Без огледала в църква

Само на мен ли ми се струва, или огледалата са създадени, за да ни отнемат щастието? Спомням си, че веднъж бях на парти и се забавлявах добре, докато не забелязах огледалата от едната страна на дансинга. Изведнъж се хванах да поглеждам в тяхната посока, любопитен колко глупаво изглеждам, докато се опитвах да не се излагам на дансинга.

Огледалата ни правят себецентрични. Когато влезем в банята, забелязваме как ни стоят дрехите, торбичките под очите, кичурите коса, които не могат да бъдат контролирани, и милион други неща, за които не сме знаели, преди да застанем пред собственото си отражение.

Ето защо много се радвам, че нямаме огледала в нашата църква. Влезте в пространството, където се събираме за богослужение и ще намерите кръст, баптистериум и екран за библейски пасажи, но няма да намерите нито едно огледало. Защо? Защото, макар саморефлексията и честната изповед да са добри, съсредоточаването на погледа ни върху Исус е още по-добро. „И нека тичаме с постоянство в предопределеното за нас състезание, като гледаме към Исуса, начинателя и усъвършителя на вярата ни“ (Евреи 12:1,2). Ние насочваме погледа си към Исус. Чрез песни, проповеди, четения и изкуство, ние си почиваме от нашия покрит с огледала, себецентричен свят и мислим за Исус. За Неговата любов. За Неговата милост. За Неговата благодат.

За разлика от онзи ден на дансинга, моментите на истинско поклонение не ни правят несигурни и засрамени. По-скоро ни правят осъзнати за Христос и развълнувани от Неговите обещания. Слава на Бога за пространствата без огледала. Слава на Бога за църквите, фокусирани върху Исус!

www.helpinghandseasterneurope.org