Българинът Владо Вълков е един от най-добрите млади архитекти в Европа. Миналия месец 40-годишният пловдивчанин беше отличен в престижната класация 40 Under 40 (тоест 40-те най-добри архитекти и дизайнери в Европа под 40-годишна възраст). През 2000 Владо Вълков е приет като стажант в реномираното архитектурно студио 
Morphosis в Лос Анджелис. Взима магистърската си степен четири години по-късно от Южнокалифорнийския институт по архитектура, признат за един от най-добрите университети за експериментална архитектура в света. През 2009 пък основава собствено студио Design Initiatives, също в Лос Анджелис, където работи и до днес.
Ето какво разказа Владо Вълков за проектите си и престижното архитектурно отличие в интервю за Дарик.
Николай Тихов: Вашите сгради имат водни, течни форми. Какво Ви вдъхновява?
Архитект Владо Вълков: Аз не се ограничавам със стил. По-важно за мен е да изследвам широк спектър от външни и вътрешни фактори, възможни сценарии на развитие.
Не се ограничавам от външната опаковка, от формата, а разглеждам тези фактори (бел.р. – парцел, проект, програма, клиент). Ако тези фактори не водят до някаква по-различна форма, различни сценарии, да следвам една абсолютна идея – търся многовариантност, трансформируемост, типични за времето, в което живеем. Следвам също така глобални фактори, които влияят върху темата, проекта.
В модерната архитектура се казва, че формата следва функцията. Това ли искате да кажете?
Не, аз се опитвам да балансирам между двете крайности в архитектурата. Формата следва функцията и функцията следва формата. Търся баланса между двете.
Как влияе архитектурата върху психологията на хората?
Държа сметка на последващия процес на обитаване, което залагам и в проекта. Интересувам се не само от отделната сграда, а как функционира околната среда, градската среда и какви нови възможности предоставя тази среда на обитателите за техния по-пълноценен, качествен, устойчив, социално-активен живот.
По какъв начин влияе фактът, че сградите, които Вие строите, са тотално различни от сградите около тях?
Точно това е, че не робувам на имена, прецеденти и стилови рамки, концепции, външната опаковка. Както казах, опитвам се да отида отвъд формата заради самата форма, отвъд технологиите, отвъд буквалното задоволяване на конкретни нужди, отвъд статистическата информация – и да създам нещо уникално, вдъхновяващо, иновативно, нестандартно, поетично дори, бих казал… Просто добавям естетическа стойност и превръщам проблемите в специално преживяване за обитателите.
Проект на архитект Владо Вълков за Музей на изкуството в Тайпе, Тайван
Кое във Вашата работа е накарало комисията на 40-те най-добри млади архитекти да Ви избере като един от 40-те?
Мисля, че точно тази иновативност и трансформируемост.
Странно ли е, че Вие сте единственият български архитект в класацията и защо според Вас е толкова трудно за източноевропейски архитекти да бъдат забелязани?
Има още един архитект от Полша, който ми прави компания. По принцип много рядко попадат имена от Източна и Централна Европа в тази класация, ако разгледате и предишни години. Затова избирането ми сред 40-те най-добри млади архитекти на Европа е още по-ценно и важно.
Какво спира източноевропейските архитекти да бъдат избирани в тази класация?
Много са факторите – образование, среда, изграждане на култура и навици на обитаване, желание и стремеж към красивото, интересното, иновативното.
Каква е визията Ви за България и бихте ли желали да правите повече проекти за страната?
Разбира се, винаги ще искам да проектирам и да строя в родината си. И тези сгради ще имат особена стойност за мен.
Проект на архитект Владо Вълков за стадион ЦСКА, София
Модерният живот, особено на работното място, е съсредоточен върху работата на компютър. Какво според Вас трябва да цели модерната архитектура?
Вече сме отвъд постмодернизма и неговите стархитекти егоцентрици – архитекти звезди, които правеха монументи главно за собствена изява; които наблягаха на външната форма заради самата форма; и които по-често критикуваха и дебатираха, отколкото проектираха.
Сега живеем във време, което още си няма име и е забързано в процеса на търсене на идеи. Време на бързи комуникации и светкавично доставяне на информация, където материалното губи смисъл за сметка на виртуалното. Това време изисква висока степен на трансформируемост, приспособимост, гъвкавост. И винаги си задавам въпроса какво допълнително предлага моят проект на обитателите.
Проектът на архитект Владо Вълков A Room For London.
Също така нашата съвременност се характеризира със смесване и баланс на различни функции, идеи, мащаби. Например в моето студио – ако днес сме работили върху 180 000 квадратни метра болничен комплекс, на следващия ден можем да работим върху мебел или върху малък интериорен щанд и да приложим всички дизайн принципи.
Много типологии и сгради ще се видоизменят или напълно ще отпаднат. Материалното губи смисъл за сметка на виртуалното.
Николай Тихов
ZAR.BG
