Той е диктатор!

Но, както Христос миеше краката на учениците си, така и той слугуваше на своите щангисти – робите в „железарската работилница”, както го наричахме това пълно с адски труд парче българска земя – малката заличка на големите български щангисти в Дианабад, София.  
Беше като Цезар, чиято дума значи всичко, но и като Христос, който делеше с учениците залъка си.  
Имаше пълна с непознати до тогава идеи и прозрения за хората глава. Щангистите наричаха своя ангел хранитеил и мъчител – “Папата”.  Нещо като “Баща” или като “Папа” в света на Големия спорт. 
Иван Абаджиев беше винаги със своите състезатели, за които измисли гениалната, доброволна, самоинквизиция, наречена “двуразова тренировка” /а някои  правеха и триразова/… Беше винаги с тях и никога с държавните и спортни глави на България или на световните  централи. 
Беше добър за всички докато не направи българските тежкоатлети най-добрите сред всички. Стана лош, когато му забраниха да печели цялото злато от щангите, а да дава по някоя и друга световна или олимпийска титла на братята руснаци или на братята американци или на братята южни корейци – според случая. Когато не се съгласи – постъпиха с него справедливо – свалиха тирана и в българските щанги се възцари демокрация. 
Може би наистина е много твърдоглав. Прекалено праволинеен. Всяка спортна федерация действа подмолно да зариби повече държави, където да се развива нейния спорт. Ако някакви си българи постоянно си присвояват цялата спортна слава – докъде ще стигнем? Ще ги забравят щангите. И докторите ще кажат, че от тях се хваща рак. Най-добре един спорт се присажда на ново място като спечели олимпийско или световно злато, а журналистите го издокарат почти като световна революция или небесно явление. Затова и понякога олимпийски и световни медали се раздават  според стратегията и тактиката на сезона…
“Сам си е виновен” казва практичният народ и гледа да не го гледа, твърдоглавия, в очите. В случая Абаджиев, защото той си позволи да направи 10 олимпийски медалисти, 59 носители на медали от Световни първенства и състезателите му да подобрят 450 световни рекорди.
И като не остана свободно работно място за тоталитарист като него из свободна България, покани го в Турция едно от неговите най-добри момчета, наречено Наим Сюлейманоглу, от  село Птичар, Момилградско, което беше станало 2 пъти световен шампион за България и три пъти олимпийски шампион за Турция, и което не се умори да повтаря на света, че той и само той, Иван Абаджеиев е най-великият, “Треньорът на света”, че всичко дължи на него, и му се поклони от името на големите спортисти, които е направил в нашия свят.
Жестът на Александър Крайчев, който в наши дни покани Абаджиев в Калифорния, позамазва петната по челата ни, че не си обичаме и почитаме гениите български. Който има ум в Спортна Америка може да прескочи до бреговете край Сан Франциско и да послуша откровенията на Абаджиев за простите железни пръти отрупани с тежки дискове по края, които по думите му са един голям, много голям, Космос.
Климент ВЕЛИЧКОВ
За в.”България Сега”
www.BulgariaSega.com