен за случващото се там е Янукович.
– Може ли този проблем да се разреши?
– Надявам се да може. След посещението на европейски и американски лидери в Киев се създава възможност за преговори. Мисля, че в момента топката е в двора на опозицията, която трябва да реши стратегически как да продължи оттук нататък с победите, които успя да постигне, защото почти всичко, което опозиционните лидери поискаха, им се даде. Сега те трябва да са много прагматични и да не влагат много емоции в революционните лозунги, защото те не носят нищо добро на никого. Ние, руснаците, това го знаем много добре. 1917 г. е един от тези примери.
– Как според вас конфликтът в Украйна рефлектира върху малки държави като България, които са в Европейския съюз и НАТО, но имат близки връзки с Москва?
– Владимир Путин създава противопоставяне като например – ако си с Москва, трябва да бъдеш само с Москва и с никой друг. Или ако си с някой друг, значи си против Москва. Така не би трябвало да се разсъждава. Светът е достатъчно голям, достатъчно взаимосвързан. България може да има добри връзки с Москва и спокойно да е в ЕС. Затова и аз обвинявам президента Путин, който по един, нека го кажем – не съвременен, нито цивилизован начин, накара страна като Украйна да направи своя избор. Не бива да има такова противопоставяне!
– Защо Путин действа по този начин?
– Знам, че ще е клише да го кажа, но Путин е човек на КГБ. Той е съветски човек, такова е и неговото разбиране за света. Той е човек, който мисли за Русия в грандиозен аспект, имперски. Недоволен е, че Русия вече не е империя, но той иска да мисли за нея като за такава и това до голяма степен замъглява правилната му преценка. Но за съжаление, откакто е на власт – вече близо 15 години, въпреки твърденията си за модернизация на Русия, в действителност той я връща в 1612 г., когато Русия воюва с Полша. Сега Украйна замества Полша.
– Затова ли на страницата ви във фейсбук сте написали, че вашата партия е анти-Путин?
– Да, да, аз съм анти-Путин! И заявявам също така, че докато той толкова е обсебен от Бог, аз ще стоя настрана, защото винаги имам подозрение към хора, които носят Бог на раменете си.
– Но много американски политици също вярват в Бог.
– Не е до вярата. Аз също вярвам в Бог, но не е добре, когато използваш Бог за обяснение на всичко. Просто трябва да има мярка. Затова например аз не съм почитател на Сара Пейлин, защото във всяко изречение, което започва, използва Бог и аз не вярвам. Същото е и с Путин. Прави се на божи човек, а край него скъпи коли, часовници, големи къщи… Аз на такъв Бог не вярвам.
– Като експерт по международните въпроси какъв съвет бихте дали на българските политици, за да се подобри положението в страната ни?
– Съветът ми, не само към българските политици, но и към всички политици, е: вглеждайте се в грешките от миналото и се опитвайте да не ги повтаряте.
Източна Европа, която се откъсна от комунизма и съветската империя, продължава да попада в грешките от миналото, където вместо в страните да се решават проблемите, се получава затваряне в партиите.
Може би няма да е много уместно, но съветвам държавите да наблюдават Швейцария. Не че е най-великата страна в света, но там подхождат стратегически и практически към решаването на проблемите си. Затова и съветът ми към опозицията в Украйна е не да събират гняв към Янукович, а да мислят прагматично за бъдещето на страната си.
– Накъде върви Русия? Възможно ли е един ден да се присъедини към ЕС?
– Да възможно е. Но мисля, че Русия трябва първо да се разпадне. Все още е прекалено голяма, за да може сама да си помогне. Страна с девет часови зони не може да достигне зрялост, защото е прекалено голяма. Мисля, че Русия трябва да отхвърли територии от себе си. Вярно, много е тъжно това заключение, но Русия трябва да реши накъде да върви. Може би Украйна, Москва и Санкт Петербург да направят някакъв съюз в рамките на това, което навремето е била Киевска Русия. Може би ще отнеме още 50 г., за да се случи това, но докато Русия остане с тези изкуствени имперски размери, не мисля, че ще има блестящо бъдеще.
– Но в момента Съединените щати също изпитват сериозни икономически и политически проблеми.
– Вижте, американската политика често е абсурдна. Определено в момента в Щатите не е най-доброто време, но мога да ви уверя, че по времето на Джордж Буш и Дик Чейни не беше по-добре. А и много от проблемите, с които се сблъскваме днес, станаха по време на тяхната администрация, не на сегашната. Това, което искам да кажа за американската политика, е, че тя се променя и “освежава” много бързо. След три години друг лидер ще дойде на власт.
За разлика от много хора аз не предвиждам рухването на американската империя, защото американската политика има механизъм да се самовъзстановява. Ако нещо не работи както трябва, то се саморециклира и коригира от само себе си много бързо. Не смятам, че е идеалната страна, защото капитализъм на всяка цена е лудост. Но Съединените щати няма как да не намерят начин да се измъкнат от каквато и да е ситуация.
– Помогна ли Барак Обама за подобряване имиджа на САЩ по света?
– Определено имиджът на Америка – от това, което беше през 2000 година, се поправя.
През първите години от управлението на Обама имаше голяма надежда, но после започна да изтича информацията с подслушванията, скандалът със Сноудън, така че имиджът на Обама понесе удар. Въпреки това той все още е харесван президент. Но той не е Бог да разреши всички проблеми, натрупани от 2000 до 2008 г. Той също трябва да се справя с огромната опозиция от страна на Републиканската партия и с проблемите, идващи от това, че е черен човек в Белия дом.
Аз не бих оценила Обама в никакъв случай като лош президент. Но един от проблемите му е, че той така и не успя да сформира добър тим и остана някак си самотен. Той има нужда от по-добра комуникация, за да достигне посланието му до повечето хора.
– Вашият дядо, лидерът на Съветския съюз Никита Хрушчов, какво мнение е имал за България?
– Майка ми ми казваше, че много е обичал България и българите. В България се е чувствал прекрасно. Много беше признателен на Украйна и след нея най-близката страна му е била България.
Затова и аз с удоволствие, на мига съм готова при първа възможност да посетя страната ви!
Симеон Гаспаров
Trud.bg
Материалът е предоставен за публикуване във в.”България СЕГА” от автора.