ПРИЕМАНЕТО НА ЕВРОТО: ЗАДКУЛИСИЕТО-ИСТОРИЯТА СЕ ПОВТАРЯ. ДАЛИ!?

С приемането на еврото у нас, обществото ни за пореден път се раздели на две твърди ядра. Основно тези, които са с прозападни и демократични политически възгледи приеха еврото и влизането на страната ни в еврозоната, докато проруските партии, които открито милеят за комунистическото ни минало, са против.
Какво обаче се оказва, че такова разделение далеч не е първото. В книгата си „Съединението срещу задкулисието“ историкът Стефан Дечев брилянтно описва, как някога, веднага след Освобождението ни през 1878 г., обществото ни също е било така разделено. А доводите – те са били абсолютно същите – не е сега времето….!
Проруските партии у нас и днес тръбят точно това, че не е сега времето, че не сме готови, че прекалено се бърза. Всъщност точно така е било и по време на Съединението, точно проруските партии и личности като Драган Цанков са били против. Те не са спирали обаче до тук. Именно Драган Цанков предлага турска окупация на страна заради извършеното Съединение! Българин предлага доскорошният ни поробител отново да ни пороби, защото не е на неговото…!!! Той не спира обаче до тук, когато вижда, че това няма как да стане, защото турският султан няма интерес от нова война на Балканите с България, той се обръща към заплахи за окупация от Русия и прави подобни внушения открито! Ето такива „българи“ е имало по време на Съединението, а днес един от централните столични булеварди все още носи името на този псевдо българин! Но и днес наблюдаваме същото. Отново не е време, прибързваме и трябва да изчакаме, според проруските партии. Какво да чакаме, да цъфнат налъмите ли…?! Европа ни каза, че сме готови още преди половин година, Европа ни оцени отвън, е какво да чакаме ние…?!?!
Нека си спомним и предложението за присъединяването на България към НАТО. Когато това предложение беше направено от младия депутат от десницата в народното събрание Соломон Паси, тогавашните комунистически политици ехидно се подсмихваха, подиграваха се на Паси, защото знаеха, че това никога няма да стане! Днес огромната част от тези политици вече ги няма, но децата им са политици, бизнесмени и гласоподаватели и те не искат Европа, не искат НАТО, не искат еврото. Те си искат Русия и рублите, мизерията и подтисничеството, защото така са свикнали, защото именно тогава те са били някои, а днес са никои. Техните вездесъщи родители ги няма и без тях, без комунистическите структури като Варшавския договор и Съвета за икономическа взаимопомощ, те са безсилни дори да живеят.
И ако някога левите политици се подхилваха тъпоумно от първата редица на комунистическата партия в парламента, когато ставаше дума за НАТО и Европейския съюз, то днес техните деца ни обясняват, колко е лошо еврото, а кое е доброто тогава…рублата ли? Там, където няма свобода, няма добър живот, там където хората са бедни, няма щастие, там където политическата система е диктатура, там няма живот, там е разруха и безпросветна тъмнина! Това ли искаме, това искат обаче те, новите драганцанковиски, които искат България отново да има военен министър – руски генерал! Това ли е свобода, чужд генерал да ти определя военната стратегия и тактика, да ти определят външната политика, защото това било благодарност за Освобождението!? Не, раболепието не е благодарност, то е продукт на диктатурата на една хищна държава-Русия, която в каквато и форма да съществува – СССР, Велика Рус, империя, ОНД или просто Русия, винаги е била вредна за България и за българските интереси. Много повече добро сме видели от американския президент Удроу Уилсън, отколкото от който и да е от руските императори, съветски диктатори или руски президенти. Върти го, сучи го, руската политика винаги е била срещу нас. На първо място са интересите им, а те никога, абсолютно никога не са се припокривали с нашите, дори и по време на Освобождението, което не е цел на Русия, то е само съпътстваща програма, по пътя за власт над Проливите.
Ето защо всеки мислещ българин трябва да си купи книгата на Стефан Дечев и да я прочете, за да види не просто как историята се повтаря, но да разбере, че ние сме тези, които трябва да направим нещо, именно за да не се повтаря историята. Иначе отново сме обречени на азиатски комунизъм от типа на този в Русия и Северна Корея. И не, с ареста на венецуелският президент Николас Мадуро няма да спре „световния порив“ към диктатура, това ще го има дори и в САЩ, защото хора с промити мозъци и нездрав интерес към лошото има винаги и навсякъде, но е много важно останалите хора да са огромното мнозинство и дано това го видим през 2026 г.!

ВЕНЦИСЛАВ ЖЕКОВ
кореспондент на вестник „България СЕГА“ в София