ТОПКАТА Е КРЪГЛА, НЯМА СТРАШНО!

(Чикаго, Световно “САЩ ’94”)

Даа, кръгла е тази проклета топка, дето само вратата на нашия отбор посещава!
Световното първенство по футбол е пред очите ни, нашите национали вече изиграха първия си мач и разбира се, записаха първа загуба. Нормално, свикнали сме.
Добрата новина е, че преди предстоящия мач с Гърция, отборът ни се срещна с част от чикагските българи, на банкет, организиран от местният бизнесмен Шефкет Чападжиев.
Аз, като издател на в. “Good Luck” също се намерих в епицентъра на събитието, за което ще разкажа.
В луксозната зала на небостъргача John Hancock, се събрахме дузина чикагски българи. Отборът пристигна, футболистите- омърлушени, смачкани, така де, бяха яли бой до посиняване в предишния мач.
Но… вместо да ги освиркаме, ние ги посрещнахме с вулкан от ентусиазъм, овации, прегръдки. Цветя и рози… Цветя, рози, но и ядене и пиене от най-престижните ресторанти.
Преди да седнем на масите, домакинът Чападжиев смая всички с огнена реч:
“Приятели, добре дошли!
Живея в Чикаго от тридесет години. През това време разбрах, че животът в Америка е като футбол- нападаш и се отбраняваш. Страдаш като загубиш. Щастлив си от всяка победа. Вие сте щастливи, защото победихте в най-важното- влязохте в световния футболен елит. Но в човешкия живот загубите са винаги повече. Да ви кажа честно, аз много пъти съм губил на американска земя. Но винаги съм си казвал, че не трябва да се предавам. Защото Америка обича хората, които се борят до края. Америка помага на силните по дух! Зная, че вие сте от тях. Продължавам да ви вярвам. Сега и на вас ви е трудно. Затова искам да ви кажа, че още нищо не е изгубено. Човешкият живот е такъв- победите и загубите вървят задно. Но аз ви желая само победа, защото вярвам във вас както вярвам в България!”
Да, тази реч взриви залата!
И…дойде време за тържествения банкет. Оказах се на една маса с Киряков и Христо Стоичков. “Камата” бе не само добър събеседник, но и доста любознателен. Разпита ме подробно за живота в Америка и преди всичко за цените на къщите и имотите.
Внезапно гръмна музика, завъртя се българско хоро. Насред хорото щръкнаха Наско Сираков и Емил Костадинов, обградени от хубави чикагски българки. Иху! Двамата се оказаха не само добри футболисти, но и превъзходни танцьори.
Някъде, на крайните маса, се бе сгушил треньорският щаб. Димитър Пенев остана мълчалив през цялото време и пушеше цигара след цигара. На въпроса ми дали си спомня, че като млад е бил шампион с Локо Сф се усмихна и стана по-разговорлив.

Момчетата с тръгнаха рано. Все пак, предстои им важен мач с Гърция. Огледах ги внимателно докато излизаха. Това не бяха същите хора… Дойдоха смачкани, провесили носове, а си тръгнаха като лъвове, готови да изядат с парцалите следващия си противник.

Топката е кръгла, ще видим.

Орлин Крумов
в. “Good Luck”, Юни 1994
за в. “България СЕГА”

Уважаеми читатели,