Крис Норман произлиза от семейство, което е било в шоу бизнеса две поколения.
Неговите баба и дядо за били на турнето с концертното си представление из Англия по време на Първата световна война и тяхната дъщеря Пат (майката на Крис) се присъединява към танцова трупа, когато завършва училище. Пип Норман (бащата на Крис) участва в танцово/комедийно представление, наречено „Четиримата шегаджии” (The Four Jokers’) и работи в Европа през 1930-те/40-те години, като и е имал честта да участва в гала вечеря пред британското кралско семейство.
Крис е роден в Редкар Йоркшайър (Redcar, Yorkshire) на 25-ти октомври, 1950 г., като неговите родители не са възнамерявали той да развива концертна кариера, но когато е бил на 3 години, решава да излезе на сцената и да се присъедини към финалния кастинг за шоу, в което са участвали неговите родители.
Той се сдобива с първата си китара на седем годишна възраст и първоначално е бил повлиян от музиката на Елвис Пресли, Литъл Ричърд, Бъди Холи и Лони Донеган. По-късно през 60-те години Крис се повлиява много от групи, особено от Бийтълс и от фолк певеца Боб Дилън.
С наближаването на дванайсетия си рожден ден, Крис започва училище в основното училище „Сейнт Биди”, Брадфорт, където се запознава с Алън Силсън и Тери Ътли (Alan Silson and Terry Uttley), бъдещи членове на „Smokie”.
Като тинейджъри Крис и Алън започват да се срещат и да прекарват почти всичкото си свободно време заучавайки нови песни за техните китари. Те успяват да убедят Тери да се присъедини към тях и заедно с барабаниста Рон Кели (Ron Kelly) формират първата си група. „The Yen”, „Long side down” са били някои от имената, с които са се наричали преди да изберат „The Elizabethans”.
През 1968 г. групата „The Elizabethans” става професионална, като взимат уроци по време на ваканция в лагера „Skegness”. Още една промяна на името на групата е била неизбежна през следващите седем години, през които Крис и групата придобиват опит свирейки из страната. Те изпълняват много концерти на живо в радио предавания и успяват да сключат звукозаписен договор първо с RCA и в последствие със звукозаписната фирма „Decca”. Те пускат три сингъла с тяхното ново име „Kindness”.
По време на този период, групата изпълнява много различни стилове музика и имат концертни участия, като в определен период от време са подгряваща група на Пийтър Нуун (Peter Noone), който както и Хърмън току що е бил напуснал „Hermits”. Техният стил става смесица от песни до изпълнения като тези на „Small faces”, „Free”, „Бийтълс” и други.
Когато Рон Кели напуска групата през 1973 г., Пийт Спенсър е поканен да стане барабанист и групата, на която предстои да прерасне в „Smokie” е попълнена.
До 1974 г. момчетата развиват тяхно собствено звучене, което отразява техните хармонии, състоящи се от три части и характерното вокално звучене на Крис, обгърнато с китарно рок звучене, смесица между „Crosby, Stills & Nash” и „ Clearwater Revival”. Групата си променя името на „Smokie” и техният първи албум „Pass it Around” излиза през 1975 г. на записи на RAK на Micky Most.
„Smokie” започва албум, насочен към рок изпълнения, като техните многобройни представления на живо дават на Крис и на „Smokie” добра основа за триковете на Rock’n Roll бизнеса. Крис си спомня: “Първоначално не се интересувахме кой знае колко от поп сингъли. Затова задната корица на първия ни албум „LP PASS IT AROUND” беше направена по такъв начин, че да ни представи като фолк/рок изглеждащи, а не като супер бляскава рок група”.
До лятото на същата година обаче, те записват първия си хит сингъл „If you think you know how to love me”. Той е последван от поредица от 14 хитови сингъла, включващи „Living next door to Alice”, „I’ll meet you at Midnight”, „Lay back in the arms of Someone” и тн.н. Плюс особено успешният дует със Сузи Куатро „Stumblin” дава на Крис първото усещане за успех извън групата.
Съответно продажбите на технияте албуми нарастват и те имат много хитови албуми като „Changing All The Time”, „Midnight Cafe”, „Bright Lights and Back Alleys” и „Montreux Album” и много други.
До момента Крис и групата се радват на изключителен успех с концертите си в пълни зали по целия свят. През 1982 г. Крис решава да прекарва повече време съчинявайки песни и работейки в студиото.
Крис, заедно с Пийт Спенсър се концентрират върху песни за други изпълнители, като Кевин Кийгън (Kevin Keegan) и хита на английския футболен отбор „This Time”. Също така той работи с имена, като „Agnetha” от Абба върху нейния солов албум „Donovan” и „Heavy Metal Kids”, пеейки като бек вокалисти заедно с Алън и Тери, както и свирейки на китара за албума на „ Agnethа”.
През 1985 г. ”Smokie” започва да свири отново заедно за благотворителен концерт в помощ на футболния отбор на Братфорт по повод бедствие, свързано с пожар и решават да започнат турне. Следват турнета в Германия и Австрия, а във втората половина на 1985 г. Крис записва проект за немския телевизионен филм „Tatort” и отново решава да се концентрира върху неговата солова кариера.
Соловата кариера на Крис отбелязва успех през 1986 г. с песента „Midnight Lady”, която става голям хит из цяла Европа, като се задържа под номер едно в немската класация в продължение на шест седмици. Следват други сингъли и албуми.
Крис е изненадан да получи наградата за „Международна видео звезда на годината” през 1994 г. от CMT Европа за видеотата на „Jealous Heart”, „The Growing Years” и „Red Hot Screaming Love”. През същата година Крис формира нова група и предприемат турне за първи път след шест години. Той все пак успява да намери време, за да продуцира някои песни на Синтия Ленън (Cynthia Lennon). През следвашите 10 години Крис и неговата група продължават с турнетата по целия свят и той издава много соло албуми.
2004 г. е особено натоварена за Крис. Постига и двете – класира се сред топ десетте сингъла в Германия с „Amazing” и топ трийсетте с албума „Breakaway”. Същата тази година му се присъжда радио наградата за „най-добър мъжки глас” в Германия, от което Крис е много развълнуван.
През 2005 г. Крис става номер 5 в класацията за DVD-та в Германия с двойно DVD на живо, наречено „Акустична вечер с Крис Норман”. Едното от DVD-та представя Крис и групата му изпълнявайки unplugged концерт в продължение час и половина пред подбрана аудитория и другото – електрически концерт пред 50,000 души във Виена.
Въпреки че Крис и неговата шест членна група са заети с турнетата си из Европа, както и изпълнения в Русия и САЩ, все пак той успява да създаде и запише нов студиен албум, за който създава 14 нови песни. Албумът излиза в Германия под името „Million Miles”, като си променя името на „Coming Home” за Великобритания и се разпространява за широката публика през 2006 г..
През 2007 г. Крис решава да опита нещо различно, като започва създаването на акустичен албум само с изпълнението на Крис на акустична китара, пияно и струнен квартет. Нарича албума „Close Up” и не губи време, като започва турне. Използвайки същия похват, като при акустичното турне на албума „Close Up” през есента/зимата на 2007 г. Крис представя на публиката нови акустични аранжименти на своята музика от последните 30 години.
Това дава идеята на Крис за издаването на албум, обхващащ музиката през цялата му кариера, като се връща отново към обичайната си електрическа група и започва работа върху историческия албум, който е планувано да се разпространи през февруари, 2009 г.. Двойният албум включва един компактен диск с 16 от хитовете на „Smokie” и един компактен диск с 19 солови песни, 5 т които са съвсем нови песни и записи. Плюс DVD-бонус от турнето му на живо от Берлин през 2007 г..
ИА: Кой беше музикалният ви идол като млад певец?
КН: Елвис Пресли и по-късно „Бийтълс”.
ИА: Кога осъзнахте, че музиката е вашата съдба? Навлизането в музикалния бизнес беше ли свързано изцяло с „рокендрол” или беше повече заради момичетата?
КН: Исках да стана „поп звезда” от 7 годишна възраст, когато се изправях пред огледалото и пеех популярни за времето си песни. Беше свързано с музиката, но естествено също и с момичетата.
ИА: На какъв етап от кариерата си преценихте, че сте успял?
КН: През 1975 г., когато първият хит „If you Think You Know How to Love me” на „Smokie” постоянно се пускаше по радиото.
ИА: Кои са любимите ви за изпълняване песни? Защо?
КН: Обичам да пея всякакви видове песни, но все още обожавам да пея „rock and roll”, понеже има определена магия в това.
ИА: Как избирате нов материал?
КН: Обикновено е от скорошен албум, който съм създал самия аз и решавам, дали мисля, че все още ще има успех на живо пред публика.
ИА: Намирате ли за по-лесно да пишете любовни песни, отколкото популярни мелодии?
КН: Мисля, че любовните песни са вероятно по-лесни, но пък изпитвам удовлетворение от писането на рок песен
ИА: Как създадохте песента „Endless Night”?
КН: Тя беше от мюзикъла „Цар лъв” и звукозаписната фирма искаше да я запиша с пропорционална цел.
ИА: Според вас, как се е променила музиката през последните десетилетия?
КН: Очевидно сега звукозаписната техника е много по-усъвършенствана и можеш да променяш нещата, да изтриваш грешки, което според мене разваля донякъде нещата, всичко може да стане твърде изпипано. Мисля си, че има тенденция за връщане към корените и че има много добри музиканти.
ИА: Вие сте работили с някои известни певци и музиканти. С кой беше най-забавно да се работи?
КН: „Smokie”
ИА: Разкажете ни за новия си албум „Time Traveller”! Как могат нашите читатели да чуят и да купят музиката ви?
КН: Албумът се състои от 12 песни на други музиканти от 60-те, 70-те, 80-те, 90-те и годините след 2000-та и затова се нарича „Пътешественик във времето” („Time Traveller”), защото се връщам назад в различните времена на песните. Записал съм песни в нов стил, които в по-голяма или по-малка степен са съживени в студиото съвместно с чудесни музиканти.
ИА: Има ли някой, с който бихте искали да работите?
КН: Харесвам продуцента Джеф Лин (Jeff Lynne) и може би ще е добре да работя с него, може би и с други хора, за които не се сещам в момента.
ИА: Харесва ли ви да ходите на турнета?
КН: Харесва ми да имам концерти на живо, но не ми харесва пътуването и чакането.
ИА: Какви други професии сте опитвали?
КН: Наистина не знам, но съм благодарен, че не трябва да опитвам.
ИА: Женен сте за ученическата си любов. Каква е тайната на щастливия брак?
КН: Моята съпруга не учеше в същото училище като мене. Всъщност тя живееше в Соктланд (Soctland), а аз живеех в Йоркшир (Yorkshire) (на разстояние от около 400 мили). Срещнахме се когато аз бях на турне с групата в Шотландия през 1968 г., влюбихме се и се оженихме през 1970 г. Не мисля, че има някаква тайна или може би има, не знам. Просто е въпрос на късмет и че трябва да бъдем мили един с друг.
ИА: Какъв тип музика харесват децата ви?
КН: Всякакъв тип, три от тях свирят в една и съща група и са чудесни.
ИА: Как рок звезда възпитава деца, които не са безкрайно разглезени?
КН: Винаги сме имали нормален семеен живот и децата ни се учиха в нормални училища.
ИА: Имате ли някакви весели истории за много ентусиазирани фенове? Трябва да имате база от супер много фенове…
КН: Имало е странни случки, като фенка заплашваща да скочи през прозореца, ако не се срещне с мене и понякога получаваш смешни записи на фенове, които изпълняват песните ти.
ИА: Кое е най-странното нещо, които сте прочели за вас във вестниците?
КН: Веднъж прочетох, че съм имал рак на гърлото и затова пея така, което разбира се е пълна глупост.
ИА: Как прекарвате свободното си време? Имате ли някакви хобита?
КН: Нямам хобита, но чета много и обичам да гледам стари филми.
ИА: Какво бихте желали да кажете на читателите ни?
КН: За онези, които са ме поддържали през годините, благодаря. За други, които са дошли на концерт и са купили някои от албумите ми се надявам да са им се насладили.
Ирена Александрова
вестник “България СЕГА”
Bulgaria SEGA newspaper
www.bulgariasega.com
