Книга за добрите дела на българите от Чикаго

Рубриката “Книга за добрите дела на българите от Чикаго” се води съвместно с фондация “Приятели на Чикаго”. В тази рубрика ще се публикуват разкази за сторени добрини. Вярно е, че обикновено сторилият добро не чува думите на благодарност. Ние обаче решихме, че ще бъде интригуващо да публикуваме тези кратки разкази за дарения и дарители. Защото когато срещнем добро, и ние ставаме по-добри. Може да изпращате вашите истории, снимки или просто информация на:  [email protected]

ЧЕШМАТА НА ШЕФКЕТ ЧАПАДЖИЕВ

През миналата седмица с Наталия бяхме на Пампорово и както си вървяхме по пътя, видяхме как една кола спря. От нея излязоха момче и момиче, които се огледаха и тръгнаха да прекосяват шосето. Видях, че в ръцете си държаха празни пластмасови бутилки. Тогава разбрах, че под навеса отсреща има чешма. Докато с Наталия стигнем до чешмата, младите хора си бяха налели вода и вече си тръгваха.
Беше топъл априлски ден. Бяхме изминали няколко километра по стръмното и решихме да се освежим. Минахме под навеса с червени керемиди и още преди да се наведа да отпия от водата, забелязах табелата, поставена току над крана. Прочетох надписа: “Дар от Шефкет Чападжиев. Мадан – Чикаго 2000 г.” И ми стана мило и приятно. Спомних си срещите с Шефкет в Чикаго, разговорите ни за годините, прекарани в Съединените щати, за вече честите му посещения в България и родния край, за дъщерите му, посветили се на изкуството и за всичко, което прави живота смислен и прекрасен. Спомних си и за тази чешма, която той спомена между другото. Като нещо естествено, което всеки, който има възможност, би направил.
Колко ли хора, които пътуват по пътя за Смолян, спират тук? Сигурен съм, че след като отпият или си налеят вода от хладноструйната чешма, повечето от тях поглеждат към жълтата табела с надписа. А когато погледът им спре върху текста, виждат името на дарителя – Шефкет Чападжиев. Виж, като прочете “Чикаго”, някой може и да се сепне. И да си каже учуден как така човек, който е на хиляди километри от България, е решил да дари разхлада на уморените пътници.
Но не е ли в това смисълът на всяко едно дарение – да помогнеш на страдащия, да нахраниш гладния, да утолиш жаждата на зажаднелия. И думите на благодарност да полетят към небето, където рано или късно всички ще отидем. Разбира се, признателността е насочена и към непознатия дарител, който едва ли някога ще чуе добрите думи. Защото той е направил добро, не за да получи благодарност. А защото сърцето му е подсказало как да постъпи.
Сигурен съм, че и други българи от Чикаго са направили дарения по един или друг начин. Ето защо с Наталия решихме от името на фондация “Приятели на Чикаго” да се обърнем към българите в Чикаго с предложение да ни съобщят за добри дела, които са сторени в България. Може да изпращате вашите истории, снимки или просто информация на [email protected] Искаме да започнем да попълваме с истории за добрини една специална “Книга за добрите дела на българите от Чикаго”. Историите ще публикуваме на уебсайта на фондация “Приятели на Чикаго” (www.friendsofchicago.org). И първата история в тази книга е днешната – историята за чешмата на Шефкет Чападжиев.
Иван Сотиров
за в. “България Сега”
www.BulgariaSega.com