Милиардер-разкаян физик раздаде на 9-има учени по 3 млн. долара

Руският физик Юрий Милнер, зарязал науката, за да стане милиардер, учреди най-изкусителната парична награда в света. Тя е ежегодна и се дава за постижения във физиката, съобщи в. “Гардиън”.
Милнер лично обяви първите 9-има лауреати в края на юли. (Виж карето.) Всеки от тях получава $ 3 милиона, или тройно повече от най-престижната награда в света – Нобеловата. Така Милнеровите награди за 2012 г. са на обща стойност $ 27 милиона.
Удостоените учени сформират комитет, който ще подбере носителите на наградата за догодина. За разлика от Нобеловите награди, обявявани през октомври, Милнеровите ще се раздават в първото тримесечие на годината.
В интервю за “Гардиън” Милнер казва, че наградата е за “най-великите умове в областта на физиката”. Той уточни специално, че учените ще бъдат удостоявани за техни скорошни постижения. По този начин се насърчават активни в изследователската работа физици, които са способни на още по-големи постижения в бъдеще.
За сравнение, Нобеловата награда често се дава на учени в края на кариерата им и мнозина така и не я дочакват. Причината е, че понякога минават десетилетия, преди някоя физична теория да бъде доказана с опити. Тази година например в Европейския център за ядрени изследвания бе открита частица, която изглежда като бозона на Хигс. Откритието дойде цели 48 г. след като Питър Хигс предсказа нейното съществуване. Сега е редно Хигс да получи Нобел за физика, но той е вече 83-годишен. Тъкмо затова името му липсва сред наградените от Милнер, тъй като теорията на Хигс за бозона е отпреди много години.
Според Милнер новите награди нямат за цел да засенчват Нобеловите, тъй като се различават от тях по няколко важни признака. Те ще се дават на по-млади изследователи и за тях няма да се иска експериментално потвърждение на хипотезите.
Друга разлика е, че Нобеловата награда се споделя най-много от трима учени, докато за Милнеровата няма ограничения за броя носители.
Много съществено е различието и в избора на носителите. За наградите на Милнер всеки може да прави номинации онлайн, а комитетът, който ги отсява, заседава публично. Това е в контраст със секретните сбирки с тайно гласуване на Нобеловия комитет.
Освен главната награда фондацията на Милнер ще дава и още две. Едната е годишна за млади учени и се казва “Нови хоризонти във физиката”. Другата е специална и ще се дава по всяко време извън процеса на номиниране. Според Милнер тази награда е за резултати, които имат незабавния ефект на научен пробив.
Милнер, сега 50-годишен, завършва физика в Москва през 1985 г. и постъпва в Руската академия на науките. Защитава докторат и става кандидат на физическите науки, но внезапно напуска академията и отива да учи бизнес в САЩ. Той е първият гражданин на СССР, станал магистър по бизнес администрация в колежа “Уортън” към Пенсилванския университет. Натрупал е състоянието си чрез инвестиции в социалните мрежи “Фейсбук”, “Зинга”, “Туитър” и “Групон”. Миналага година Милнер си купи за 100 млн. долара най-скъпото жилище в САЩ според оценката на в. “Уолстрийт джърнъл”. То е с площ 7,6 дка, има парк от 11 акра и годишният му данък сгради е 304 000 долара. Сега той има два адреса – в Лос Алтос, Калифорния, и в Москва и 3/4 от времето му минава в път между тях.
Милнер освен милиардер е и визионер. Той е стъписан от сегашната революция в комуникациите и предрича, че тя ще доведе до появата на общочовешки разум.
Движещите сили на революцията според Милнер са две. Едната е законът на Гордън Мур от 1965 г., според който броят на транзисторите в дадена интегрална мрежа се удвоява на всеки 18 месеца. Следствие от същия закон гласи, че компютърната мощност се удвоява на всеки 2 години и за 10 г. ще скочи 30 пъти. Тази тенденция е в сила вече половин век и според специалистите ще важи поне до 2015 или 2020 г.
Другата движеща сила е масовизирането на мрежите. Първият имейл е изпратен в Масачузетския университет също в 1965 г. През 2006 г. в света са били изпратени 50 милиарда имейла. Миналата година броят им бе 300 милиарда.
Интернет се ражда през 1982 г. През 1993 г. само 1% от комуникациите минават през мрежата. През 2000 г. процентите вече са 51. Днес през интернет минават 97% от комуникациите.
“Фейсбук” е замислена през 2004 г. и допреди 3 г. имаше 100 милиона активни потребители. Сега техният брой е 800 милиона.
За Милнер тази тенденция е позитивна, но не само защото увеличава богатството му. Според него след 10 г. броят на хората онлайн ще се удвои от 2 на 4 милиарда, а броят на свързаните в интернет устройства ще се учетвори от 5 на 20 млрд. Така човешкият род получава повече знания и става по-умен, каза Милнер на конференция в САЩ неотдавна. Обемът информация, събрана от зората на историята до 2003 г., сега се генерира само за 2 дни, изчисли той.
Този колосален обем информация трябва да се смели и Милнер предвижда “появата на глобален мозък, който се състои от всички хора, свързани един с друг и с компютри. Те си взаимодействат по уникален начин и създават общ разум, който не е на никой отделен човек, нито е на компютъра”. “Това ще бъде нервната система на Земята”, казва Милнер.
На въпроса на “Гардиън” дали преднамерено надцаква Нобеловите награди в парично изражение, той отговаря:
“Най-големите умове във физиката заслужават такова равнище на признание. Няма математическа формула, чрез която да съм извел тази сума. Моето послание е, че фундаменталната наука е нещо важно, затова и сумата трябва да е значителна.”
Запитан дали чрез наградите не се опитва да изкупи зарязването на физиката, Милнер отвръща: “Определено има такъв елемент. Не мога да го отрека.” Затова и от наградените се очаква да изнасят годишни публични лекции и така с общи усилия да издигат равнището на представяне на теоретичната физика в обществото. Целта е също да разгласяват значението на своите постижения сред възможно най-широка аудитория.
Лауреатът Алън Гът казва пред “Гардиън”, че се надява Милнеровата награда да направи физиката по-привлекателна за младите при избор на кариера. Според него, ако наградата бе съществувала преди един век, Алберт Айнщайн е можел да я спечели с теорията си за относителността – най-големия му принос във физиката. Вместо това Айнщайн получава Нобелова награда за фотоелектричния ефект през 1921 г. след експерименталното му потвърждаване.

ПЪРВИТЕ НОСИТЕЛИ

Деветимата първи лауреати на Милнеровите награди работят върху неща, които много трудно се произнасят, камо ли да се обяснят. Те са:

Нима Аркани-Хамед, Принстън.
За оригинален подход към проблеми във физиката на елементарните частици, включително идеята за нови измерения, за свръхсиметрията, за тъмната материя и др.

Алън Гът, Масачузетски технологичен институт.
За теорията за набъбващата вселена.

Алексей Китаев, Калифорнийски технологичен институт.
За теорията за квантовата памет и квантовите компютри.

Максим Концевич, Институт за научни изследвания край Париж.
За теорията му за хомологична огледална симетрия и за проучването му върху феномена “преминаване през стени”.

Андрей Линде,Станфордски университет.
За теорията за набъбващата вселена и за приноса му към струнната теория с разработването на механизмите на вакуумната стабилизация.

Хуан Малдасена, Принстън.
За теорията за квантово поле на границата на пространство-времето, с която се разрешава парадоксът за информацията в черните дупки.

Натан Зайбърг, Принстън.
За голям принос в теорията за квантовото поле и в струнната теория.

Ашоке Сен, Институт “Хариш-Чандра”, Алалабад.
За открити убедителни доказателства за двойката силно-слабо взаимодействие в струнната теория на свръхсиметрията.

Едуард Уитън,
Принстън. За приноси във физиката на елементарните частици.
Да не е само за струнни физици

Олег Йорданов, БАН
Според британеца Давид Колкюоун преди 30 г. ние сме излезли от Просвещението и сме се устремили към „Ерата на невежеството”, в която фактите и експериментите нямат значение.
Физиката наистина се нуждае от много по-високо обществено разбиране и признание. С наградата си Милнер я поставя на пиедестала, който тя заслужава.
Първите носители са все от интердисциплинарната област математическа физика. Точно в нея като че ли възникват най-дълбоките и важни резултати за цялото познание, които най-трудно и бавно се потвърждават експериментално. Така че наградата, изглежда, допълва Нобеловите.
Но 5-има от носителите работят по теорията на струните, която възбуди големи надежди, че ще е следващата гигантска стъпка към разбирането на света. В развитието й се включиха теоретици от най-класни институти и университети в света. За 30 г. обаче теорията на струните няма убедителни експериментални потвърждения. Доскоро струнните теоретици даже не предлагаха проверяеми заключения.
И се появиха негативни реакции. „Това физика ли е, или философия?”, попита Дайвид Грос, нобелист по физика, сам с принос в Теорията на струните. Две силно критични книги от 2006 г. са с показателни заглавия: „Бедата на физиката. Издигането на струнната теория, падението на науката и какво ще последва” от Лий Смолин и „Не е даже погрешна” от Питър Войт. Второто заглавие е заемка, прочуто възклицание на Паули към научно безполезна и спекулативна теория. Резюме на тази книга е представено в 4-те броя на българското сп. „Светът на физиката” за 2010 г.
Оправданието е в чудовищната сложност на струнната теория. По думите на Даниеле Амати: „Теорията на струните е част от физиката на XXI век, паднала случайно в ХХ век”. „И ще й трябва математика от XXII век”, допълват шегаджии.
Дали “Милнер” няма да е награда за „струнни теоретици” и ще помогне ли тя на теорията на струните, или напротив – ще затвърди оценката на Колкюоун.
„Знаеш ли защо нашата общност работи така добре и има такива колегиални отношения?”, ме попита преди години Майкъл Шлезинжър, спонсор на изследвания в друга значима теория – на нелинейните явления и хаос. И сам си отговори: „Защото нямаме голяма награда за присъждане!” Чак сега оценявам мъдростта му.
24CHASA.BG