Страхувам се

Пастор Марк Джеск

Знаете ли, едно е да кажеш, че не се страхуваш от смъртта, когато се чувстваш напълно здрав, когато очакваш да живееш още 40 години, когато нещата в живота ти се подреждат, когато се чувстваш обичан и заобиколен от добри приятели и семейство.

Съвсем различно е, когато осъзнаваш, че вероятно умираш. Унизително е да гледаш как физическите ти способности намаляват. Едно по едно нещата, които преди си можел да правиш сам, ти се отнемат. Не се чувстваш толкова силен, когато носиш катетър и трябва да използваш легло с подлога. Дяволът ще ти върне спомени за морални провали от миналото и можеш да започнеш да се чудиш дали те наистина са ти били простени или все още са неуредени сметки с небесния Одитор.

Би трябвало да се радваш, че отиваш в рая, но скокът в тъмнината е толкова чужд, толкова непознат, че се вкопчваш в тук и сега, в познатото. Обзема те паника: „Сърцето ми тъжи дълбоко в мен и смъртен ужас ме нападна; страх и трепет ме връхлетяха и ужас ме потопи“ (Псалм 55:4,5). Има само една противоотрова за този страх – сигурното знание, че твоят Спасител Исус вече е преминал през цялото това преживяване и е премахнал цялата грозота. Когато духът ти се раздели с тялото ти, ще изпиташ само най-голямата тръпка в живота си – изцелението, радостта, облекчението и празненството, че най-накрая си си у дома.
Не се страхувай да сложиш ръката си в Неговата.

helpinghandseasterneurope.org
за в. “България СЕГА”