Вестник „България СЕГА“ получи по различни канали информация за писмо на „Мрежа на български училищни ръководители зад граница“ до Министерството на образованието и науката, за позицията на АБУЧ по повод това писмо, както и материал във връзка с поредния отказ на АБУЧ да приеме Малко Българско Училище – Чикаго, САЩ (най-голямото българско училище в САЩ, което разполага и със собствена сграда).
Българските училища са важен фактор както за българската общност в Чикаго, където има 12 училища, така и за останалите български общности по света. Тези училища координират дейността си по различни начини, а поводът за настоящия материал са именно въпроси, свързани с по-доброто и по-ефективно взаимодействие между тях.
Няма да коментираме отделните позиции, нито ще се намесваме в тази деликатна материя. Публикуваме без редакторска намеса три материала, свързани с АБУЧ, „МРЕЖАТА“ и МБУ.
„Мрежа на български училищни ръководители зад граница“
(частна фейсбук група с 236 членове):
“КОМЮНИКЕ (Ред. Бел.: Изпратено до Министерството на образованието и науката)
20 юли 2026 г.
След дискусия в Мрежата на училищни ръководители зад граница и във връзка с обявената
традиционна годишна конференция на АБУЧ на 22 и 23 юли се оказва, че голяма част от
българските неделни училища не са представени от Асоциацията, а за първи път конференцията
им е ограничена единствено до нейни членове. За съжаление редът на прием в АБУЧ не позволява
приобщаване на нови членове без сложни процедури. Към момента няма налична надеждна
информация за брой представени училища, тъй като членове на АБУЧ са и много физически лица,
някои от които не работят в БНУ, както и сдружения, различни от БНУ.
Cъбитието на АБУЧ по традиция, а и по подразбиране от името на организацията, привлича
интереса на важните за училищата институционални и медийни партньори, но след като е
затворено до непредставителна част от тях, то не позволява да се приеме за легитимно
представляващо позициите на БНУ или поне способстващо да се изразят различни техни гласове.
По тези причини днес се обръщаме към МОН с молба за следващите години да се
организира лятна среща широко отворена за всички БНУ, за да могат да просъществуват ценните
възможности за преки контакти между всички работещи в сферата на БНУ.
Освен това прилагаме съгласувани между училищни ръководители на 10 държави, за
момента без възражения от колеги от Мрежата, предложения по въпросите, които ще се обсъждат
на кръглата маса на АБУЧ:
Панел 1:
Най-важното за училищните ръководители е да се промени видът диалог със субсидиращия
орган. Имаме предложения за структуриран диалог в тематични работни групи с годишен
график. Само в такива рамки може да се стигне до преформулиране на стратегически цели,
промяна на финансиращ механизъм и намиране на показатели за проследяване на
ефективността на обществената политика.
Относно финансовите нормативи, освен предложенията в рамките на текущото обществено
обсъждане на Заповедта за определяне на размера на средствата, мислим, че трябва да се
намери схема не просто за ежегодна актуализация чрез тази заповед, а и индексация, ако не
всяка година, то поне на три години, като същевременно диференциацията се доближи до
реалното съотношение между стандартите на живот в отделните държави.
Относно професионалния опит на учителите бихме искали да приветстваме въведеното
изискване от МОН за декларация за законосъобразност на договорите с трудовото право.
Това поне донякъде ще защити интересите на учителите.
По Панел 2 няма да вземем отношение, но настояваме на изчистване на терминологията –
исторически и нови общности, ученици от български произход.
Панел 3
Относно новите учебни програми по български като втори/чужд език намираме за
неуместно да се говори за АДАПТАЦИЯ и внедряване в СПЕЦИФИЧНА среда.
Програмите са специално създадени за спецификата на нашите неделни училища, т.е.
адаптирани са за:
– деца
– в чуждоезикова среда
– при неинтензивно обучение
Считаме за абсолютен приоритет действия по ОБУЧЕНИЕ НА УЧИТЕЛИТЕ за запознаване
със съдържанието на програмите и методиката, която те изискват за преподаване.
Успоредно с това намирането на финансиране от страна на МОН като възложител за
създаване на първа УЧЕБНА СИСТЕМА, съдържаща разработено учебно съдържание в
прогресия по отделните нива на програмите и за отделните възрасти. Възлагането да стане
прозрачно по критерии за избор на изпълнител съвместно с авторите на програмите.
Относно целевото финансиране на учебници и помагала – категорично се
противопоставяме на тази идея.
Тя противоречи на всички дългогодишни констатации за неадекватност на издадените
учебници и учебни помагала за нашите училища.
Няма никаква яснота как може това да стане оперативно без да предизвика големи
административни пречки и без да се обвързват поръчките с брой ученици, определено
издателство, налагане на комплекти или определени издания, нито пък че средствата, които
отново ще излязат от бюджета на МОН няма просто да се прехвърлят от нашите бюджети
към хазната на издателствата, като засилят техен евентуален монопол или най-малкото
търговски печалби.
Дори и при увеличен бюджет за тази цел, считаме че свободата на преподаване в чужбина е
е ненакърнима ценност за нашите деца и изисква пълна свобода на избор на помагала,
учебници, тетрадки, работни листове, комбинации от тях, от множество издателства, които
следва да могат да се поръчват пестеливо, реактивно и според конкретни нужди, без
условия.
Забележка: ако някое перо може да се извади като целево възстановяване на средства, то
това би следвало да бъдат средствата за наем на учебни помещения. За тях често нямаме избор в
градовете, в които поддържаме БНУ. За справка: неколкократните ни предложения в този смисъл
в рамките на обществените обсъждания.”
Асоциацията на българските училища в чужбина (АБУЧ) е доброволно, независимо, неправителствено и неполитическо сдружение със седалище в София, учредено съгласно разпоредбите на Закона за юридическите лица с нестопанска цел. Асоциацията подпомага дейността на българските училища и образователни центрове извън България и популяризира българския език и култура. (изт. сайт на АБУЧ):
“ПОЗИЦИЯ
на Управителния съвет на Асоциацията на българските училища в чужбина
Във връзка с разпространеното от името на „Мрежата на училищни ръководители зад граница“ писмо до Министерството на образованието и науката и направените в него твърдения относно XIX годишна конференция на Асоциацията на българските училища в чужбина, Управителният съвет на АБУЧ счита за необходимо да внесе следните уточнения.
Конференцията на АБУЧ е форум на Асоциацията и не претендира да замества държавните институции.
XIX годишна конференция е организирана от Асоциацията на българските училища в чужбина и представлява част от дейността на самата Асоциация. Поради това е напълно естествено и институционално оправдано участието в нея да бъде насочено приоритетно към членовете на АБУЧ.
Фактът, че определена организация организира форум за своите членове, не означава затваряне на диалога, нито отнемане на правото на други училища и обединения да изразяват позиции пред Министерството на образованието и науката или пред други държавни институции.
АБУЧ не е заявявала, че конференцията представлява всички български неделни училища по света. Тя представлява позициите на своите членове, изработени и приети по установените в Устава на Асоциацията правила.
Следва да бъде отчетено и обстоятелството, че сред участниците в Мрежата има значителен брой ръководители на училища, които са членове на АБУЧ. Следователно тези училища не са изключени от дейността и механизмите за вземане на решения в Асоциацията. Напротив, те разполагат с произтичащите от членството им права и могат да участват в обсъжданията, органите и инициативите на АБУЧ по установения уставен ред.
Участието на училищни ръководители едновременно в АБУЧ и в неформални професионални мрежи е тяхно право и само по себе си не представлява противоречие. То обаче не може да бъде използвано като аргумент, че АБУЧ не чува или не представлява своите членове, нито като основание да се поставя под съмнение легитимността на форумите на Асоциацията.
Следователно внушението, че конференцията е „нелегитимна“, защото не включва всяко българско училище зад граница, е необосновано.
Легитимността на един организационен форум произтича от неговия организатор, от правилата на организацията и от волята на нейните членове, а не от претенцията да обхване всички съществуващи структури в дадена сфера.
Процедурата за членство в АБУЧ не е „сложна“.
Не отговаря на действителността твърдението, че редът за приемане в АБУЧ не позволявал приобщаването на нови членове без „сложни процедури“.
АБУЧ е регистрирана организация с Устав, органи на управление, правила за членство, права и задължения. Наличието на установена процедура не е административна пречка, а гаранция за институционалност, прозрачност, равнопоставеност и отговорност.
Членството в една организация не може да зависи от еднолично решение, от включване в неформална онлайн група или от самоопределяне като неин член. То предполага подаване на необходимите документи, проверка за съответствие с Устава и решение на компетентните органи.
В деня преди официалното откриване на XIX годишна конференция на Общото събрание на АБУЧ бяха приети 39 нови членове. Този факт ясно показва, че Асоциацията е отворена към разширяване и че процедурите за прием не възпрепятстват училища и физически лица, които желаят да се присъединят и отговарят на уставните условия.
Напротив, АБУЧ има интерес към нея да се присъединяват все повече български училища в чужбина. Колкото по-широко е членството, толкова по-силен, аргументиран и представителен е гласът на Асоциацията в диалога с държавните институции.
Представителността предполага правила и отговорност.
В разпространената позиция се заявява, че Мрежата включва значителен брой училища, но същевременно трябва да уточним, че тя:
• няма юридически статут;
• няма устав;
• няма изборни органи;
• няма механизъм за гласуване и приемане на общи решения;
• няма външно представителство;
• не приема решения, задължителни за участниците в нея.
Тези особености не отнемат правото на участниците в Мрежата да обсъждат проблеми и да представят индивидуално подкрепени становища. Те обаче поставят въпроса на какво основание подобна неформална структура определя друга, уставно организирана и регистрирана асоциация като „непредставителна“ или поставя под съмнение легитимността на нейните форуми.
Още повече че част от участниците в Мрежата са ръководители именно на училища, членуващи в АБУЧ. Тяхното участие в Мрежата не заличава членството на представляваните от тях училища в Асоциацията и не създава отделен представителен мандат, противопоставим на решенията, взети по уставния ред на АБУЧ.
АБУЧ не оспорва правото на Мрежата да съществува и да изразява позиции. Същевременно очакваме същото уважение към институционалния характер, автономията и правото на АБУЧ да определя правилата за своите инициативи.
Представителността не се измерва единствено чрез броя на участниците в електронна група. Тя предполага ясна процедура за членство, установяване на волята на членовете, органи, които носят отговорност за взетите решения, и възможност тези решения да бъдат проверени и оспорени по установен ред.
За отворена лятна среща на всички български училища – АБУЧ не възразява срещу предложението Министерството на образованието и науката да организира отделна лятна среща, отворена за всички български неделни училища.
Подобен форум би могъл да бъде полезно допълнение към съществуващите форми на диалог и да даде възможност за участие на училища, които не членуват в АБУЧ или в други организации.
Такава среща обаче не следва да се противопоставя на конференцията на АБУЧ и не може да бъде използвана като основание за поставяне под съмнение на правото на Асоциацията да организира собствени събития за своите членове.
Двете форми могат да съществуват паралелно:
• държавен форум, организиран от МОН и отворен за всички училища;
• конференции и работни срещи на съществуващите организации и професионални обединения.
Плурализмът не означава една организация да бъде обезсилена, за да бъде чут гласът на друга.
Истинският диалог предполага взаимно признаване, а не оспорване на чуждата легитимност.
По съдържателните предложения
АБУЧ приветства всяко аргументирано предложение за подобряване на финансирането, нормативната уредба, професионалния статут на учителите и качеството на обучението по български език зад граница.
Част от представените от Мрежата въпроси съвпадат с теми, които АБУЧ последователно поставя пред държавните институции, включително:
• необходимостта от устойчив и предвидим модел за актуализиране на финансирането;
• признаването и защитата на професионалния труд на учителите;
• разработването на подходящи програми и учебни ресурси за деца в чуждоезикова среда;
• необходимостта от структуриран и редовен диалог с Министерството на образованието и науката.
Тези въпроси са твърде важни, за да бъдат използвани като повод за противопоставяне между училищата и организациите им.
*В заключение – АБУЧ е отворена към диалог, сътрудничество и приемане на нови членове. Същевременно Асоциацията ще защитава своята институционална самостоятелност, своя Устав и правото на членовете си да определят начина, по който се организират и провеждат нейните инициативи.
Призоваваме всички организации, мрежи и училищни ръководители да съсредоточат усилията си върху общите проблеми на българските училища зад граница, вместо да поставят под съмнение легитимността на съществуващи организации и да противопоставят едни училищни общности на други.
Особено важно е различните форми на професионално обединяване да не бъдат представяни като взаимно изключващи се. Участието на едни и същи училищни ръководители както в АБУЧ, така и в други мрежи, показва, че между съответните общности съществуват естествени връзки и възможности за диалог, а не непреодолима разделителна линия.
АБУЧ подкрепя организирането на широко отворена среща под ръководството на МОН, но счита, че тя следва да допълва, а не да обезсмисля дейността на организациите, които в продължение на години работят за българското образование зад граница.
Управителен съвет на
Асоциацията на българските училища в чужбина”
Материал на bgvoice.com по повод отказа на АБУЧ да приеме МБУ за член на организацията:
Ред. бел.: Сайтът bgvoice.com вече няма връзка със своите създатели Ник Кръстев и Ясен Дараков, тъй като по съдебен път, след фалита на BG VOICE INC., той стана собственост на Malebi LLC. Собственик на компанията е Георги Бошнаков, родител в МБУ и бивш член на Борда на директорите на МБУ.
“Казусът Асоциация на българските училища в чужбина – Малко българско училище
Ще успее ли новото ръководство на Асоциацията да се разграничи от практиките, които според неговите критици са довели до натрупано недоверие? Ще се отвори ли организацията към всички български училища или ще продължи модела на управление, характерен за предходните години?
Когато през 2009 г. е създадена Асоциацията на българските училища в чужбина (АБУЧ), нейната основна цел е да обедини българските неделни училища по света и да защитава интересите им пред българските институции. В първите години от съществуването си организацията успява да изпълнява тази мисия и се утвърждава като естествен представител на българските училища зад граница.
Днес обаче все повече директори и учители поставят въпроса дали АБУЧ продължава да изпълнява тази роля или вече представлява интересите на ограничен кръг от хора.
Въпроси около представителността
До лятото на 2025 г., когато Общото събрание избира ново ръководство, критиките към предишното управление се основават на няколко често поставяни въпроса:
● Публичният списък на членовете не е актуализиран в продължение на години, което според критици затруднява проверката на реалния членски състав.
● При приблизително 420 български училища по света в общите събрания участват около 30–40 членове.
● Значителна част от членовете са физически лица, а не училища.
● Според критиците сред членовете има и лица, които вече не са свързани с
дейността на българските училища в чужбина.
Тези обстоятелства пораждат въпроса доколко организацията действително представлява мнозинството от българските училища зад граница.
Сянката на една отминала епоха
В продължение на години сред постоянните членове на Управителния съвет на АБУЧ е Боянка Иванова – дългогодишен директор на училище „Джон Атанасов“ в Чикаго.
Според хора, работили с организацията, именно през този период се утвърждава модел на управление, който според тях се характеризира със силно лично влияние, вътрешни противопоставяния и конфликти. Част от събеседниците, пожелали анонимност, описват атмосфера, в която слухове, интриги и натиск са използвани като инструмент за влияние върху решенията в организацията.
Иванова вече не живее в САЩ, не ръководи пряко българско неделно училище, но това не й пречи да иска субсидии от името на училището, които са в в пъти по-големи, отколкото е числеността на училище “Джон Атанасов”. Неизменно е и член на АБУЧ. Името ѝ продължава да се свързва с редица спорове в българската общност в Чикаго.
Спор около историята на училището
Един от често повтаряните публични разкази е, че училище „Джон Атанасов“ е първото българско училище в Чикаго, а според някои твърдения – и в Съединените щати. Публично достъпна информация обаче сочи, че училището е регистрирано през 2009 г. В същото време през 2020 г. е отбелязана неговата 20-годишнина. Това несъответствие поражда въпроси относно начина, по който е представяна историята на училището.
Успехът на „Малко българско училище“
През последните години в Чикаго се появяват нови български училища с различен модел на управление. Сред тях особено бързо се развива „Малко българско училище“ (МБУ).
За сравнително кратък период училището увеличава броя на учениците си, изгражда активна общност и предприема стъпка, която дотогава изглежда трудно постижима – закупува собствена училищна сграда. Въпреки организираните от Иванова подписки и жалби през 2019 г. МБУ успешно придобива собствена сграда, която постепенно се превръща в център за събития на българската общност.
Представители на училището твърдят още, че продължителните конфликти на
тогавашната директорка Боянка Иванова са се отразили неблагоприятно върху училище „Джон Атанасов“, което според тях е загубило значителна част от своите ученици.
Ново ръководство – стари въпроси
През 2025 г. АБУЧ избира нов УС.. За много училища това е възприето като възможност организацията да започне начисто и да възстанови доверието сред своите членове. Новият УС отправя официална покана към „Малко българско училище“ да кандидатства за членство. Ръководството на МБУ приема поканата, въпреки предишен неуспешен опит за членство, когато Боянка Иванова първоначално подкрепя кандидатурата и става поръчител, но впоследствие настоява решението да бъде преразгледано и убеждава част от делегатите да
променят гласа си.
По време на последното Общо събрание, макар вече да не е член на ръководството, Иванова отново се включва в дискусията. Към нея се присъединява и ръководителката на друго българско училище в Чикаго – г-жа Д. М., която, според участници в събранието, отправя остри критики към „Малко българско училище“ както пред родители и учители, така и в интервю за това издание, където заявява, че „въздухът е отровен“. По думите на присъствали на срещата, изказванията и на двете са били изпълнени с неоснователни обвинения и внушения, насочени срещу училището. Ето и цитат от очевидец: “ Как да спреш океан от бесовщина, тонове негативизъм, завист и безумия, изречени от тези госпожи ?“
Какво подтиква подобно поведение? Дали става дума за страх от проверки,
професионално съперничество, стремеж към публичност или очакване на
определени облаги? Възможно е причините да са различни или да се преплитат.
Категоричен отговор на този въпрос могат да дадат единствено самите те.
Въпросите, които остават
Казусът вече не засяга само отношенията между две учебни заведения или между отделни личности. Той поставя въпроси за начина, по който функционира организация, претендираща да представлява българските училища по света.
Могат ли лични конфликти да влияят върху решения, които засягат бразователни
институции?
Доколко решенията на Министерството на образованието и науката следва да бъдат поставяни под съмнение въз основа на позиции, изразени от отделни членове на организацията?
Ще успее ли новото ръководство на АБУЧ да се разграничи от практиките, които според неговите критици са довели до натрупаното недоверие?
Ще се отвори ли организацията към всички български училища или ще продължи модела на управление, който според част от общността е характерен за предходните години?
Отговорите на тези въпроси имат значение не само за членовете на АБУЧ, а за цялата българска образователна общност зад граница.
Светлозар Момчилов
Главен редактор на в. “България СЕГА”
За реклама във вестник „България СЕГА“, BulgariaSEGA.com и нашите онлайн канали:
Тел.: 847.707.0065 или Имейл: bg7tv.editor@gmail.com
Публикувайте малка обява за всички източноевропейски общности в Chicagoland
Следете „България СЕГА“ във Facebook
Присъединете се към нашите основни Facebook групи:
Bulgarians in Chicago United | Обединени Българи в Чикаго
Bulgarians in Chicago | Българи в Чикаго
Bulgarians in USA United | Обединени Българи в САЩ
Пълния списък на нашите ФБ групи и страници можете да видите ТУК
