Когато хумора е болезнен

Шегите обикновено се свързват с нещо хубаво. При наличие на трудни обстоятелства, те действат облекчително, разкрепостяват неловките ситуации и дори помагат при лечението. Но някои от шегите раздалечават хората един от друг и може емоционално да ги наранят.

В статията “Какво разкрива чувството ви за хумор относно вашето психическо здраве”, списание Discover, 19/2/2021, Алекс Орландо описва различни стилове на хумор. Самоусъвършенстващата духовитост се концентрира върху нелепостите в живота и се използва за борба с трудните ситуации или разочарованията. Смята се за здравословна форма на хумор.

В противоположната крайност е агресивният хумор. Целта му е да предизвика смях за сметка на другите. Той включва сарказма, закачките и

подигравките.

Един от най-явните признаци на нарцистичен човек е тяхната реакция при критика относно груби или нелюбезни думи. Вместо да предложи извинение за обидата, той отвръща с думите: “Ти пък не разбираш от шега.” Може да използва тон на гласа, който внушава, че другият човек е свръхчувствителен.

Шегите за сметка на другите не се считат за истински шеги. Преди десетилетие Нийл Леви писа относно този вид шеги (“Етиката на хумора” в Практическа Етика): “Според мен основният принцип, който регулира приемливостта е следният: Шегите са обидни когато… са насочени към членовете на групи с неравностойно положение.” В реалност трябва ли да се замислим дали обиденият човек е в неравностойно положение? Не е редно никой да трябва да търпи да му се присмиват или и да го обиждат. Сарказмът, закачките, подигравките и шегите за сметка на другите са недопустими. За разлика от това, в Притчи 15:4 се казва, че “Благият език е дърво на живот,

а извратеността в него съкрушава духа.” А Първото Послание до Солуняните 5:11 ни наставлява “….насърчавайте се помежду си и се назидавайте един друг…”