Един президент в страната на чудесата!

Какво ли не се говореше за евентуалното участие на бившия вече президент на България Румен Радев в реалната политика. Повечето неща обаче бяха просто слухове, а и самият президент отричаше, при това с една надменна ирония, което даваше повод да мислим, че такава партия не просто няма, а дори и не се подготвя. Оказа се обаче, че както когато се кандидатира за президент, така и сега, Радев вече е готов. За него това вероятно е добре, но не е добре за здравословното състояние на институциите.
Краткото време от напускането му на поста командир на Военновъздушните сили до обявяването му за кандидат за президент показа, че разговори в политическата централа на партията, която го издигна тогава, са били водени още когато Радев е бил под пагон, нещо, което не е позволено от Закона за отбраната и Въоръжените сили на Република България. Това разбира се не е доказуемо документално, по обясними причини, а именно на това разчиташе тогава кандидатът за президент. Съмнението отмина, а Радев стана президент и така девет години, два мандата….почти. Той напусна ВВС, за да седне на трона на държавния глава. Сега отново напуска, за да реализира политически своите амбиции. Само че, едва ли си е легнал като президент на Република България и се е събудил като партиен лидер. Това е процес и сякаш наистина отново се повтаря неправомерното използване този път на президентската институция за бабуване и създаване на политически проекти. Президентът е кауза, не е просто един пост във висшата държавна администрация. Президентът е партиен човек, защото е избиран обикновено от партия, но в качеството си на държавен глава е надпартиен, обединител на нацията. Затова подготовката на политическа партия по време на президентски мандат не е реципрочно действие на основните функции на президентската институция и така и трябва да бъде. Нарича се институционална хигиена!
Радев ще се и вече активно се възползва от инерцията на поста, който заемаше доскоро, но има и друго. До сега той високомерно не отговаряше на въпроси на журналисти, когато не желаеше, защото имаше това право. Като политически лидер и играч вече на терена на оперативната политика, той трябва да отговаря иначе ще олекне електорално, а и морално. Хората просто ще спрат да му вярват.
Както споменаха и някои политици, свършиха ритуалите, идват реалните действия. До сега Радев се криеше зад образа на президентската институция. Ако той се възприема като политически лидер, а очевидно това е целта му, ще му се наложи да говори и за газа, и за бюджета, и за социалния модел, и за пенсиите, и за Европа, и за еврото, за Украйна, както и за всичко онова, което касае живота на българите днес.
Има опасност ритуалността да се прехвърли върху политическия маниер на бившия вече държавен глава в новото му амплоа на политикан. А практиката показва, че слизайки на терена на оперативната политика, висшите държавници обикновено имат известен първоначален успех, но след това корабокрушират, защото не могат да се примирят с позицията на редови политик. Това е синдромът на „началника“. Когато си бил директор в едно предприятие, трудно може да се реализираш след това като обикновен инженер в същото.
Какво ще стане с реалната политика с включването на Радев в нея. Първо има реална опасност БСП да умре политически,а това не е добре, Радев ще дръпне гласове предимно от лявото пространство. Там обаче няма вакуум, има просто сътресения. Той се хвърля в пропаст, където вече има и други. Партия „Възраждане“ има опасения от участието на Радев в политиката, защото той ще вземе и от тях.
Сега е време за единодействие на десните сили – ГЕРБ и ППДБ и на парламентарните избори, и на следващите такива (вероятно още през юни-юли 2026 г.), както и на предстоящите президентски избори. Само така опасността от ляв блок, който ще тласне България към Русия, може да бъде преодоляна.
За сега основната опасност е тази. И санкциите по глобалния закон „Магнитски“, и предполагаемите „далавери“ на предишните управляващи, трябва да бъдат оставени на заден план в този момент, защото докато лудите се налудуват, другите ще ни вкарат в пропастта на БРИКС и страните от оста на руския диктатор Путин.
Време разделно е за това, на къде ще върви България, време разделно е за бъдещето и на Европа, и на глобалната среда за сигурност в крехкия ни свят. Дори не сме и подозирали, че ще си задаваме въпроси от рода на: ще има ли НАТО, ще оцелее ли ЕС и дали Русия няма отново да си поиска Източна Европа. Едно е сигурно, сега трябва да мислим много и да гласуваме за бъдещето, защото минало ни преследва, освирепяло от безсилие в беззъбата си битност на най-новата ни история. Хора бдете…!

ВЕНЦИСЛАВ ЖЕКОВ
кореспондент на в. „България СЕГА“ в София
Снимка: Румен Радев ФБ Профил