„Един поет между вчера и утре“ (2025) е поредната книга на едно от големите имена в българската литература – Георги Константинов. Творбата е завръщане към спомените на поета, писателя и общественика, който има много какво да разкаже и да обогати литературното ни наследство. Авторът е бил Главен редактор на сп.“Родна реч“ (1973-1983) и на сп. „Пламък“ (1983 до сега); Зам.министър на културата (1995); Главен секретар на СБП; народен представител в 7-то Велико народно събрание (1990-91); председател на българския ПЕН-център (2000-2014). Георги Константинов е автор на над 30 книги – поезия, публицистика, книги за деца. Превеждан на английски, немски, японски, хинди, руски и други езици. Поетът романтик, който ни остави незабравимото стихотворение „Обичам те до тук“, накара няколко поколения да обичат поезията му не само „до тук“, но и отвъд. Без граници и норми.
Ето какво написа литературният критик и историк Георги Николов за мемоарната книга на Георги Константинов:
С ПОГЛЕД КЪМ ДУХОВНАТА СИ СЪЩНОСТ…
Георги Н. Николов
С интерес посрещаме новата, сега биографична книга на Георги Константинов „Един поет между вчера и утре“, издадена със съдействието на фондация „Глобални библиотеки – България“, 2025 г. Живият класик на съвременната ни литература е избрал да поднесе спомените си по начин, който ще намери място и в съзнанието на бъдещите читатели така, както и при нас днес: достоверно-реалистични. Болезнени, или възторжени, красиви, грубовати… човешки и човечни. Послания, търсещи и очакващи взаимност и разбиране, каквито получават с всяка прочетена страница. „Човекът на перото е особено обществено животно. Обикновено живее самотно и някак егоистично, но сетивата му долавят всякакви човешки импулси. Навярно в самотните му моменти на творчески изблик има и капка самовлюбеност, ала вгледан в своите тревоги и болки, той съзира и непразничната съдба на много хора… Без те да са го молили за това, човекът на перото често се превъплъщава в техен говорител, в техен нещатен защитник… Все се мъчи да раздели зърното от плявата, вярното от невярното… Във време, когато доброто и злото си играят на криеница“.
От споделеното в „Един поет между вчера и утре“ може да се научи много. Ставаме съпричастни в контакти между знакови личности, чиито имена времето няма да изтрие. Докосваме се и до географски краища, иначе безкрайно отдалечени от нас: „От „Сивото поточе“ до парижкия хотел „Суец“, „Еделвайсът. Кръгът се затваря“, „От либийската пустиня до Полярния кръг. Писмото до Кадафи“, „Моите дълги и кратки срещи“ и т.н. Нека ги определя като цветен фон в книгата, където последователно е моделиран ходът на литературния живот у нас. Любопитни са споменаванията за Евтим Евтимов, Севда Севан, Йордан Радичков, Павел Вежинов, Калина Ковачева, Найден Вълчев… Не остават незабелязани в спомените и първите, все още символични предвестници на друга, по-различна социална картина, в която може да се диша. И официалният тогава духовен реквизит, волю неволю, трябва да даде път на пишещото братство към свежи граждански, етични и естетически хоризонти, променящи облика на „тогавашна“ България. Към прозрения на възприятията и интелекта за широкия свят и към разбирането, че в безкрая му има място и за нас. Да, много са споделените спомени – и радостни, и трудни за преглъщане, в биографичната книга на Георги Константинов. За участието му в Седмото Велико народно събрание; за различните професионални „рубежи“ и разбира се – за първата отпечатана стихосбирка „Една усмивка ми е столица“, видяла бял свят през 1967 г. Не можем да отминем немалкото страници, посветени от автора на списание „Родна реч и на списание „Пламък“, списвано от него повече от 45 години. Много ценено и днес, като по страниците му публикуват вече и редица достойни творци от българската диаспора по света. То нерядко се превръща и в творческа лаборатория на самия му издател: „Колкото и да е странно, в този напрегнат за мене период дойдоха на бял свят едни от най-споменаваните днес мои стихосбирки: „Лично време“, „Неграмотно сърце“, „Общителен самотник“, „Електронното куче“. Тогава започнах да пиша и някои от книгите си за деца: „Папагалчето Браво“, „Как планината отиде на море“, хумористичния роман „Туфо рижия пират“ (впоследствие преведен на десетина европейски езика).“
Още много може да се говори за книгата на Георги Константинов „Един поет между вчера и утре“, но тя трябва да бъде прочетена със сърце и душа. Замислена като летопис на една творческа орис, тя всъщност е мозайка от факти, нравствени прозрения, философска оценъчност на личността в различни модели от битието, оформящи психологическия портрет на съвременника…
Снежана Галчева – зам.главен редактор на в-к „България СЕГА“, президент на Конфедерацията на българските културни организации и дейци в чужбина и председател на Салон за българска култура и духовност – Чикаго
Уважаеми читатели,
Ако желаете да рекламирате при нас се обадете на тел. 773.317.8035 или пишете на емайл: bg7tv.editor@gmail.com (24/7)
За да получавате информация 24/7 ни последвайте във фейсбук!
1. Присъединете се към нашите основни фейсбук групи:
Bulgarians in Chicago United | Обединени Българи в Чикаго –
https://www.facebook.com/groups/BulgariansInChicagoUnited
Bulgarians in Chicago | Българи в Чикаго –
https://www.facebook.com/groups/BulgariansInChicago
Bulgarians in USA United | Обединени Българи в САЩ –
https://www.facebook.com/groups/BulgariansInUSAUnited
2. Харесайте нашата главна ФБ страница:
https://www.facebook.com/bulgariasega
