ЩАТИТЕ ПРЕДИ ПРЕЗИДЕНТ ТРЪМП

Фактът е най-сладкият блян на труда.

                                               Робърт Фрост, “Сенокос”

Повече за „Полицията на думите“ на президент Тръмп  научих от приятел от САЩ, който ми изпрати „Забранени думи от администрацията на Тръмп 2.0 при писането на проекти за федерално финансиране на научни изследвания“: https://grantwritingandfunding.com/banned-and-trigger-words-in-federal-grant-writing-in-the-trump-administration-2-0/

          Затова заглавието на нястоящето публесе е „Щатите преди президент Тръмп“.

        Солун, крайбрежна кръчма, чайки и пясък – романтика, напомняща “Atmosphere Beach” във Варна и градината на “Приморец” в Бургас. Един колега разказва за емигрирането си – когато бил 15-годишен, сам от Солун (Тесалоники), пристигнал в САЩ. Имиграционните служби му предложили да си избира име между Питър и Пол, той избрал Питър, и така Панаьотис останал само в кръщелното му, издадено в църквата “Свети Димитър”. Преминал успешно през училище, колеж, университет, той довел в САЩ родителите, брата и сестра си. След години станал университетски професор във Вашингтон.

    САЩ са меритократска страна – бяха заключителните думи на разказа му.  След това поясни, че от Платон през Конфуций, Наполеон Бонапарт и Томас Джеферсън, напредват онези държави и институции, които избират да бъдат ръководени от хора с постижения, придобити с талант и труд (латински. merito – заслуга, гръцки, kratos – власт). И танцуващите край масите чайки разбраха удовлетворението на Питър, когато той с типичен американски акцент изрече: “The pleasure of being and becoming in the USA” – удоволствието, че живееш в страна, която ти предоставя възможности да извървиш пътя от съществуване до осъществяване. Да постигнеш своето ниво на реализация (self-actualization), да бъдеш “по-истински човек” (more fully man) – както е писал Абрахам Харолд Маслоу, основател на Позитивната психология.

От различините сили на мотивация, които движат човека, най-известни са “воля за живот” (Артур Шопенхауер), “воля за власт” (Фридрих Ницше) и “воля за удоволствие” (Зигмунд Фройд). Разбиранията на Ралф Емерсън, Ханс Селие и Абрахам Маслоу показват обаче, че il primo motore на човешката мотивация е “волята за признание”. Разбира се, и мъдростта на Достоевски, написана в „Записки от мъртвия дом”: „Ако поискат напълно да размажат, да стъпчат и унищожат човека, да го накажат с най-ужасното наказание, от което и най-страшният убиец би се разтреперил, то достатъчно е да предадат на работата му характер на пълна безполезност и безсмислица.”

Наполеон Бонапарт е използвал максимата La carrière est ouverte aux talents (Кариерата е отворена за таланти). Известно е, че той при  еднакви други показатели, е избирал за офицер онзи, който има по-дълъг нос от другите кандидати. Какви са меритократските стойности на дължината на носа, остава загадка  дори за молекулната и квантовата антропология.

      Абрахам Маслоу описва теорията на човешката мотивация и йерархия на ценности в две поредни статии през 1943 г., които през 1962 г. представя обобщено в книгата Towards a Psychology of Being (Към психология на съществуването) – “човек, който не може да осъществи потребностите и възможностите си, може да бъде наричан „болен“ – подобно, когато наричаме болен онзи, който има недостиг на витамини. Кой може да каже, че липсата на любов и признание е по-маловажна от липсата на витамини?”

      За да стигне до следния извод: „Тъй като болен може да се нарече човек, който е неудовлетворен от живота, и тъй като тази неудовлетвореност е възможно да стане с външно въздействие, то болестта на индивида идва от обществото. Доброто или здравото общество, следователно, може да бъде определено като такова, което позволява на човека да осъществява своите високи цели и да задоволява всички основни потребности”.

    В пирамидата на Маслоу, постигането на самореализация е поставена на върха. Когато човек не получава признание за постиженията от труда си, той се фрустрира, депресира, разболява. Обществото и държавата -– също. България е рая на този травматизиращ феномен. Ние имаме сравнително много меритофоби – хора и политици, които се озлобяват от постиженията на другите. Затова, като самозащита, ги подценяват, обиждат, ругаят.

О, слепота на глупаво родени.

Вий съществувате, зловещи демони,

вий, вещици с усмивки разкривени…

Вий идвате – сияещи насекоми,

влечуги седмоглави – и заспя ли,

във кръгове оплитате лицето ми –

заключвате ме в своите спирали. (Христо Фотев)

      И ако това все пак е поносимо, то институциализирането на меритофобията е един от най-големите грехове на българската политика през последните 45+36 години. Затова сега талантливите българи емигрират в меритократските страни, където, като Панаьотис от Тесалоники, получават морално и финансово признание за труда си.

Изънредни новини: Пенис скандал на Олимпиадата-2026

Състезатели в ски-скоковите са инжектирали хиалуронова киселина в пенисите си, за да увеличат размера им и по този начин да повлияят на формата на костюма и да спечелят метри във въздуха. В този спорт дори милиметри могат да решат класирането. Матиас Хафеле, началник на контролната комисия в ски-скока към Световната федерация по ски, каза, че ще има промени в регулациите и в начина, по който се допускат състезателите до старт.