Клептокрация 1. В битка за собственост чрез съда и медиите…

Отдавна се каня да опиша как у нас се установява някакъв режим на клептокрация… И все отлагам, защото не ми е по силите. Човек не може да обхване необхватното.
Но новините напоследък ме подтикнаха поне да разкажа няколко истории, в които се забелязват едни и същи скандали за собственост, едни и същи похвати, съдебни спорове, използване на медиите и на държавни институции. Случка след случка, които на пръв поглед не са свързани помежду си, а като погледне човек назад, изведнъж прави връзки, вижда общото… Нека читателят сам си прави изводите от прочетеното по-надолу.

Разправиите за вестниците “Труд” и “24 часа”

между техните собственици в последните седмици са малък детайл от особеностите на българския бизнес. Най-характерна негова черта е надлъгването със съда и прехвърляне на акции и дялове с разни финтове – кой да вземе мажоритарните права върху кокала. Българският бизнес измисля такива номера, че години наред различни инстанции на съда дават противоречиви и взаимоизключващи се решения. Сигурно така ще е и със собствениците на “24 часа” и “Труд”.
Но там случаят е сравнително ясен – от една страна двама души (Донев и Павлов) са дали повече пари, а от друга (Грозев и австриец) са дали по-малко, но са искали тарикатски да станат партньори наравно с тоя, който е дал повече. Той пък ги използвал като фасада да преговарят с германците и да купят заедно двата вестника, а после ги прекарал с разни законни финтове и ги направил дребни акционери. Е, нека се разправят. Но поне при тях е ясно кой колко е дал и в крайна сметка ще си разпределят дяловете със или без помощта на съда.
Ако си спомня някой, Любомир Павлов беше шеф на надзорния съвет на Общинска банка, който беше избран на този пост с гласуване в столичния общински съвет. И след 4 години си тръгна оттам като акционер – след като променял устава, вкарвал акционери и т. н., той съвсем законно стана съдружник в банката. А заради неговия устав общината не можеше да управлява собствеността си, въпреки че имаше над 65% от капитала…
Сегашната случка с “Труд” и “24 часа” е нищо на фона на българския бизнес. Има и далеч по-заплетени спорове за собственост, има и откровени кражби, измами… И истината не може да се установи с години. Забелязва се тенденция някои т. нар. предприемачи да използват мудността на съда и държавни институции като БНБ (а може би не само мудността) и така да придобиват цели фирми и банки. Практиката продължава вече над 15 години, станала е утвърдена дотам, че в България може да се говори за установяване на някакъв режим на клептокрация и плутокрация.
Клептокрация зувчи много елегантно. Някои ще кажат, че всъщност става дума за обикновени крадци – последователни, упорити, чиято основна дейност е да измислят постоянно законни и полузаконни начини да откраднат нещо.
А плутокрация – това е власт на забогателите от властта. В България могат да се дадат много примери на плутократи – като извади човек списъка на почти всички министри от 1990 г. насам и проследи кой къде живее сега и какво е материалното му благополучие, ще види, че това са хора забогатели от властта, а не от служба на хората. Плутократи. За по-просто може да се каже – корумпирани. Или – обикновени рушветчии…
Но, майната им на понятията. Нека се научим да четем новините…

Медии и скандали между собственици

В момента в съда и пред медиите тече още една шумна разправия за собственост между акционери – за “Петрол холдинг”, който включва най-голямата фирма за търговия с горива у нас, имоти, фирми, футболен клуб, дори малка авиокомпания.
“Ти от Денис Ершов ли си или от Митко Събев”, ме попита на шега един колега неотдавна, когато между двамата акционери избухна скандал. Интересен въпрос. И двамата собственици, които спорят за контрола над холдинга, атакуваха медиите с интервюта, пресконференции, прессъобщения и готови пиарски статии. Специално e-vestnik не е ухажван, защото търсят големите медии и вестници с по-голям тираж, но все пак на редакционната поща се получиха някои прессъобщения и една статия, които не пуснахме.
На чия страна да застанеш? На един неясен руснак, станал мултимилионер на 30 години, който беше изгонен от България през 2000 г. като мафиот? Или на един не по-малко неясен българин, непонятно как забогатял и станал наполовина съсобственик на руския мултимилионер?
За руснака някак е ясно в епохата на назначените милионери в Русия, че може за един ден да забогатееш, като ти пратят авансово няколко танкера с петрол в България, след което лесно можеш да продаваш горива, да придобиеш фирми и т. н. И машината се завърта. За българския Митко е по-трудно да се оцени как е станал собственик на богатство от няколкостотин милиона, но да речем, че са имали равен старт.
Въпросът е – трябва ли изобщо да заставаш на нечия страна?
Един колега, дългогодишен журналист и зам.-главен на в. “Труд” в тежките години, когато печатът се корумпираше, каза в интервю пред e-vestnik: “Като откраднеш 10 милиона, ще дадеш 100 000 на медиите да им запушиш устата” (виж тук). Кратко, просто и ясно.
Тъжното е, че и да застанеш на страната на правото (а то най-често е неясно), колкото и да си точен като журналист, каквото и да напишеш, неминуемо те вкарват в някаква схема. Веднага те сочат с пръст –

на теб ти плаща тоя, на теб ти плаща оня…

Поемам риска. Няма да влизам в подробности за грозната разправия в най-голямата фирма за търговия за горива в България. По-важно е да се оцени и разбере, че това са чудовищни примери за бизнесклимата в страната, които пъдят инвеститорите, отказват ги от много начинания. Шашмите и надлъгването с правила и закони са вече някаква закономерност. Превърнали са се в обществен проблем в страната и тя трябва да го реши, ако иска да стане нормална…
Няколко пъти съдилищата в София и във Варна излизаха с решения ту в полза на Денис Ершов, ту на Митко Събев. Забелязва се, че при такива скандали с публични фигури, те се опитват да използват медиите. Да си създадат образ на жертва. Например напоследък излязоха публикации във вестниците на Делян Пеевски, според които Денис Ершов се е сдушил с Алексей Петров. Мафиотите се обединяват, демек. Това е в изгода на Събев. Когато твоят враг се компрометира в медиите като авер на някоя мутра и главен враг на правителството, какъвто е Алексей Петров, това може да означава, че някой се опитва да спечели чрез медиите на своя страна общественото мнение и властта.
Поредицата от подобни случки напоследък ме подтикнаха да разкажа следващите истории, защото те се развиват като сериал във времето и отделни епизоди се повтарят непрекъснато.
Разправиите в “Петрол” от една страна и някои скандали с банката на Петя Славова – “Инвестбанк” от друга, някак неволно се набиват на очи и човек без да иска прави връзка между различни събития във времето. Първите части от текста бяха вече написани, когато стана драмата в клона на “Инвестбанк” в Сливен. Въпреки че някои вестници видяха конспирация с нападението точно на тази банка, чиста случайност е, че това се случи точно там. И драмата със заложниците няма нищо общо с други проблеми, свързани с ”Инвестбанк”.
В последните седмици неколкократно медии проявиха загриженост към собственичката й Петя Славова. Една репортерка в национална телевизия е известна в бизнессредите с това, че като имаш проблем, просто трябва да й платиш, и тя ще ти извърти съответното предаване. И въпросната засне затрогващи репортажи, в които изкара банката на Петя Славова жертва на интриги и клевети. Паралелно клюкарски вестници пускат слуха, че Петя Славова се била скарала с бившия си покровител генерал Любен Гоцев и той дирижирал публикации срещу нея. Идеята, че Петя Славова и Митко Събев са някакви жертви, на мен ми дойде много…
Митко и Петя… Двама бивши другари в живота и бизнеса, които, отначало заедно, после поотделно, се забъркват в аналогични и постоянно повтарящи се скандали и ситуации, придобиване на фирми и др. И покрай тях винаги започват съдебни спорове за измами.
Иван Бакалов, E-VESTNIK.BG