Животът е твърде кратък за да се ненавиждаме, а сърцата ни са твърде скъпи за да ги разбиваме…

Записки по Америка
Авторска рубрика на Климент ВЕЛИЧКОВ
журналист от "Старт БГ Чикаго"

/Из принципите на емишите/

am1_270Амишите /или Емишите/ (Amish) са анабаптистка християнска религиозна група, живееща в САЩ и Канада. Наброяват около 198 000 човека (Raber’s Almanac, 2000). В Охайо има най-голяма концентрация на амиши (55 000), следва Пенсилвания (47 000) и Индиана (37 000). Окръг Ланкастър в Пенсилвания и районът на град Берлин и окръг Хоумс в Охайо са няколко известни места с голяма концентрация на амиши. Колония от 2 200 амиши има и в Артур, Илинойс.

Амишите сa известни с това, че се обличат семпло и не използват модерни технологични изобретения като например автомобили и електричество. Те са поставили преграда между себе си и останалото общество поради религиозни и духовни причини, те не служат в армията, не ползват социално осигуряване, финансова помощ от правителството и много от тях отбягват застраховките. Амишите говорят немски диалект, известен в САЩ като пенсилвански холандски – сроден на немския.

Има няколко различни групи амиши, които се различават помежду си според философията им за религията и начина на живот. Те са вече 200 000. Емишите живеят сред тихите и уютни селски райони на няколко часа път от Вашингтон и Ню Йорк, има ги и недалеч от Чикаго.

Първото, което знаем всички е, че те и до днес, не употребяват електричеството, както и още много други достижения на съвременната ни техническа цивилизация.

По земята на емишите ще срещнете обгорели от слънцето, излъчващи енергия и здраве жени в дълги рокли и бели и черни престилки. Черни – за омъжените, бели – за незадомените. С кравите се занимават босоноги момчета в сламени шапки, мъжете са с бради, но без мустаци, а по пътищата в бодър тръст пробягват кончета, теглещи леки, малки, почти като играчки, каручки…

am2_200Всичко това е само външната картина на една дълбоко религиозна философия, която управлява живота и съдбините на тези хора. Те са потомци на Якоб Амман, който създава своето учение през 17 век в Германия и намира много поддръжници. Емишите приемат Светото Кръщения в зряла възраст, убедени са, че държавата и църквата трябва да бъдат отделени, че да носиш оръжие е грях, а религиозната им преданост се състои изцяло от това да следват беззаветно думите Христови.

Първите последователи на това учение били жестоко преследвани. Тях ги давели във водите на ледени реки и езера, изгаряли ги като факли на кладата. Изумително е колко жестоки и колко далече от Христа могат да бъдат хора, които се наричат “християни”…

Спасявайки се от гоненията, емишите потърсили нови страни в Европа, но и там били посрещнати враждебно. Накрая, за да съхранят живота и духовната си същност те се преселват в Америка.

По днешните си места идват през 18 век и получават пълна свобода да изповядват вярата и обичаите си.

Знаейки, че ще запазят общността си само ако не се пръснат из съседните градове и щати и не се смесят с пъстрото американско общество, те ограждат живота си в твърде тесни рамки. Така живеят вече трето столетие. Затова и фамилиите, които срещаш тук са не много разнообразни – навсякъде са Фишер, Леп, Еш или Шолцфуш…

Заселват се в Пенсилвания, Охайо и други райони на САЩ. В последно време броят им нараства значително. Причината е в голямата продължителност на живота, почти сведената до нула смъртност при многото деца, които се раждат във всяко семейство.

am3_278Животът им и днес прилича на оживяла картина от европейските художници на 17 и 18 век. Сякаш попадаме в музей, където експонатите са живи и дори много жизнени. Всичко е безукорно чисто, красиво подредено, миниатюрно и сякаш нарочно направено много по-различно от онова, в което ние живеем под неспирния за времето ни стрес.

Почти всеки от нас би се чувствувал неловко при първата си среща с хора, така да се каже, от отдавна минало време. Но почти веднага този праг се прескача твърде лесно, при това повече благодарение на “старинните хора”, отколкото на нас – от шумната днешна цивилизация.

Всичко при емишите излъчва добра и чиста енергия, уют и богата душевност. Те сякаш ни поднасят учението на Спасителя в най-верния и неопетнен вид. Помним как преди година объркан тип застреля няколко деца в едно училище на емишите и помним как след това те простиха на убиеца, изгориха оскверненото училище, направиха ново за децата си и се погрижиха материално за децата и семейството на убиеца, който също бе вече в другия свят, вероятно в ада…

Не, те съвсем не са някакви мрачни религиозни фанатици, по-скоро са усмихнати, добри, радушни хора. Техните къщи са открити за хората. Домовете им са без каквито и да е украшения, но от всяко кътче прозира грижа и любов. Осветяват се с газови лампи. В кухнята си имат даже и хладилници, но – газови хладилници! А кухнята почти навсякъде е основната площ в жилището. Своеобразен център на дома. Тук не само приготвят гозбите и се хранят, тук шият, четат, това е и мястото за игра на малките деца.

Външният човек ежеминутно се стряска от какви ли не хитроумни приспособления, които заместват вездесъщото за нас електричество. Например, необикновеният начин, по който са докарали водата в своя дом. Емишите максимално са облекчили своя живот, при това без да нарушават облика и мисията на околната природа.

Отказът от електричество, автомобили, от традиционната медицина, от много други достижения на съвременната цивилизация, съвсем не се базира на религиозна основа. Само по себе си електричеството не е зло. Но то може да пренесе сред емишите цялото благо на съвремието, обилно подхранвано и разпространявано, примерно телевизията.

am4_200Те се познават и по дрехите. Жените са в дълги рокли, обикновено в черен, син или зелен цвят. И обезателно със споменатата вече черна или бяла престилка. Мъжете са в черни или тъмно-сини костюми. Никой не слага колан – панталоните се придържат от презрамки. Копчетата също са табу. Закопчаванията стават със специални кукички. Ризите не са никога пъстри, а си имат свой чист цвят – бяла, когато човек отива на богослужение. Гардеробът завършва с обезателната черна, филцова, шапка. Момчетата носят също шапки – само че сламени.

Жените се учат да шият още от малки. Най-често всичко, което семейството слага на гърба си, е изплетено и ушито от жените в дома.

Емишите не се притесняват от срещите си с хора, които живеят по друг начин. Те нито възприемат техните нрави и опит, нито се стараят да им предложат своето. В отношенията си към другите и помежду си са дружелюбни, говорят с някаква особена мекост и приветливост. “Животът е твърде кратък за да се ненавиждаме, а сърцата ни са твърде скъпи за да ги разбиваме” – казват емишите.

Говорят свободно на английски, но помежду си общуват на старинен немски. А на всички американци, по стара традиция, казват “англичани”…